Шест седмици преди операцията на американските морски пехотинци, които елиминираха лидера на Ал-Кайда Осама бин Ладен през май 2011 година официални висши лица от службата за национална сигурност към администрацията на президента Барак Обама са дебатира ли различни варианти за провеждане на акцията.

Те включително са обмисляли пускане на експериментална малка бомба по жилището на Ладен с помощта на бомбардировача Б-2, както и включване на пакистанската армия в операцията.

Докато някои висши лица са подкрепяли опцията с малката бомба, включително тогавашния военен министър Робърт Гейтс и генерал Джеймс Картрайт - бивш заместник-председател на Съвета на началник-щабовете, то другите са били напълно убедени, че малката бомба може да пропусне целта си или няма да може да се докаже пред света, че Осама бин Ладен е убит.

Това описва в новата си книга за Бин Ладен експертът Питър Берген, представен от Washington Post.

Книгата „Преследване. Десетгодишното издирване на Бин Ладен от 9/11 до Аботабад" ще бъде пусната на пазара идния вторник по случай първата година от смъртта на Осама Бин Ладен.

В книгата освен безсилието на ЦРУ да разбере къде се е криел лидерът на Ал-Кайда, се описва и шестгодишният престой на Бин Ладен в Аботабад до момента, когато произнася последните си думи пред съпругите си в момент, в който командосите се качват по стълбите към стаята му: „Не включвайте осветлението".

Извадки от книгата, описващи последните дни на Бин Ладен са публикувани онлайн от списание „Тайм" в четвъртък.

Информацията, която е използвал Берген за написването на книгата е взета от разсекретени документи, интервюта с високопоставени политици в САЩ и посещение на мястото на събитието в Пакистан.

Берген описва живота на Бин Ладен в Аботабад като един комфортен пенсионерски живот, в който може да се отдаде на хобитата си като четене и следене на новините, обграден от съпругите си и децата си.

"За най-издирваният беглец в света", пише той "това не беше лош живот".

Според описанието на Берген Осама Бин Ладен е живял в голяма къща с отделни жилищни помещения, включително кухни и бани за две от жените му. Той е живял на третия етаж с младата си съпруга - 29-годишната Амал - която го е дарила с последните му две деца в пакистанска болница.

Берген разказва убедително за случай, при който е било възможно да бъде хванат или убит Бин Ладен още преди да избяга от скривалището си в пещерите Тора Бора в афганистанските планини.

Той обаче е изпуснат поради това, че американските военни лидери и администрацията на Буш се провалят в опита си да получат одобрението от военни и ЦРУ за провеждането на допълнителни наземни операции.

Буш, пише Берген, е „разгневен", когато Майкъл Моръл, неговият съветник от ЦРУ му казва в началото на 2002 година, че Бин Ладен е оцелял при атаките в Тора Бора.

Берген пише и за това как анализатори от ЦРУ създават ръководство за успешно преследване. Анализаторите изграждат четири „стълба" за намирането му - семейството на Бин Ладен, комуникациите му с лидери от Ал-Кайда, използването на личен куриер от Бин Ладен и във видеообръщенията му.

Широко известно е, че намирането на куриера Абу Ахмед ал-Кувейти, който е живеел заедно с Бин Ладен е разрешило случая по откриването му.

Дълго време в САЩ са дискутирали как да разберат дали Ладен е бил вътре.

ЦРУ е разработило редица предложения, като една от идеите е била да се хвърли бомба с неприятна миризма, за да изкара обитателите", пише Берген.

Другата е да се използва високоговорител и в „името на Аллах" да излязат на улицата.

Друго предложение било да се обезопаси къщата. Тази идея именно е приета, но е предоставена малко информация на агентите кой е вътре и броят на обитателите.

Когато Обама се среща с висши служители на администрацията си на 28 април, два дни пред операцията, Гейтс и вицепрезидентът Джо Байдън са повторили позициите си, че са против операцията, защото е много рискована.

Берген пише, че те са спорили за доказателствата за местоположението на Ладен и че мисията е била твърде опасна и можела да доведе до прекъсване на отношенията с Пакистан.

Гейтс публично е резервиран по въпроса. В края на срещата в Белия дом на 28 април военният министър казва на Обама, че той ще бъде „по-спокоен" с „ някакъв прецизен въздушен удар", отколкото с операция на командосите.