БСП и ГЕРБ ще бъдат в изключително равностойна надпревара за Европейските избори. АБВ има реални шансове за присъствие в Европейския парламент.
Според социолозите новото движение на Николай Бареков продължава възходящата си тенденция.

Това са констатациите от последното проучване на Галъп, проведено от 31 януари до 10 февруари 2014 г. сред 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

Според данните от него, ако изборите за ново Народно събрание се проведат днес, то БСП би получило 19,2% електорална подкрепа, което е отстъпление с 1,4 процентни пункта спрямо месец по-рано и 3,6% по-малко в сравнение със същите данни от декември миналата година.

Бившите управляващи от ГЕРБ пък бележат лек ръст на доверието с 0,4% спрямо първия месец на 2014-а, като за февруари подкрепата им е 18,4 процента.

38,3 на сто са тези, които не желаят да гласуват.

В контекста на предстоящите през май избори за Европейския парламент, най-голяма подкрепа продължава да печели БСП. 18,9% от анкетираните ще дадат гласа си за кандидатите на левицата. Партията на Борисов ще получи 17,7 на сто от гласовете. Във вота за евродепутати листата на АБВ ще получи 6%, което е малко под резултата на ДПС и коалицията на ВМРО-БНД с „България без цензура".

Само 33% от анкетираните са заявили, че няма да гласуват през май, което означава, че българите виждат повече смисъл в европейските, отколкото в националните избори.

Заявката на АБВ поставя БСП във видимо по-трудна ситуация от преди, макар да отнема сравнително малка част от подкрепата на БСП.

В същото време, отчитат от „Галъп" само половината от подкрепата на АБВ идва от средите на хора, които в последните избори са гласували за БСП. Останалата част идва от хора, които твърдят, че не са гласували, а също и от гласували за ГЕРБ, както и за по-малки партии.
Това сочи по-центристки позиции на АБВ в сравнение с БСП.

Изводът се доказва и от профила на привържениците на АБВ според политическото им самоопределение. Ако при БСП най-често се среща самоопределението „социалист", но се среща и „комунист", то при АБВ „социалист" също е най-често срещаното, но редом с него чувствително присъства и „социалдемократ", срещат се и други самоопределения.



С проявата на АБВ предизборната надпревара става изключително оспорвана, защото силите на БСП и на ГЕРБ изглеждат съвсем изравнени - съответно около 19 и около 18%.
Традиционно стабилни са нивата на електорална подкрепа на ДПС (между 6 и 7%), а по всичко личи, че очертаващата се коалиция на „България без цензура" с ВМРО успешно мери ръст с Реформаторския блок, който пък остава без динамика в подкрепата от няколко месеца насам и е на нива между 4 и 5%.

Движението на Николай Бареков беше официално учредено в периода на изследването и е възможно това да е повлияло на резултата, който сочи увеличаване на подкрепата при „България без цензура".
Въпросът с шоукарта, който може да очертае нишата на подобни нововъзникващи формации, сочи около 6% електорална ниша - заедно с ВМРО.



На сходни нива е и АБВ: с над 3% споменавания в класическия открит въпрос и 6% във въпрос със зададени опции. Така формацията на Първанов и Калфин също се намесва в борбата за присъствие в Европейския парламент.

През този месец, освен традиционния открит въпрос от типа „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...", „Галъп интернешънъл" започва да задава и въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент.

Както обикновено в предизборна обстановка, този въпрос е с предварително зададени отговори с т.нар. шоукарта. Тя съдържа имена на партии и коалиции.
Подобни въпроси помагат за преценката на евентуални потенциали и перспективи, но трябва да се четат не с вглеждане в числата, а с отчитане на тенденциите, обясняват от Галъп.
При нововъзникващи, протестни, малко познати и т.н. политически формации този метод може да покаже възможните горни граници.

Към този момент данните от двата типа електорални въпроси не могат да играят ролята на директна прогноза. Те отразяват единствено декларативните нагласи на респондентите. А те традиционно са на по-високи нива в сравнение с реалната очаквана активност на Европейските избори. От днешна гледна точка тя вероятно ще бъде между 2,5 и 3 милиона души, или под 50 процента от общия брой избиратели.

Няма съществена промяна в оценките за основни институции, те остават на сравнително ниски нива - 14% заявяват доверие в парламента, 26% - в правителството и 30% - в президента. Потенциалът за протести остава висок и близо 20 процента пета споделят готовност за участие в протест срещу правителството.