Преди 130 години започва една от най- значимите битки в Руско- турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо.

Първата битка при Шипка е битка на 17-19 юли 1877 г., в началото на войната. Тогава руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България.

След превземането на прохода руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.

По време на втората битка руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.

През август 1877 г. Сюлейман паша, отстъпва в Тракия след първата битка и получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път.

Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.

На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

Но ген. Фьодор Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Османците подлагат на обстрел руските позиции, но и седемте им атаки са отблъснати.

На 22 август турците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда руския фланг. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.

Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.

Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ.

Ген. Радецки пристига с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво.

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. На 26 август османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната.

В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех.

С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода в третата битка при Шипка.

Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".

На 13 септември Сюлейман паша започва артилерийския обстрел на руските позиции. Обстрелът продължава до 17 септември, когато Сюлейман паша предприема фронтална атака срещу връх Свети Никола. Османците превземат първия ред окопи и се придвижват към върха.

Генерал Фьодор Радецки, командващ отбраната, прехвърля подкрепления към Свети Никола и руската контраатака отблъсква османците от всички превзети позиции. Последвалите османски нападения също са отблъснати.

Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода през цялата зима. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно."

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

Храм-паметникът Шипка

В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев.

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски.

На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията й в нея е открит един от най-старите български ръкописи - Енински апостол от 11 век.