България регистрира най-лошото си представяне по отношение на своята конкурентоспособност от 2006 година насам, когато е включена в годишника на Института за развитие на управлението в Швейцария.

Страната ни продължава да отстъпва позиции и заема 57-мо място от общо 60 държави, което е с 3 места по-надолу спрямо класацията от 2012 година.

Само 3 държави се класират след България и това са Хърватия, Аржентина и Венецуела, които са били зад нас и през предходната година. Гърция и Украйна ни изпреварват като се изчакват съответно до 54-то и 49-то място.

Резултатите от една от най-внимателно следените от международните инвеститори класация показват, че България не се е възползвала пълноценно с благоприятната конюнктура на икономически растеж до 2008 година, за да разреши дългосрочните проблеми на своята конкурентоспособност.

Страната ни има остра нужда от реформи, за да преобърне тези негативни тенденции, посочват от Центъра за изследване на демокрацията в България, който е сътрудник на швейцарския институт, подготвящ глобалния доклад.

„От птичи поглед се вижда в тазгодишната класация, че България спада все по-надолу. Ние предупреждавахме отдавна за това и то не ни изненадва", коментира директорът на ЦИД Руслан Стефанов.

„Знаехме, че в момента, в който се махне лъскавата повърхност на макроикономическата стабилност, ще зейнат пропастите на слабата конкурентоспособност на българската икономика", добави Стефанов, според когото е крайно време да се променят самите очаквания към българските правителства.

До момента те са основно две групи. Малките и средните предприятия, които грубо казано очакват държавата „Поне да не пречи на тяхната дейност" и големите фирми, които се борят за политическо лоби и достъп до големите обществени поръчки, обобщи директорът на ЦИД.

„Липсва дългосрочна стратегия и визия какво ще се случва с българската икономика", посочи Стефанов, като уточни, че дългосрочните фактори за конкурентоспособност като качество на управлението и качество на човешкия капитал не се променят за 4 години.
Това, което засега се чува от новото правителство не звучи особено амбициозно що се отнася до дългосрочните фактори, категоричен е Стефанов.

По негови думи е крайно време правителството на страната, което и да е то, да отмести вниманието си от големи проекти като магистралите, АЕЦ „Белене", Цанков камък и т.н. и да се насочи към поставяне на истинските основи на една силно развиваща се икономика, а именно много сериозни инвестиции в образованието и подготовката на качествени кадри и подпомагането на фирми, достатъчно добри в създаването на нови продукти за вземане на ниши и иновации.

От една страна България има най-ниските разходи за живот и бизнес, стабилна фискална позиция и отворена за износ икономика, но от друга страна в страната ни продължават да липсват подходяща бизнес култура и институционална рамка за конкурентна икономика, като същевременно се наблюдава криза на пазара на труда, довела до едни от най-ниските равнища на заетост от 1989 година насам, четем в доклада.

България заема 4-то място от 60 държави според индикатора цени/ценова конкурентноспособност и 23-то по фискална политика, но според индикатори като управленски практики, пазар на труда, социална рамка, вътрешно търсене, научна инфраструктура, институционална рамка и заетост се нарежда сред последните 10 държави.

Изследването на Института за развитие на управлението се провежда от 1989 година, а България участва в него от 2006 година. То се изготвя спрямо 131 показателя, базирани на твърди данни, 115 показателя, базирани на изследвания и допитвания до бизнеса и 81 допълнителни показатели.

В общата класация на първо място след отстъплението си през 2012 година се завръща САЩ, следвани от Швейцария, Хонг Конг и Швеция. Тройката само в Европа допълва Германия. Тенденциите, отчетени в годишника в международен мащаб са освен успехът на САЩ, устойчивостта на Сингапур и Канада, примерът на Полша и Естония и губещите позиции Великобритания, Франция и Южна Европа