Управата на БНБ неприятно изненадана след 4-часов депутатски разпит за КТБ

Авторитетът на Българска народна банка (БНБ) с или без Искров е важен, дълготраен, нематериален актив, от който всички ние имаме нужда.

Това твърдение и едновременно предупреждение отправи самият управител на БНБ Иван Искров пред народните представители от временната парламентарна бюджетна комисия.

По-рано днес депутатите от временната парламентарна комисия започнаха разглеждането на доклада на Българска народна банка (БНБ) след продължилия четиримесечен специален одит в КТБ и дъщерната й банка „Виктория".

Припомняме, докладът на националната ни банка, изготвен въз основа на този на одиторите, бе внесен още в първия ден от работата на новия парламент.

За да запознае народните представители с вече ясните на всички данни, а именно дупката от над 4 млрд лева в банката, в парламента дойде лично управителят на БНБ Иван Искров и останалите членове на Управителния съвет на Националната банка.

На заседанието в сградата на властта дойдоха също квесторите и одиторите, търсили нарушения през последните месеци в КТБ.

Интерес към думите му проявиха не само избраните за членове на тази комисия депутати, но и други народни избраници, както и представители на работодателите.

Шеф на временната бюджетна комисия е Менда Стоянова.

След като чуят действията, които БНБ е предприела по отношение на кризата в КТБ, депутатите ще се захванат и с разглеждане на специалния законопроект на ДПС именно за случая "КТБ", с вносители Йордан Цонев и Делян Пеевски.

Видимо притеснен Искров призна, че в нито един друг случай Централната банка на страната ни не е била подлагана на такъв ужасен и огромен натиск от страна на публиката, както в момента по казуса „КТБ".

„Свидетели сме на една доста добре организирана кампания срещу БНБ с оглед да се отклони вниманието само към Централната банка", продължи с оплакванията гуверньорът на БНБ.

В началото на своето изявление той поздрави депутатите с избирането им за народни избраници в 43-тото Народно събрание, пожела им пълен мандат на работа и напомни, че за БНБ добрият контакт с парламента е изключително важен. Именно тук Иван Искров подчерта, че днес освен да говори, от БНБ очакват да чуят и какво смятат да направят народните представители по отношение на най-доброто решаване на казуса „КТБ".

Гуверньорът на националната ни банка обясни подробно, че според сега действащия Закон за кредитните институции БНБ  е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, ако се окаже, че в нея има отрицателен капитал. След това Централната банка е длъжна още да се обърне към компетентния съд с искане за обявяване на несъстоятелност на фалиралата банка, а до 20 дена след това трябва да започнат да се изплащат гарантираните влогове в размер до 100 хил. евро.
„БНБ не преценява. БНБ следва по закон да отнеме лиценза към банката", заяви Искров.

Управителят на националната ни банка разказа още подробности от историята на КТБ, а именно, че след извършената оценка на банката е установено, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4,222 мрд. лева, като това са данните на трите одиторски фирми.

Искров се захвана и с това да развенчава митове пред депутатите, като започна от този, според който БНБ е била против пазарно решение на проблема и отварянето на КТБ. „Това не е вярно", заяви Иван Искров и като доказателство за думите си посочи, че дори и днес в БНБ са имали срещи с ключови акционери в КТБ с оглед да се търси решение на проблемите.

В своя защита за кризата с КТБ управителят на БНБ обясни, че тази криза у нас не е изолиран случай в световната история и може да се сравни с фалитите на десетки банки в САЩ и Европа. Тук Искров се похвали, че именно благодарение на БНБ по време на глобалната криза у нас не е фалирала нито една банка.

Управителят на националната банка посочи още като своя защита и фактът, че от юни до сега БНБ, с подкрепата на правителството и на останалите банки, е успяла да ограничи негативните ефекти върху останалата част на банковия сектор.

„С общи усилия е опазено доверието към банките в България. В края  на септември депозитите надхвърлиха нивата от края на месец май", отбеляза още Искров и се зарече - „БНБ действа и ще действа само в рамките на законите с оглед защита на обществения интерес".

Защо никой не говори за отговорността на ключовите акционери в КТБ, попита от своя страна Искров в отговор на емоционално изказване на Вежди Рашидов, като за пореден път той определи кризата „КТБ" като криминален случай, като изтъкна, че очаква с нетърпение края на разследването на Софийска градска прокуратура (СГП).

По отношение на сигнала на Вежди Рашидов, че знае за кредитни карти на определени хора, гуверньорът категорично заяви, че не знае чии са тези карти и не разполага с такава информация.

Иван Искров още веднъж заяви, че в момента банковата система у нас е стабилна, но ядосано предупреди, че ако така се говори, както го прави Рашидов, то наистина ще предвизвикаме криза.

БНБ с 10 проверки на КТБ от 99-та досега
За последните две години Българската народна банка (БНБ) е изпратила свои одитори на място в Корпоративна търговска банка (КТБ) само веднъж. Тогава проверяващите са установили, че всичко в банката е наред.

Това обясни видимо притеснен пред народните представители разследваният от прокуратурата шеф на Управление „Банков надзор" към БНБ Цветан Гунев.

Въпросната проверка е извършена в началото 2013-та година, а за септември тази година е била предвидена още една така проверка на място.
„От 1999 година насам физическите проверки в КТБ са не по-малко от 10", посочи още Гунев, като през последните пет години са направени и две проверки на място за пране на пари.
От БНБ все пак увериха, че дистанционен надзор за случващото се в КТБ се е изпълняват всеки месец.

От изявлението на УС на Централната банка стана ясно още, че ако одиторите на БНБ са приложили старата методика за оценка на финансовото състояние на банката, то откритата дупка в КТБ е щяла да бъде в размер на 4,75 млрд. лева. След сегашната проверка обаче в скандалната банка липсват 4,22 млрд. лева.

Ваня Йорданова от една от одиторските фирми, влезли в КТБ, подчерта пред депутатите, че отчетът за активите в банката е направен така, че все едно КТБ ще продължи да работи.
Тя разкри обаче интересни подробности от проверката, като например, че някои от отпуснатите кредити в КТБ са предоговаряни по двайсет пъти.

На редичката за изслушване от парламентарната комисия се нареди и един от квесторите на КТБ Станислав Лютов. Той говори по горещата тема дали в периода, в който банката е поставена под специален надзор са се извършвали цесии на дългове в замяна на депозити.

Лютов заяви, че прехвърлянето на задължения е процес, който се случва извън банката и това става съобразно законодателството. Той увери, че квесторите не са страна по този въпрос, но и че на този етап не са осчетоводявали тези прихващания.

Припомняме, в медиите се появиха информации, че притеснени вложители на КТБ са продавали своето вземане (депозитът им в КТБ) на кредитополучатели в банката. Така вложителите получават все пак някакви средства, защото в момента те са блокирани в банката и по всичко личи, че тези над 100 хил. лв няма да бъдат възстановени.

Кредитополучателят от своя страна получава формално пълният размер на депозита на вложителя и с него може да претендира за намаляване на кредита му със същата сума.

По думите на Лютов в момента обемът на тези сделки е около 500-600 млн. лв. че в тях дори участват и държавни предприятия. Той заяви, че така или иначе банката в даден момент трябва да осчетоводи тези операции.

В края на заседанието на комисията градусът на напрежениeто се повиши, след като председателят на комисията Менда Стоянова попита Управителния съвет на БНБ дали имат нужда от още време, за да се работи върху вариант за пазарно решение на казуса с КТБ.

Подуправителят на управление „Емисионна" и бивш служебен финансов министър Калин Христов  заяви, че за такъв вид стъпка са необходими около 6 млрд. лв., защото 4 млрд. лв е капиталовата дупка, още 2 млрд. лв. ще са необходими за осигуряването на ликвидност.
Калин Христов, каза също така, че появилият се инвеститор Gemcorp е предложил покриване на 50% от капиталовата дупка (около 2 млрд. лв), но при условие, че има и държавна помощ.

В същото време, ако трябва да се изплатят само гарантираните депозити и да се мине през фалит на КТБ Фондът за гарантиране на влоговете трябва да привлече 1.5 млрд. лева към тези, с които разполага в момента.

Управителят на БНБ заяви, от своя страна, че не би се ангажирал на този етап дали централната банка трябва да получи още няколко седмици време, защото тук от значение са и парите на вложителите, за които това ще бъде поредното отлагане на достъпа до средствата си.

След края на изслушването от ГЕРБ предложиха следните решения:

• Министерски съвет, БНБ и Комисията за финансов надзор да изготвят бърз анализ за пропуските в банковото законодателство така, че да бъде създаден ефективен банков надзор в съответствие с европейските нормативни актове.
• До 6 ноември да се приемат необходимите законодателни промени от Народното събрание така, че да се осигури безпрепятствено получаване на гарантираните депозити от техните притежатели.
• Да се направи ревизия на Закона за кредитните институции, така че да се задължи БНБ да предприеме необходимите действия за оздравяване на банка, в случай, че дадена банка бъде установена с отрицателен капитал.
• Парламентарната комисия също така реши да препоръча на БНБ да наеме международно утвърдена фирма, която да проследи финансовите потоци, операции с активи и т.н., извършени от акционерите на банката, нейните управители, както и свързаните с тях лица.

В края на изчитането на горния текст Менда Стоянова заяви, че ако тези решение бъдат приети, то ще отпадне автоматичният механизъм за отнемане на лиценза на банка с отрицателен капитал, като по този начин се даде време за пазарно решение.

От БНБ изразиха недоволството си, че се запознават с проекторешенията чак в края на заседанието. Пред депутатите Искров заяви, че няма как да се съгласят с предложенията на ГЕРБ, особено с текста на трета точка, който разпорежда БНБ да предприеме действия за оздравяване на банка в случай на отрицателен капитал. На това Искров заяви, че няма как БНБ да спасява банки, защото ако имаше то досега БНБ да е спасила КТБ.

Въпреки това възражение тази точка бе приета с гласовете на ГЕРБ и ДПС, депутатите от БСП Лява България гласуваха против.

След четиричасовото заседание на бюджетната комисия, видимо изморен, управителят на БНБ си тръгна ядосан от сградата на парламента. Той отказа да отговори на всички въпроси на журналистите с мотива, че след четири часа няма какво повече да каже.