Тази вечер заминава първата група български антарктици от 19-тата наша експедиция до Ледения континент, съобщи ръководителят й проф. Христо Пимпирев.

Най-големият проблем преди отпътуването очаквано е бил свързан с финансирането, осигурено едва преди месец и половина.

Независимо от това, антарктиците са доволни, че в година на криза, макар и в последния момент, експедицията е финансирана.

Парите, разбира се, са малко. Финансирането е намалено наполовина и е едва 100 000 евро, а за такава експедиция нормалната сума е 200 000.

В другите държави такива проекти се планират минимум година и половина предварително, а ние го правим месец и половина преди отпътуването, отбеляза Пимпирев.

Поради недостатъчните средства този път българският екип ще работи само по международни проекти. Чисто български изследвания нямаме възможност да правим, каза Пимпирев.

Сред научните задачи на екипа е изследване на климатичните промени в района на българската полярна станция, което е по дългогодишен проект с Испания, Португалия, САЩ, Чили и Аржентина. Българските антарктици ще бъдат ангажирани и с дооборудването на двете нови постройки в базата.

Важното е, че ще има експедиция, че базата няма да бъде затворена, няма да прекъснем международните проекти, изтъкна Пимпирев и отбеляза, че учени от различни държави са планирали да дойдат в нашата база през декември и януари.

При тази експедиция се очаква на Антарктида да падне много сняг заради глобалното затопляне. Освен, че ледниците се отдръпват, климатът се овлажнява, което води до обилни снеговалежи, поясни Пимпирев. Ще има битки със снега и изравяне на къщите от снега, прогнозира още той.

Нашата експедиция ще бъде от 17 души, сред които - 12 българи. Тя трябва да се завърне в края на февруари.

Българските антрактици предполагат, че на ледения континент ще ги чака и пингвинчето Гошко. Така го кръстихме отдавна, разказва Пимпирев. Намерихме го ранено, вероятно в схватка с леопардов тюлен му се е счупило крачето. Нашият лекар, тогава Никола Василев, го шинира, то стоя при нас и когато си тръгвахме вече беше оздравяло. От тогава то винаги ни чака на брега, когато идваме с лодките. Надявам се и сега да ни посрещне.