Механизмът за решаване на спорове "инвеститор-държава" подчинява националните власти на чуждите корпорации и води до блокиране на политики в обществен интерес и пълзяща ерозия на екологични, санитарни и др. стандарти.

Това се казва в доклад на Института за модерна политика (ИМП), посветен на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП).

Според тях ТТИП се обсъжда на европейско ниво непрозрачно при тотална доминация на корпоративните интереси, а в България правителството участва в дискусии главно с най-крупните корпоративни лобисти за ТТИП.

Българската позиция по ТТИП се свеждала до безкритично възпроизвеждане на "опорните точки" на Европейската комисия и американската администрация, а не се основавала на независим анализ на последиците за България.

В доклада се изтъква, че привилегированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държавата в наднационални частни трибунали (ISDS), е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес. Това е основният риск за българската нормативна и социално-икономическа среда от приемането на ТТИП в настоящия му вид, посочва ИМП.

Според ИМП, ТТИП далеч надхвърля тясно икономическата проблематика и експертиза. С него се засягало самото функциониране на съвременната конституционна държава, способността на правителствата да провеждат политики в обществен интерес и правата на гражданите.

ИМП прави подробно сравнение на юридическите предимства и недостатъци на процедурите за решаване на споровете "инвеститор-държава" от националната съдебна система и пред частните трибунали. Изводът е, че дори и в условията на неефективна съдебна система на национално ниво, гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати отколкото пред наднационалните частни трибунали, пред които се водят дела "на тъмно" и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите. В доклада се подчертава, че по този механизъм чуждите корпорации получават едностранна привилегия, защото държавата не може да предявява искове пред частните трибунали при нарушения от тяхна страна, а по отношение на националния бизнес представлява дискриминационна мярка, защото местните компании нямат подобни права.

Съществен риск от несправедливо и дори волунтаристично правораздаване в рамките на механизма ISDS се създава от прекомерно разширителното и непоследователно тълкуване.

Оценката е, че се отварят широки възможности за заобикаляне и подмяна на суверенната воля на гражданите и на излъчените от тях демократични представители (парламент, правителство, местни власти). Могат да бъдат бламирани легитимни публични политики, свързани с качеството на живот и социалното развитие. По този начин частните корпоративни интереси се поставят в надмощно положение спрямо демократичната система в нарушение на фундаментални принципи на съвременната конституционна демокрация. Корпорациите се превръщат във външен за демократичната политическа система участник в политическия процес, който едностранно разполага с недостъпен за останалите участници, включително за държавата, механизъм за въздействие върху нормативната среда, правата на гражданите и социално-икономическото развитие. Самото наличие на този механизъм играе въздържаща роля - заплахата от многомилионни обезщетения е "дамоклев меч", който е в състояние да разколебае всяка идея за провеждане на политика в обществен интерес. В своите девиативни форми, ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава. До поставяне на държавата във васално подчинение на корпоративния интерес, а гражданите - в положението на съвременни роби на безконтролен и могъщ господар, който със заплахата от извличане на гигантски финансови ресурси от съответната държава във вид на обезщетения, присъдени по реда на ISDS, може да упражнява по задкулисен и недемократичен път влияние върху политиките и правилата, по които обществата живеят.

ИМП споделя оценката, че преговорите между Европейската комисия и американската администрация са непрозрачни, но сочи и друг сериозен дефицит - отчетливата доминация на корпорациите и корпоративните лобисти в сравнение с организациите и експертите, защитаващи обществен интерес при консултациите по ТТИП.

В доклада се подчертава, че обществената дискусия по ТТИП у нас е твърде ограничена и претоварена с идеологически клишета, опитващи се да рамкират дискусията по различни политически оси "глобалисти-антиглобалисти", "проамерикански-антиамерикански", "еврофили-евроскептици" или "десни-леви".

Правителството участва предимно в диалог с бизнеса и в конференции, спонсорирани от големите корпорации, които са лобисти за приемането на ТТИП. В доклада са посочени конкретни данни от регистрите на лобистите в САЩ и в Европейската комисия за милионите, които харчат тези корпорации за лобистка дейност по ТТИП.

Позицията на българското правителство по ТТИП се оценява като безкритично възпроизвеждане на "опорните точки" на Европейската комисия и американската администрация. ИМП подчертава, че българската позиция не се основава на задълбочен и независим анализ на очакваното въздействие на TTИП върху българската икономическа и законодателна среда. Няма ясно дефиниран български национален интерес, който да се отстоява от България.