Предлагаме ви избрани моменти от „нечутия доклад" на Ахмед Доган. Това е частта (по-важната и стратегическа), прочетена от Филиз Хюсменова 4 часа след опита за покушение срещу Доган.

Разбира се, конкретните политически реалности нямат еднозначни измерения и оценки. Преди няколко години водещи политици в ЕС съвсем непринудено обявиха провала на мултикултурността в Европейската политика. Причините за тази радикална смяна на позициите не се свеждаха само до имигрантските вълни към развитите страни в ЕС.

Въпреки че Западна Европа трудно може да покрие очакванията си за лидерско развитие, без да ползва услугите на номадските работници от Източна Европа. За съжаление, не само няма визия за развитието на този процес, но и правила за регулация в актуален план.
По всичко изглежда, че този процес ще продължи достатъчно дълго време, за да си затваряме очите пред реалните проблеми, които той поражда. Типична практика е номадски работници от Източна Европа, в частност от България, да се настаняват компактно в определени региони и да образуват затворени общности от рода на гета.
Това са предимно неквалифицирани или нискоквалифицирани работници, които се реализират предимно в земеделието, строителството и сферата на услугите. Разбира се, една част са и дефицитни специалисти, завършили ВУЗ в България.

Поставям този проблем, тъй като от страничен той се превърна в един от основните въпроси пред ДПС и пред Европейските либерали. Според мен това са първите кълнове на поливалентното битие на мултикултурността в ЕС. И ще бъде жалко, ако либералите изпуснат този шанс да си изградят дългосрочна стратегия за направляване на този процес, поне за следващите две десетилетия.

Процесът за търсене на по-добро препитание ще продължи, независимо от изхода от кризата. Защото разликите в цената на труда, на равнище „средна работна заплата", са 3-4 пъти по-високи. А в определени случаи и повече.

ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!

Този „ категоричен императив" има фундаментално ценностно основание, а именно: ако изходът от кризата е иманентно свързан със стратегията за икономическо развитие на страната, то изборът на Демокрацията е цивилизационният ни път за развитие. Затова Демокрацията няма и не може да има алтернативи. Освен това този стратегически избор е направен преди 23 години.

Няма нищо по-значимо от възстановяването на Демокрацията, освен ако не сме поставени пред дилемата за физическото оцеляване на един народ. Но Историята показва, че няма нищо по-добро измислено от човечеството и за физическото оцеляване на народите, освен Нейно Величество Демокрацията!

За да бъде силно едно гражданско общество, то трябва да има адекватно представителство на социалната структура в партии и движения, като либерали, социалисти, консерватори и т.н., със съответните им идеологеми и визии за развитие на обществото и държавата.

При положение, че в България подобни партии са някъде към 400, е сигурен знак, че структурата на обществото не съответства на партийния ландшафт. Политическият пазар на идеологемите може да се измерва само със самофиксирането им във Властовата система като самоцел и като трамплин за лично облагодетелстване от властовия инструментариум на Националната държава.

Навярно тепърва ще се анализира „случаят ГЕРБ и Бойко Борисов" в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса:
Защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани „летящи обекти" от подземния свят?

Уважаеми дами и господа, Скъпи фенове на Демокрацията!
С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура.
Демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система.

Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие.
Инерцията в нашите модели на поведение и рутинността във възприемането на нейните ценности се заплащат с много висока морална цена.
До такава степен се объркваш, че дори не можеш да си обясниш какво се е случило!
И защо си бездействал, когато всичко е ставало пред очите ти?!
Когато осъзнаваш какво си допуснал като част от политическия елит на страната, вместо търсене на рационално обяснение, се стъписваш още повече. Защото започваш да проумяваш за какво става въпрос.

Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно..... Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално....
Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията...

Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но Те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет.
Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен.
Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо.
Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото, да не се познаеш.
Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.

Но диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото.

Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-Спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а „събуждането на инстинкта на българина за оцеляване". Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.

Дотук добре. Машината на страха е конструирана по „свой образ и подобие" и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт - Страха. Но въпреки всичко, нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ, с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително.

Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.
Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите...

Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката. Достигат своя апогей с популизъм и демагогия на тема Справедливост. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.

Но пакостите, които правят, са толкова големи, че след тях са необходими години за нормализиране на света, който са командвали...


За първи път от началото на прехода политическият елит на страната започна да артикулира темата за „Защитната система на Демокрацията";

За първи път се прави реална организация от различни партии за „Сигурността на вота на избирателите";

За първи път политиците започват да разбират как колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да се превърне в месианска основа на Властовата система и да подмени Демокрацията с авторитарна диктатура.

Тъкмо затова ПИ-2013 (парламентарни избори 2013, б.р.) трябва да имат за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите.

ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ, върху който бих искал да фокусирам вашето внимание, е изходът от кризата и стратегията за икономическо развитие на България.

Когато възстановяването на Демокрацията се поставя като условие за изход от кризата, на езика на политиката това означава твърде много. Най-вече това твърдение отчита реалния факт, че българският бизнес е на колене и няма сигурност и предприемаческа мотивация. Твърде много са случаите, когато, щом една значима фирма се появи на хоризонта с реални инвестиционни намерения, веднага се образува опашка от директората на Героя-спасител, „плачеща" за формално участие или пък направо с намерения за изземване на бизнеса.

Ситуацията е стигнала дотам, че чужди бизнесмени очакват резултатите от предстоящите ПИ-2013 с не по-малък интерес от партиите. Явно при несигурна инвестиционна среда да се мисли за преки инвестиции и реален икономически растеж, за бизнеса изглежда наивно и рисковано.

Икономическото състояние на България не е просто лошо, а много зле. Ние сме на последно място по БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност. Разликата между първата страна ( Люксенбург) и последната, която сме ние, е близо 5.5 пъти.

Реалният икономически растеж дава индикации, че страната се намира в депресия, която вероятно ще продължи още няколко години.
Безработицата расте и вече достига 13 %, с респектиращите за мащабите на България около половин милион души.

В политиката на доходите намаляването на номиналните доходи на заетите и пенсионерите в началото на кризата е гаф, който очевидно ще се отрази твърде негативно на изхода от кризата. Тази недалновидна политика парализира потреблението и възможностите за растеж.

Освен това прави впечатление, че разминаването между прогнозите, планирането и отчетите е няколко пъти, което е най-точна индикация за равнището на управленческия и експертен капацитет на централната власт в търсенето на изход от кризата. Това обстоятелство директно означава, че управляващите не познават реалната икономика на страната и буквално бездействат.

Просто икономиката на страната е на самотек. А основните властови субекти на страната заблуждават незнайните врагове, като режат лентички и се наслаждават на благоговеенето на своите любимци.

В този контекст сравнително по-уверено мога да заявя, че ДПС има стратегия за развитие на страната с далеч по-ясно дефинирани приоритети, съобразени със стратегиите за развитие на ЕС и с особеностите на различните региони в страната.
Нашата готовност за приоритетни инвестиции и откриване на нови работни места е далеч по-голяма.

В най-общ план те са свързани с чиста екосреда, биоземеделие, модерни модули за съхранение и преработка, възстановителен и здравен туризъм.
В крайно редуциран вариант тези стратегически приоритети са: чиста енергия, биохрани и здраве.

Дори тези продукти и услуги в определен смисъл не зависят от това, дали ДПС ще участва или не в централната власт. Защото тази стратегия се основава на регионалните природни и човешки ресурси и най-вече на новата роля на местната власт за превръщането й в основен субект на отговорност за инвестиции и заетост в различните общини.

ТРЕТИЯТ ПРОБЛЕМ, който искам да поставя на вашето внимание, е по-скоро към Европейската либерална общност. Става въпрос за актуалното състояние, както и за перспективата на етно-религиозните малцинства в ЮИЕ, т.е. на Балканите.
Балканският свят е толкова специфичен, че той твърде условно може да се сравни с други европейски региони.

Основната ми теза е, че различните скорости за реална Евроинтеграция на страните от региона, като „ страни-членки", „кандидат-членки" и „преговарящи" за присъединяване към ЕС, твърде много напомнят за различните скорости на икономическо и социално развитие в актуалния европейски политически свят.

Но както при различните скорости в ЕС диференциацията между страните-членки в икономическото им развитие продължава да нараства, така и различните скорости за Евроинтеграция на страните от Балканите увеличават ценностната дистанция между различните етно-религиозни малцинства. И това става както в Регионален мащаб, така и в рамките на националните държави.

Очевидно е, че икономическата криза катализира чувството за историческа справедливост, както и различни архетипове за разломи в Историческото време.
Бях неприятно изненадан, когато във връзка с честванията на 100-годишнината от Балканската война почти всички страни реагираха еднозначно за нарушена историческа справедливост спрямо нейните географски резултати. Типичното в панорамата от различни реакции беше общата позиция за малцинствата като исторически активи на културните наследства в загубените територии. С други думи, възприятието на малцинствата е в полето на „мюрета" за предявяване на евентуални претенции...

Според мен, Европейските либерали трябва да имат реална визия и подходяща управленческа стратегия на тези процеси. ЕС няма друга алтернатива, освен превръщането на Балканите в Зона за стабилност и сигурност. И в това отношение е направено не малко. А доколкото се отнася до етно-религиозните малцинства, те могат да се превърнат в Генератори на Европейска Заедност на Балканите. Разбира се, всичко се свежда до статуса на малцинствата в националните държави.

В тази връзка ми е и предложението към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на „статут на европейско малцинство" на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от ЮИЕ.

Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от „глава първа" на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на Тоталитарния режим.

И най-странното беше, че в съдържанието на Обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?

В личностен екзистенциален смисъл се случи така, че преди 28 години се наложи да променя управляващите параметри на живота си, защото се осмелих да се противопоставя на подобни изстъпления срещу правата и свободите на човека и на малцинствата в България. Това стана възможно, защото имаше хора с кураж и самосъзнание да се борят за Свободата. Част от тях са тук, в тази зала. Използвам случая да ги поздравя...
Но тази борба може да продължи по-нататък само с директната подкрепа на Европейските либерали и на институциите на ЕС.

В тази борба за Свободата минах всички етапи на преобразуване на образа си: от надежден млад философ - през нелегалното съпротивително движение срещу тоталитарната власт - до политически затворник и 23 години един от строителите на Демокрацията в България.

И, разбира се, в тази неспирна дейност, паралелно с позитивите, натрупах и много негативи: от „проклятие" до „доганизация" и „сатанизация" на политическите реалности в страната, което обективно пречи за разширяване на либералната електорална ниша в България.

Скоро една интелектуалка се пошегува в медията: „ако Доган твърди, че небето е синьо, вероятно и това ще провокира негативна реакция". Напълно съм съгласен с нея. Например подобно тривиално очевидно твърдение може да се изтълкува като опит за „доганизиране" на космическото пространство в турскосиньо. И съм сигурен, че сред известна част от пронационалистите ще хване дикиш...

Тъкмо затова борците за Свободата трябва да имат правото на свободен избор - кога да се оттеглят от нагнетения терен на борбата за права, свободи и Демокрация, за да предоставят възможността на други да поемат щафетата...
Правя това с дълбокото осъзнаване на необходимостта от подобен акт. В името на Свободата и на развитието на ДПС!

Изтърканите клишета за профила на ДПС се въртят около идеята за партия от лидерски тип. Това е вярно само за непосветени. Защото ДПС е много повече от това.
Моята роля се свежда до шанса на живота ми да дам „Първия тласък" за развитието на ДПС.

Благодаря на всички, че ме удостоихте с това призвание...

След „Първия тласък "ДПС и лидерът се създаваха взаимно. В тази сложна Симетрия във взаимното развитие се крие част от тайната за успехите на ДПС през последните две десетилетия. В това позициониране на взаимно полагане, задаване и покриване на очакванията Властовата система губи стандартния си смисъл, защото се издига до равнището на Субстанцията на Властта като Свобода. Тъкмо затова ДПС и Лидерът са огледални образи на стремежа на колективното тяло на общността към Свободата.
ДПС е „другото мое Аз", затова няма къде и как да избягам от него. И не искам. Защото ДПС е 28 години от живота ми...

Оставам посветен със и на каузата ДПС.
Но можем с общи усилия да променим оптиката на обществото и образите на ДПС и лидера, за да дадем на Колективното тяло на Демокрацията по-висок праг на развитие.
В тази връзка искам да изразя дълбоката си благодарност за Доверието, с което ме удостоихте десетилетия наред:
- Благодаря на репресираните, че рискуваха живота си с надеждата за по-голяма Свобода и Сигурност на следващото поколение;
- Благодаря на нашите изселници в Р Турция, които успяват да хармонизират съвестта си с политическия код на ДПС;
- Благодаря на всичките ни противници за усилията им да поддържат имунната ни система на високо равнище;

Като партия ДПС не може да бъде управлявана как да е, защото в ценностната й матрица е заложена независимостта и Свободата за действие. А електоратът на ДПС е много специален: с изключително чувство за балансите на властта, сигурността на всеки и визията за живота.

Когато преди три години на Седмата НК поставих въпроса, че такава необходимост е назряла, мнозина го приеха нашега.
Този път решението ми е категорично!

От тази година влизаме в петгодишен цикъл на ежегодни избори. Освен това България се включва в нов цикъл на промени в Държавността, Гражданското общество и по-ефективното материализиране на базовите ценности на Демокрацията.
Апелирам към целия партиен актив да подкрепим г-н Лютви Местан. А на Младежката организация на ДПС пожелавам да бъде авангард на либерализма през следващите пет години и най-вече на ПИ-2013г.

Благодаря на всички членове на ДПС, на всичките ни избиратели, и на целия партиен актив за досегашните успехи, които сме постигали Заедно. Но най-голямото ни предизвикателство са ПИ-2013 г.