През 2060-та година в България ще има повече дядовци и баби отколкото внуци, сочат статистическите прогнози за демографската картина на населението в страната.

Застаряването на населението и здравето е темата на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април. В тази връзка Световната здравна организация призовава да се предприемат спешни мерки, за да се гарантира, че хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.

Според прогнозни данни на НСИ населението в България през 2060 година ще бъде около 5,3 милиона души. Младите хора у нас през 2060 година ще бъдат около 1 милион, а хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години през 2060 ще бъдат около 1,3 милиона души. Около 1 милион души ще са между 40 и 60 години, а от 60 годишна възраст нагоре ще са приблизително 2 милиона души.

Тези данни показват обръщането на пирамидалната структура на населението - т.е. приблизително на двама пенсионери - през 2060 г. ще се пада по един работещ.

Данни на Евростат сочат, че подобна е и структурата на населението в ЕС. През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души - днес техният брой достига 500 милиона, като приблизително 100 милиона живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на ЕС.

Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западно-европейски страни.

Демографският модел за Централна и Източна Европа се оформя като значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст.

Според експертите застаряването на населението ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години.

Неговите последици за социално-икономическите системи, като например - обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.

Последните прогнози на Евростат сочат безпрецедентни нива на застаряване на хората в 30 страни, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират. В действителност то вече е реалност в продължение на десетилетия.

СЗО очертава четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да вземат, за да се укрепи активното стареене:

Първо - насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания. Второ - минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи.

Трето - създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора. Четвърто - промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.