Българският политически елит да сложи комунизма по обективен начин в учебниците и музея. Това призова президентът Росен Плевнелиев, откривайки изложбата „Желязната завеса - България" 1944-1989 г.

Държавният глава очаква подкрепа за идеята на президентската институция, по която работят с кметството, а именно за музей „Българският 20-и век", в който да бъде показана истината за спасението на евреите, за фашизма и комунизма, за националните катастрофи и прехода.

Държавният глава изтъкна символичното местоположение на изложбата, в градинката „Кристал", където са се провели първите организирани протести срещу комунистическия режим. 25 години контролиран преход старите комунисти се превърнаха в капиталисти и народът отново очаква справедливост, отсече Плевнелиев. Той напомни, че първото организирано антикомунистическо движение се е случило именно в България.

Преходът ще приключи тогава, когато сложим комунизма по обективен начин в музея и в учебниците", убеден е Плевнелиев. Той изтъкна, че българските граждани имат пълното основание да знаят какво е било, а политиците са техните длъжници. Президентът посочи, че истината все още се замазва, все още се правят опити за романтичен поглед върху този период.

Плевнелиев е притеснен от начина, по който се отнасяме специално в Югоизточна Европа към историческото наследство на комунизма.
„Докато в Германия, в Централна Европа от десетилетие комунизмът е намерил обективна оценка от историците, сложен е в музите, в учебниците така, както и фашизма, в нашата част на Европа това още не е факт", коментира държавният глава.

На 9 май маршируваме в Москва и празнуваме победата на Сталин над Хитлер, но в учебниците на новото поколение руснаци удобно отсъства пактът Рибентроп-Молотов, подчерта той. Плевнелиев отчете, че в руското общество не се говори как 5 години по-рано Сталин и Хитлер заедно си разделили Полша и предизвикали Втората световна война.

Пред журналисти Плевнелиев каза, че идеята е музеят „Българският 20-и век" да бъде разположен до сградата на музея на София, в Централната баня. Нали не си представяме, че до музея на София, ще се появи някой спа център, попита реторично Плевнелиев. Има сграда и финансиране по еврофондовете за осъществяването на проекта.

В отговор на въпрос държавният глава посочи, че ще се отзове на поканата от инициативния комитет за поклонение на жертвите на комунизма на 30 май, ако е в страната. В случай, че е в чужбина, ще отиде представител на Президентството.

Настоящата изложба съществувала в първоначален вариант на закрито, но по идея на кмета на София Йорданка Фандъкова тя е реализирана на открито в градинката „Кристал" в столицата, отбеляза Марко Арнд, ръководител на фондация „Конрад Аденауер" в София.

Заместник-кметът на Столична община Тодор Чобанов изтъкна, че по-възрастните си спомнят как преди по-малко от половин век пътуването в чужбина било привилегия и лукс.

Спомените на посланика на Германия Детлеф Лингеман за онова време са свързани с една „напрегната тишина". Българската граница беше част от един режим, който разделяше не само Германия на изток и запад, но и Европа. В опит да преодолеят границата безброй хора са загубили живота си. С падането на Берлинската стена и Желязната завеса Европа се обедини, Германия и България са в ЕС и в неговите рамки може да се пътува без визи.

Изложбата е дело на художника Фанна Коларова. Съавтор е историкът Стоян Райчевски, който изрази тревогата си относно осмислянето на близкото минало.
Жертвите, потърсили свободния свят, остават неспоменати, изтъкна той. Райчевски е възмутен, че до днес за тях не се казва нищо, а няма и паметен знак.
„Това е срамно поведение за онези, които полагат грижи за осмислянето на миналото", подчерта историкът.