Да се вдигне размерът на осигуровката за безработица, настояват от КНСБ.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна ниският размер на тази осигуровка като причина за окаяното състояние на фонд „Безработица".

Днес дефицитът на този фонд гони 200 млн. лв., а в Бюджет 2012 милионите са малко над 170, посочи той и подчерта, че размерът на минималното обезщетение при безработица е под равнището на социалните помощи на някои граждани без година трудов стаж и каквито и да било умения и образование.

Осигуровката за безработица беше три пъти по-голяма, припомни Димитров и коментира, че ако не е била така лекомислено орязана, то днес във фонд "Безработица" би имало три пъти повече средства.

Пламен Димитров е категоричен, че няма успешна и ефективна система за безработица с осигуровка от 1%, но има такива успешни системи, където вноските са доста над 3%. Като пример Димитров посочи Ирландия, където работодателят плаща 8,5%, а за хора с по-високи възнаграждения - 10,75% от брутната заплата и отделно работникът плаща 2 или 3% вноска.

„Точно, когато фонд „Безработица" е най-нужен на заетостта в България, той е немощен", каза Димитров за сегашното състояние на фонда и посочи, че при ограничения контингент от 120 хиляди човека, на които се плаща от фонда и при средно обезщетение под нивото на минималната работна заплата, този фонд е почти наполовина дефицитен. Той изтъкна и че вдигането на осигуровката за безработица и подобряването на състоянието на фонда, би ограничило размаха на сивата икономика.

Според Димитров сегашната нормативна база има много непълноти и неприемливи решения. Той съобщи още, че КНСБ е подготвила разработка за създаване на фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и че очаква съмишленици и партньори.

Лидерът на КНСБ изтъкна като голям проблем за България, че страната ни е на последно място сред страните от ЕС по участие на населението между 25 и 64-годишна възраст в „Учене през целия живот". Димитров посочи, че у нас само 1,3% от посочения контингент, се включват в такова квалифициране. Средно за ЕС процентът е 9,5 и в стратегията „Европа 2020" са заложени 15% за показателя. Причината за ниския процент у нас, според Димитров са изключително ниските инвестиции в образованието през целия преходен период, включително и в бюджета за 2012 г.

Той подчерта, че са много важни схемите за финансиране на „Ученето през целия живот", както и осигуряването на равен достъп до тези схеми, а също валидирането на знания, умения и компетенции, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене, включително на работното място. Димитров подчерта, че КНСБ и Българска стопанска камара имат конкретни предложения за разширяване на достъпа и участието до различни форми на „Учене през целия живот" с акцент върху хората в трудоспособна възраст от 16 до 64 години.