Хранително-вкусовата промишленост скочи срещу новия данък „вредни храни" на здравния министър Петър Москов.

В препратена до медиите позиция Съюзът по хранителна промишленост, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Националният Браншови съюз хлебопроизводители и сладкари, Асоциацията на месопреработвателите в България, Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Съюзът на производителите на захар и захарни продукти се обявиха твърдо против новото предложение.

Припомняме, на 20 октомври беше представена програма за по-здрава нация. Част от нея включва данък „вредни храни" за сладоледа, бульоните, шоколада, кетчупа, майонезата, маргарина и други подобни хранителни продукти.

Обаче бизнесът и някои министри изразиха своето притеснение от новия данък.

Притесненията са свързани с лоши икономически последици за някои сектори и загуба на работни места.  Българската стопанска камара настоя за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който да се обсъдят намеренията за въвеждането на данъка. От камарата смятат, че предлаганият данък ще увеличи разходите за храна на най-ниско доходните групи. Това ще стане, тъй като заради скока на цените на т.нар. „вредни храни" ще поскъпнат и останалите хранителни продукти.

Социалният министър Ивайло Калфин също призова за среща на Тристранката и детайлно обсъждане на предложението. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че трябва с много голямо внимание да се подхожда към опити да се манипулира пазарът.  Премиерът Борисов пък застава зад данъка „вредни храни" на Петър Москов.

Според браншовите организации така нареченият данък „обществено здраве" ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат.

Бизнесът не вижда никакво желание и намерение у управляващите да се вслушат в разумни доводи и да проведат цивилизован диалог, а се стремят само към силово налагане на чудовищни наказателни мерки. Предприятията в страната започват обмисляне за преструктуриране и ревизиране на цялостната си инвестиционна политика, подчертават организациите.

Хранително-вкусовата промишленост представя няколко аргумента защо няма да подкрепи неефективната законодателна мярка.

Браншовите организации са убедени, че здравните мотиви на закона са недоказани.

Българите са с най-нисък калориен прием и с един от най-ниските индекси на телесна маса в ЕС. Всички изследвания показват, че проблемите на хората с наднормено тегло, включително на децата, са следствие от неактивния начин на живот и няма нито едно научно изследване, което да доказва съществуване на връзка между консумацията на определени храни и общото здравословно състояние, пояснява се в съобщението.

Според индустрията усилията трябва да бъдат фокусирани именно върху подкрепа на активен начин на живот, масов спорт и повишена информираност за балансиран хранителен режим.

Българското потребление на включените в обхвата на данъка храни е в пъти по-ниско от това в страни, които експериментираха с въвеждането на данъка или отхвърлиха прилагането му, с ясното съзнание, че е неработещ инструмент. Пренасянето на чужд опит е нерелевантно за страната ни, допълват още.

Те представят български и международни изследвания, които доказват, че след 1999 г. се увеличава значително потреблението на храни, които могат да се смятат за по-здравословни; ако се обложат предлаганите съставки на храни и напитки, ще се ограничи незначителна част от общото потребление: на солта - около 1%, на захарта - около 6%, на напитките - около 3%. Производителите и потребителите ще се насочат към некачествени заместители.

Облагането на определени групи храни ще пренасочи потребителското търсене към по-евтини продукти, произведени в сивия сектор. Контрол върху тях не може да бъде приложен, предупреждават от сектора.

Индустрията е на мнение, че ефект за повишаване на приходите в бюджета няма да има, а напротив - ще бъде негативен.

Сигурните последствия от законопроекта са драстично увеличаване на данъци и цени, без публична дискусия и съгласието на хората, че тази мярка е желана. Това ще доведе до заливане на пазара с нерегламентиран внос с ниско качество и без ясен произход и увеличаване дела на „сивата икономика", пояснява се в позицията.

Организациите също предупреждават за огромни загуби за българското производство.

Ще фалират малки и средни предприятия, ще бъдат съкратени минимум 4000 работни места. От това сигурен негативен ефект ще бъдат: 27,4 млн. лв. по-малко приходи от ДДФЛ (данък върху дохода на физическите лица) и осигуровки, 80-90 млн. лв. по-малко ДДС и намаление на прихода от корпоративния данък, подчертава се още.

Въвеждането на новия данък изисква значителни допълнителни държавни разходи извън бюджета (около 42,5 млн. лв. за учредяване, оборудване и обучение на нова администрация, за нововъведения „Фонд"). Следователно планираният 150 млн. допълнителен приход ще бъде компрометиран от щетите за другите данъчни приходи, смята секторът.

Индустрията очаква също глоби и значителни публични разходи по дела в ЕС за дискриминация и непозволена държавна помощ.

В същото време, се създават сигурни условия за избуяване на сивия сектор; за корумпиране на контролните органи; за отлив на инвеститори и намаляване на инвестициите. Единственият сигурен ефект ще бъдат щетите върху социално-слабите домакинства с още по-нездравословно хранене, казва се още в позицията на предприятията.

Хранително-вкусовата промишленост изрази готовност да се включи ефективно в програми за подобряване на общественото здраве, за профилактика на наднорменото тегло и на социално-значими заболявания

Декларирали сме пред МЗ и готовността си да рекламираме обществено-здравни послания; да организираме масови мероприятия за физическа активност и спорт; да участваме заедно с министерствата на образованието, здравеопазването и спорта в общ европейски проект за изграждането на висококачествена стандартизирана инфраструктура за училищен и масов спорт и отговорно заявяваме, че нашето партньорство може да започне веднага.

В случай, че данък „обществено здраве" се приеме, представителите на индустрията и всички бизнес-структури, които стоят зад нея, ще потърсят правата си пред европейските институции. Ще отстояваме позицията си непоколебимо, за да не допуснем с данъка да бъде унищожен малкия и среден бизнес, който е гръбнака на всяка една работеща икономика, заключават от браншовия сектор.