Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров даде примери за известни и по-малко известни исторически кражби, извършени от македанските власти.

Изявлението му е по повод посещението у нас на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и срещите му с президента Плевнелиев и министър Младенов, на които са изразени някои резерви от наша страна към еврочленството на Македония.

При реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири, разказва Димитров, в Македония старателно се изтриват етнонима „български", заменяйки се в най-добрия случай с термина „славянски".
Така е постъпено в църквата „Св.Неделя" в Битоля, „Св.Пантелеймон" във Велес, „Св.Йоаким Осоговски" в Крива Паланка на иконите на „Св.Кирил и Методий", наречени в оригиналния си вид „български просветители".

В манастира „Св.Богородица" в Кичево надписът на ктитора „Св.Борис цар български" е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис „Св.цар Стефан Дечански" (т.е. с името на един от сръбските крале). От църквата „Св.Димитър" в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис „Построена от българите в Скопие през 1864 г." (сега надписът е в НИМ).

Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля, заявява историкът ни, като припомня, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническият им характер.

В този смисъл, коментира професорът, осъдителна е и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата „Св.Георги" в Ресен.

И всичко това, подчертава Димитров, е станало в последните десетина години, а не в далечното минало. Шефът на НИМ отбелязва, че разполага със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още съществуваха в оригиналния си вид.

Продължава, по думите му, унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление на Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония.

Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници.

Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници.