Големият проблем пред учениците в началното училище продължават да са отворените въпроси, тълкуването и аргументирането на личен избор, пространственото мислене и навиците за възпроизвеждане, а не разбиране на материала.

Този извод бе направен от Министерството на образованието при представянето на резултатите от националното външно оценяване на учебната 2012-2013 година за учениците след 4 клас.

Над 95% от учениците са взели участие в тазгодишния външен изпит или общо 59 637 ученици от 1871 училища в страната.

Забелязва се спад в резултатите по Български език и литература, като процентът на успешно преминалите изпита ученици се смъква на 67,05% за сметка на 72,65% през 2012 година, а освен това е най-ниският от въвеждането на външното оценяване през 2007 година досега.
Резултатите по Математика, Човекът и природата и Човекът и обществото остават без съществена промяна съответно 69,80%, 81,25% и 74,20%.

Най-високи за поредна година остават резултатите в Смолян и София град, съответно 82,20% и 78,30%, а най-ниски са в Сливен, Добрич и Силистра с 68,55%, 67,80% и 66,15% успешно преминати изпити.

Малко по-висок е процентът на момичетата, справили се успешно, като и по 4-те предмета те водят с около 2% пред момчетата.

„Дори един ученик, който не се е справил с теста е сериозен проблем, а 24%, колкото е общият брой на неуспешно преминалите изпита, трябва да ни притеснява изключително много", посочи новият министър на образованието Анелия Клисарова, тъй като, по думите й, тези деца до 8 клас тотално отпадат от системата, остават неграмотни и без шансове за работа или каквото и да било развитие в живота.

По-ниските резултати по БЕЛ се дължат на повишаването на трудността и сменените формати, обясни Евгения Костадинова от просветното министерство. Въведени са повече отворени въпроси и текст за тълкуване, посочи тя и обясни, че с оглед на тези промени постиженията са добри.

Най-сериозен проблем за децата е създал въпросът „Защо вълкът поискал да изяде катерицата?", при който е необходимо тълкуване и лично аргументиране след прочитането на текста.
60,2% се справят с този първи въпрос от теста, докато при затворени въпроси от рода на „Какъв е вълкът според катерицата?", процентът верни отговори е значително по-висок - 81,7%.

Значително се повишава процентът на правописа на звучните съгласни пред беззвучни съгласни и в края на думата. През 2012 година той е бил 60,25%, а сега е 87,26%, което според Костадинова говори, че учителите са наблегнали върху този проблем.

Лек спад в грамотността на децата що се отнася до правописа на буквата „Я" след съгласни и правописът на гласните в неударена сричка се забелязва през тази година, но процентите остават високи (около 80%).

Най-трудният въпрос в теста по математика се оказва „Колко са тъпите ъгли на триъгълника?", а също така и когато се налага децата да изчислят лицето на правоъгълник, който сами трябва да построят. Около 49% не се справят с тези въпроси, а при затворен въпрос с възможни отговори резултатите са по-високи - около 75%.

Доста трудно се оказва за децата да се ориентират в пространството и да отговорят на въпроса „С какво граничи на юг Дунавската равнина?", като с този въпрос са се справили само 42,7% от децата.

Най-високи постижения децата регистрират при задачи, зададени по познат начин и свързани с автоматизирани знаци и умения (значения на думите, видове изречения). По математика най-лесни са задачите, свързани с прилагане на алгоритми за смятане. Децата се справят успешно и при задачи от областта на гражданското образование, както и свързани с възпроизвеждане на ключови исторически и географски знания.

Най-ниските постижения се наблюдават при необходимост от откриване на нравствени послания в творбата, тълкуване на поведението на героите и аргументиране и доказване на личен избор и собствено мнение. По математика най-трудни са геометричните задачи, изискващи логическо мислене и прилагане на знания в нестандартна ситуация.

През следващата година трябва да се акцентира върху практическата насоченост на знанията, разнообразяване на видовете задачи и усъвършенстване на задачите от отворен тип.

Клисарова подчерта, че целта на този изпит не е да дава оценки, които да стресират децата, а резултатите да се използват за анализ и насока както от министерството, така и от самите директори, учители и дори родители, които да направят съответните изводи и да преценят накъде да насочат повече усилия.