В Центъра за култура и дебат „Червената къща" бе отбелязана десетата годишнина на конкурса за непубликуван български роман.

Също така бяха представени книгите „Тъй както мъж целува жена, която обича" на Петър Денчев и „Планът на Париж" на Кристина Юрукова - победителите от последното издание на надпреварата.

Официално бе даден и стартът на осмия конкурс за непубликуван роман. В него участват всякакви непубликувани авторски текстове, от които ще бъдат номинирани пет.

Авторът на един от тях ще спечели голямата награда, която е издаване на ръкописа и 5 000 лева.

Журито остава в същия състав - председател проф. Ивайло Знеполски заедно с писателите Георги Господинов и Алек Попов.

„Не е лесно да се намерят допирните точки между 18-те романа, издадени в 10-годишен период", заяви доц. Бойко Пенчев.

Той каза, че преди за романа у нас се е говорило като за някаква мечта, а според него днес българският роман е започнал да се случва - без да има определена рецепта.

От издадените книги от фондация „Развитие" доцентът отличи специално „Естествен роман" на Георги Господинов и „Майките" на Теодора Димова.

Пенчев изрази мнение, че журито през годините е имало око за събитията в аванс.

„В тези романи виждаме обществото не във вида, в който ни го поднасят медиите.

Романите се опитват да бъдат изследване на начините за набавяне на смисъл в съществуването", допълни той.

Бойко Пенчев каза още, че основните теми в издадените романи са любовта и спасението. Той обърна внимание и на тенденцията, че творбите, които получават награди, стават все по-четивни.

Доцентът отбеляза, че българският писател все още трудно владее регистъра на комичното, което по думите му е важен елемент в романите.

Председателят на фондация „Развитие" Александър Александров сподели, че до голяма степен конкурсът се дължи не толкова на бизнеса колкото на писателите.

„Бизнесът обича да се налага, но ние направихме точно обратното и предоставихме на журито всичко. „Развитие" е просто менажерът", разясни той.

Емблемата на конкурса е да издава непубликувани творби, добави Александров. Според него именно това го отличава от останалите.

Председателят на журито проф. Ивайло Знеполски обърна внимание, че това е по-различен конкурс, тъй като е за непубликуван ръкопис.

„Дава ни шанс да се запознаем с читателското подсъзнание на българите", каза още той.

„Този конкурс е нешумен, той е работен. Работим с автори, които никога няма да познаваме и с ръкописи, които никога няма да видят бял свят. Това е конкурс - работилница", каза другият член на журито Георги Господинов.

Той заяви също, че в България издателите все още не рискуват с български автори - „работи се само с 10-15 имена".

Според Алек Попов конкурсът на практика е един голям workshop, в който журито се стреми да види нещата, които наистина си струват.

Писателят призна, че е оптимистично настроен за бъдещето на стойностните литературни текстове.