Писателят Георги Господинов е националният победител в категорията „печатни и онлайн медии" в рамките на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване 2010.
Господинов спечели конкурса с материала си „Невидимите кризи", публикуван във в. „Култура".
„Невидимите кризи" е текст, четен от Господинов на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата.
Там българският писател бе сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial" да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?.
Междувременно стана ясно, че Господинов дарява половината от наградата в полза на домове и ниституции, които работят с деца в затруднение, от бедни семейства, домове за деца без родители предимно от страната - Бургас, Берковица, Дупница, с. Търнава.
Дарението е за закупуване на книги, като писателят е посочил някои от заглавията - Приказките на Андерсен, на Джани Родари, романите на Ерих Кестнер, Пипи Дългото чорапче и Мечо Пух, Ян Бибиян на Елин Пелин.
По думите на Господинов, тези деца трябва да имат спомен, че са държали книга в ръцете си.
Най-често, като става дума за тези деца и домове, ние мислим за дрехи, храна, играчки, нека има и книги, коментира още Георги Господинов.
Той уточнява, че въпросното дарение е част от лична инициатива, която е започнал през 2007 година - "Подари книга за Коледа".
Всички отличени получиха почетни грамоти, а победителите в двете категории получиха и наградата определена от ЕК за двамата национални победители - равностойността на 800 евро.
От българска страна в конкурса участваха 33 печатни/онлайн и 8 аудиовизуални материала, което е много над средното ниво за ЕС.
Националните победители бяха избрани от жури с членове: Елица Златева, Представителство на ЕК у нас, Милен Вълков, председател на СБЖ, Иванка Шалапатова, директор на фондация „За нашите деца", Борис Хамалски, главен редактор на „Вътрешна информация" в БТА, Кирил Вълчев, водещ на „Седмицата" по Дарик радио и Радиона Никова от ДАЗД.
USD
CHF
EUR
GBP
Скарамуш
на 27.12.2010 в 12:38:16 #2Литературният бизнесмен Гошето е пич, дайте сега инфо и за певачката Ванчето Щерева!
raylight
на 18.12.2010 в 23:03:39 #1Прочетете го, струва си: http://www.svobodata.com/page.php?pid=3148&rid=63&archive Известно е, че финансовата криза тръгна от т.нар. лесни кредити, отпускани бързо и леко, без достатъчно обезпечаване и гаранции. Знаем, че „кредит” идва от латинското credo – заемам, но и вярвам, доверявам се. Така етимологията ни подсказва, че преди кредитната криза, е кризата в кредото. Днес имаме замразяване на кредитите, преведете си го и като замразяване на доверието, на вярата. По аналогия с това сме изправени пред една система от бързи, лесни и повърхностни обяснения и ценности. Пазарът и медиите в голяма степен стимулират тези процеси. Пазарът иска да купиш на мига, да не мислиш прекалено дълго. Автентичният човек е потребяващият човек, пазаруващият човек, алчният за света човек. (Greed is good, както гласи известната фраза на Gekko.) Не се колебай, казва пазарът, това е твоята природа. Пожелай, вземи парите и го получи сега. Живей днес. От другата страна стои културата с всичките си колебания. И с абсолютно непазарната идея как ще се живее утре. Два различни свята, напрегнати помежду си. Ясно е на чия страна е надмощието. Твърдя, че смисълът на литературата е да застава на страната на губещите. Ценността да си победител и да си неуязвим е естествена за системата на капитализма. Но за хората, които са от нашата, губещата страна, си струва да стоят зад уязвимостта като ценност, зад колебанието и несигурността. Вярвам в колебаещия се човек. Каква е връзката с медиите? На едно място Милан Кундера ги нарича „редукционисти на смисъла”. Волно или неволно, те пренасят, а често и участват в произвеждането на лесните обяснения за света. Разбира се, медиите също страдат от кризата. Свиването на медийния пазар, падането на тиражите, губенето на рекламодатели е факт. Но стратегията на тяхното спасяване, поне в България, включва още по-силно редуциране на смисъла. Първото, което отпада от един вестник, са страниците за анализи, разследваща журналистика, публицистика и страниците за книги и култура. Намирам това за доста недалновидно в дългосрочен план. А и не трябва ли тъкмо във време на криза да има по-голямо предлагане на версии за случващото се отвъд непосредствената видимост на фактите? Към лесните обяснения за света (лесните кредити) ще прибавя и експертното, икономическото обяснение. Тази криза е поражение за самозабравилия се Хомо Икономикус, както писаха някои анализатори. Поражение за идеята, че светът може да бъде обяснен единствено през икономически отношения, парични потоци, пазари, лихви, кредити. Дори икономическите депресии не могат да бъдат обяснени единствено с икономически параметри. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също така от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща. Всяка криза има видима и невидима страна. Едната можем да измерим, другата - не. Как се измерва тъга? Въпросът е да имаме сетива и за двете. И да не се опитваме да лекуваме едното с лекарствата за другото. Защото няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция. Пред прага сме, това е само частна интуиция, на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Веднъж я нарекох изчерпване на залежите от смисъл. Да, до голяма степен това ще е глобална, световна криза. Може би в отделни страни тя ще има по-особено и по-тежко изражение. Там, където собствените залежи на смисъл никога не са били особено дълбоки. И се е черпило доста по-бързо. Криза на късия хоризонт, криза на мотивацията, на неясното утре, люшкане между депресия и агресия, взривяване на твърде крехките примирия в обществото. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтернативен енергиен източник. Какво прави литературата, казано най-просто. Разказва истории и с това отлага края (Шехеразада), и разширява света и собственото ни ограничено време и тяло. Животът ни би бил обидно кратък без нея. Какво още? Дава ни инструменти за интерпретация. Учи ни как да мислим себе си и света, как да го разкажем, как да го четем. Литературата е бавна медия, за разлика от класическите и нови медии, но смисълът, който тя дава, има важното качество траене. Бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост. И още нещо в полза на литературата. Всичко, в крайна сметка, се превръща в нейна тема. Кризата също. Както пишеше Маларме в любимия на Борхес цитат: „Светът съществува, за да се превърне в книга.”