Еврокомисията отстъпва от стандартите си по търговското споразумение ТПТИ, заяви Чавдар Найденов, един от съставителите на доклада "Потенциални последици за българското общество и икономика от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС" по време на неговото представяне. Другите съавтори на анализа са Ваня Григорова и Иво Христов.

Обсъжданията по споразумението ТПТИ са заменени от ПР съобщения, ЕК не допуска обсъждане в обществото, както беше и в скандалния случай с АКТА. Най-засегнати от това споразумение ще са потребителите, работниците, малкия и средния бизнес, заяви Чавдар Найденов.

Настойчиво се твърди например: "ТПТИ няма да означава отслабване на високите хранителни стандарти на ЕС - абсолютно никакво. Начинът, по който регулираме неща като генетично-модифицираните организми (ГМО) и хранителната безопасност ще останат абсолютно същите. ТПТИ няма да принуди ЕС да внася ГМО храни, които ЕС още не е одобрил, третирано с хормони говеждо и месо от клонирани животни".

Проблемът е, че американската страна открито и официално е заявила, че си поставя за цел тъкмо да "премахне или намали" санитарните и фитосанитарни ограничения на ЕС, които смята за нетарифни бариери, подчерта Найденов. Ако позицията на ЕК е за запазване на тези стандарти, то пита се, защо преговорите по тази глава още продължават?

Целта на Еврокомисията в мандата за преговори е формулирана така: "Да премахне ненужните ограничения пред търговията и инвестициите, чрез взаимно признаване, хармонизация на стандартите и чрез засилено сътрудничество между регулаторите. Ако говорим за хармонизация, то такава е възможна само, ако една от двете страни възприеме принципно различната философия на другата", смята Чавдар Найденов.

Коренно различен е подхода в САЩ и на стария континент. "Европа е възприела принципа, че до пазара се допускат само доказано безвредни храни, козметика, багрила и пр., а САЩ допускат всичко, което не е доказано вредно", заяви Найденов. Това на практика означава, че за целия период, докато чрез експерименти или чрез съдебен иск на пострадал не се установи, че нова съставка или производствен метод не е нанесъл вреди, той е полезен.

"Да бъдат убедени САЩ да сменят цялата си регулаторна философия, зад която стоят мощни лобистки сили, е утопия", смята Найденов.

Според него подобна цел, е равносилна на внос на революция, а и ЕК не я е определило за своя мандат. Следователно, компромисът ще трябва да дойде от Европа. А обещанието за запазване на стандартите е кухо, категоричен е анализаторът.

Правилата за безопасност за десетки хиляди продукти са радикално различни, твърди Найденов. "70% от всички продавани храни в САЩ съдържат ГМО съставки, а в Европа те са под 1%. В храните  има следи от пестициди, които носят риск според европейските учени.

90% от говеждото отвъд Океана се произвежда с растежен хормон рактопамин, за който е установена връзка с някои видове рак у хората. Американските производители масово дезинфекцират пилетата с хлорен разтвор, който оставя незабележими, но вредни според Европа следи.

Млечните произведения са по-евтини поради по-ниските изисквания. В козметиката САЩ забраняват само 12 съставки, докато Европа забранява 1300. Например, оловото е разрешено в някои видове червила в САЩ", каза Найденов.

Още по-драстично е положението с регулацията на химическите вещества: от 1974 г. досега Американската агенция за защита на околната среда е успяла да въведе забрана за едва 6 от 84 000 използвани химикала.  Всъщност тази глава от преговорите е замразена поради непреодолими различия, припомни социологът Чавдар Найденов.

Според него е трудно да имаме доверие в намеренията на Директората по търговия в тези преговори, смята той. Вътрешен анализ на Директората по сигурност на храните признава, че има опасност хармонизацията да доведе до  снижаване именно на европейските правила. Нещо повече, директоратът от много време има становище, че ГМО трябва да бъде въведено в Европа, обяви анализаторът на ТПТИ.

"А какво означава позицията на ЕК за взаимно признаване  годността на продуктите? На практика  Европа просто ще допусне американските храни на своя пазар, а САЩ- европейските. Лесно е да предвидим последиците. Това е като двубой между хоплит и боксьор", посочи Чавдар Найденов.

"Поради по-ниските критерии, американските храни имат значително по-ниски производствени разходи. С по-ниските цени, те ще изтласкват европейските производители от щандовете и ще ги принудят да лобират на всички нива за снижаване на стандартите, както и да направят огромни инвестиции за въвеждане на други производствени методи", очерта последиците анализаторът.

Същевременно елитарният сегмент от американския пазар няма да може да поеме европейските излишъци. Т.е. и потребителите, и индустрията ще загубят, обобщи Найденов.

"В подобен вихър българската земеделска и хранителна индустрия ще отхвърчи като палатка", смята той. "Само преди 7 години производителите инвестираха в спазване на европейските стандарти, но не само не реализираха потенциала за широк пробив в ЕС, а и отстъпиха значителна част от собствения пазар. Сега, изправени пред смазваща конкуренция, ще им се наложи или да отстъпят още, или радикално да сменят технологиите, ако и когато успеят да намерят кредити", прогнозира Найденов.

Той видя още по-голямата опасност в Създаването на комисии по регулаторно сътрудничество. Според него така ще се връчи огромна и почти безконтролна власт в ръцете на Директората по търговия и съответните агенции на САЩ, каза той.

Още отсега ЕК тихо и назабележимо редуцира стандарти по посока на американските искания. Той даде пример с отпадането на наказателната такса за нефт от катранени пясъци, отпадна забраната за почистване на месото с лактоза.