В 41-я парламент "мълчаливите" депутати са 26. От тях 16 са от ГЕРБ, 10 от ДПС.

Данните са от проучване върху работата на българския парламент, представено от Лилия Методиева, преподавател по реторика в СУ "Св. Климент Охридски".

В българският парламент не се води дебат, изтъкна Лилия Методиева.
Решенията се вземат без кворум, обясни още тя.

Методиева допълни, че по Закона за академичния състав, текстове от който бяха върнати от Конституционния съд в Комисията по образование, от ГЕРБ се е изказал само образователният министър.

Аналогично е положението по време на дебата за закона в пленарната зала.

Липсата на дебат носи повече негативи на  управляващите, отколкото на опозицията, коментира Методиева.

Тя е проучила и законите, гласувани с и без кворум.

На 17 септември 2009 г. депутатите от ГЕРБ за първи път са  нарушили кворума в залата.

Това се е случило под председателството на Лъчезар Иванов, който 3 пъти "съдействал" за нарушаване на кворума.

За първите 3 сесии на 41-я парламент кворумът е нарушаван 195 пъти.
Само за един ден са приети 7 решения без необходимия брой депутати в залата. Тогава е приет т. нар. "данък колиба".

Така днешните парламентаристи надминават  досегашния рекорд на 39 парламент, който за ден е приел 3 решения без кворум.

"Мълчаливите" депутати от ГЕРБ са: Анатолий Йорданов, Антоний Йорданов, Георги Плачков, Даниел Георгиев, Иван Божилов, Иван Тодоров, Илия Пашев, Мирослав Петков, Михаил Николовски, Николай Константинов, Николай Рашев, Пламен Тачев, Светомир Михайлов, Светослав Неделчев, Христо Христов, Янко Здравков.

От ДПС нито веднъж не са се изказали в пленарната зала Ахмед Доган, който не идва в НС, Георги Колев, Гюнай Сефер, Делян Пеевски, Дурхан  Мустафа, Елин Андреев, Митхат Табаков, Митхат Метин, Рушен Риза, Емил Иванов.

41-то Народно събрание е влязло в най-лошите коловози на своите предшественици, гласи и констатацията на Института за модерна политика.

Той представи редовния си мониторингов доклад, изготвен от юристи, политолози, социолози и икономисти.

Видни са остър недостиг на компетентност, хаотичност в управлението; засилено влияние на частни и корпоративни интереси върху законодателството; рязко влошаване на качеството и правозащитния дефицит на приеманите закони, както и недостатъчния парламентарен контрол върху МВР и службите за сигурност.

Според председателя на Института Борислав Цеков се наблюдава и прекомерна централизация на властта за сметка на европейските принципи на децентрализация.

Правителството демонстративно неглижира конституционния статус на парламента. Мнозинството изчерпа своя морален кредит, затъвайки в имотни скандали, нарушаване на етичните стандарти и прокарване на лични и корпоративни интереси, подчертава Цеков.

Институтът за модерна политика е обърнал специално внимание на общо 40 законодателни инициативи.
От тях 14 попадат в зоната на „прозрачното законодателство", а 26 - в зоната на „сивото законодателство" - т.е. застрашават правата на гражданите или прокарват лобистки интереси.

Законодателната практика на мнозинството може да бъде оценена като системно омаловажаване на правозащитните стандарти, видно от поредицата от закони, насочени към борбата с престъпността, които страдат от един и същ недостатък: човешките права са ограничавани за сметка на удобство и улеснения на МВР и службите за сигурност и снижаване на гаранциите за защита на правата на хората.

Според политолога Димитър Аврамов една от причините за тези лоши законодателни тенденции е специфичния съюз между популистката платформа на ГЕРБ и крайния национализъм на „Атака".

Най-незадоволително според доклада е участието в парламентарния контрол на министрите Дянков, Цветанов, Игнатов и Рашидов.

Социологът Венелин Стойчев определя техните отговори в парламентарния контрол като отличаващи се с „прекален формализъм, обща фразеология с привкус на откровен партиен популизъм и липса на ясна визия и компетентна аргументация на правителствената политика".