Никой не се интересува в какво състояние е детето. Рехабилитация му осигуряваме на частно вкъщи 1 път дневно по 1 час."
Така започва разказа си Бистра Михайлова, майка на 17-годишния Атанас, който вече 10-а година е в кома.
Годината е 1998, когато на 2 декември първокласникът Атанас Атанасов е ударен от джип до училището, пресичайки улицата в родния си Димитровград.
Това е последният училищен ден на вече 17-годишния младеж.
След катастрофата Атанас лежи една години във ВМИ Неврохирургия в Пловдив.
Около 20 дена е в пълна кома. След това излиза в будна кома. Отначало е на командно дишане.
По-късно е с трахеостома и сонда за хранене. След около 6-7 месеца лекарите успяват да махнат трахеостомата и детето започва самостоятелно дишане и хранене. Има и самостоятелен гълтателен процес.
Откакто е изписан от болницата в Пловдив - на 21.10.1999 г. Атанас е в къщи, като за него се грижи основно майка му Бистра.
Помагат й баща й и родителите на бившият й съпруг.
Уникредит Булбанк
BGN - 7527 1082359617
BG32UNCR75271082359617
EUR - 7000 1511651193
BG69UNCR75271082359617
UNCRBGSF
Aтанас Иванов Атанасов
Детето е на легло. Не може да стои в количка. Не е контактен. Не говори. Има някаква чувствителност.
Десет години майката всеотдайно обгрижва детето като го масажира и обтрива и не допуска появата на опасните рани от залежаването.
Бистра търси помощ за лечението на Атанас къде ли не. Имала е разговори с бившия кмет на Димитровград, с депутат, който се ангажирал със случая, но всичко остава на теория.
Стигала е и до разговор със зам. министър на здравеопазването. Отново нищо.
На Атанас три пъти е правена трансплантация на стволови клетки у нас. Лекарите не казват как е той, как ще се развиват нещата, но според майката увеличило се е усещането на детето, спазмите са изчезнали, по-спокоен е.
„Ние трябва да сме докторите. Ние сме си сами лекари. Ние решаваме стволови ли клетки, рехабилитация ли.
Аз сама съм изчела за стволовите клетки. Питам докторите: ще правим ли трансплантация, докторе? Те ми отговарят: Ако имате пари, ще правим.
Безсилни са те. Знам, че детето ми никога няма да бъде същото, но искам поне да излезне от това ужасно състояние."
Когато се разчува за присаждане на стволови клетки в Москва 2004-2005г. Бистра Михайлова изпраща там епикризата на Атанас заедно със скенерни изследвания и получава официална покана за лечение от клиника Невровит.
Поради липса на средства обаче Атанас не успява да стигне до руската столица.
Фондът за лечение на деца в чужбина тогава не успява да помогне - на базата на официален отказ от лекарска комисия за лечение на Атанас в чужбина.
Момчето е прегледано през 2004 година в болница „Св. Наум", 4-ти км.
Заключението на комисията звучи като присъда:
„При значителните посттравмични промени локализирани в широки мозъчно-корови области и тежкият квадрипаретичен синдром, не се очаква ефект от трансплантация на стволови клетки.
Лечебната процедура трансплантация на стволови клетка е в стадий на експерименти и няма публикувани резултати в научната литература за клиничен ефект при подобни постенцефалитни енцефалопатии."
Четирима лекари са се подписали под това становище. На майката е обяснено, че е безсмислено да кандидатства за лечение на детето си.
В последствие Бистра кандидатства и за средства от Българската Коледа, но никой не се свързва с нея.
Десет години след катастрофата майката на Атанас отново подава документи до Фонда за лечение на деца в чужбина, за да може детето да замине за Москва.
За операцията са необходими 23 740 евро. До момента няма събрани пари.
Красимир Горсов, който осъществява връзката с родителите на децата на „Ангели в беда" е поел ангажимент да говори с настоящия кмет на Димитровград за участие във финансирането на лечението на Атанас в Москва.
По случая на Атанас има разбира се съдебен процес. Шофьорът е осъден условно, като семейството не получава право на иск.
Година и половина по-късно, вече разведена и като самотна майка, Бистра успява да заведе и спечели паричен иск към извършителя на стойност 40 хил. лв.
Разбира се и тук майката се сблъсква с проблеми. За да заведе това второ дело, тя е принудена да чака година и половина да излезе първото решение на съда.
По груби сметки обаче - за рехабилитация, лекарства, памперси и т.н. са необходими 1500 лева месечно. И така 10 години.
„Докато беше в болницата в Пловдив, Атанас беше много зле. Главата му клюмаше на една страна. Цялото му ухо беше една рана.
Мина една докторка да го прегледа. Видя ухото и отсече „Трябва да се реже". Слава богу, с лекарства го оправихме.
Лекарите и те не знаят. Никой не казва това и това трябва да се направи. Даже някои са ми казвали - Вие не можахте ли да разберете, че Вашето дете няма да се излекува.
Но нашите деца трябва да се лекуват. Не може да се каже така „Няма шанс", завършва разказа си Бистра.
Майката се среща с председателя на фондация „Развитие 21" Александър Александров, който е съучредител заедно с Бистра и още 10 семейства на „Ангели в беда".
По този начин се слага началото на поредната благотворителна кампания за набиране средства за Атанас. До дни ще има и актуална банкова сметка на името на момчето.
Майка му обаче не престава да се надява и на Фонда за лечение на деца в чужбина.
С любезното съдействие на експертите от Cryo-Save ще бъдат събрани научни публикации за успешно прилагане метода „трансплантиране на стволови клетки" при случаи като този на Атанас.
Те ще бъдат приложени към поредната молба до Фонда за лечение на деца в чужбина.
lavi
на 20.11.2008 в 21:45:07 #31Поредния абсурд в нашата държава;А най-страшното е че хора правят тези абсурди- управляващи;лекари-клели се над Хипократова клетва...
Лорета
на 20.11.2008 в 08:56:10 #30dexter_morgan именно това каза малко по-рано и Рордин. Обаче мисля, че когато не става въпрос за тебе не е толкова лесно... Аз също съм оставила ИЗРИЧНИ инструкции, че АКО изпадна в такова състояние или състояние, в което не мога сама да взимам адекватни решения за живота си оттук нататък просто да ми дръпнат шалтера и толкова. Не искам да съм жив труп и хората около мен да си пропиляват живота заради това. НО! Ако (не дай си боже) нещо такова се случи с някой мой близък... Незнам дали бих могла да го направя. Майката на това дете знае, че нейният син е мъртъв от години и е останала само "черупката", но не може да се примири. По този начин мъчи и себе си и него.. Помислете - ако го бяха убили при инцидента, вече щеше да е попреминала болката й. Не, нямаше да го е прежалила, защото нали знаете приказката "Либе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба" - вярно е. Но поне щеше да живее нормален живот...
AC Matrix
на 20.11.2008 в 04:09:53 #29Днес това го прочетох още сутринта и цял ден ми е криво за това дете и заради майка му. Да не дава Господ да стават такива неща в България... А за това как никой не го интересува просто нямам думи. То човек да можеше поне да се ядоса, ами то каква е файдата, на никой не му пука. По-скоро е тъжно. Тъжна България...
1chovek
на 20.11.2008 в 02:55:44 #28Никакви шалтери не трябва да се дърпат - щом диша има надежда! Разберете го това! Точно вчера гледах по Нешънъл Джеографик за такива случаи. Особено впечатление ми направи за едно момиче от катастрофа с товарен камион. Накрая майката решава да й дръпнат шалтера както някой долу се беше изказал и пожелава да лежи до дъщеря си в последните й мигове... обаче момичето оцелява до сутринта и без апаратурата и майката разбира че това е знак да не се предава ! И оттам тръгва интересната част от разказа. Приложиха й някво лечение с токови импулси от едната ръка - през мозъка и до другата и така се възбужда нервната система и се принуждава да реагира и да започне да възстановява връзките между отделните центрове, нарушени от катастрофата. Накрая с МНОГО трудности но и с МНОГО вяра, надежда и борба момичето се възстановява напълно. Така че никога не бива да се губи надежда, запомнете този житейски урок !!!
Obi-Wan
на 20.11.2008 в 02:22:35 #27Ей това е България!!!!!! Реве ми се като чета... ЗАЩО СМЕ ТАКИВА ИДИОТИ, НИЕ САМИ ЩЕ СЕ САМОУНИЩОЖИМ! НИЕ СМЕ НАЙ–ГОЛЕМИТЕ БАЛАМУРНИЦИ„ ДЕТО НЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА ДЕЦАТА СИ! Господ да е на помощ на този нещастен народ! ОБАЧЕ ДЕЦАТА ЗА НИЩО НЕ СА ВИНОВНИ! Проста скапана никаква държава!
чудумир питагоров
на 20.11.2008 в 00:16:28 #26Offf опази боже от такива злополуки... дано се оправи детето... а държавата, държавата и дреме на кура с извинение...
dexter_morgan
на 19.11.2008 в 22:05:35 #25за съжаление май детенцето няма да се опражи. Аз лично съм инструктирал жената че ако нещо такова стане с мен да дърпат шалтера. Обаче ако беше детето ми едва ли шях да имам силата. Дано мйката събере сила и направи каквото трябва да се направи.
Adilen
на 19.11.2008 в 20:28:43 #24Тази година ме интересува какво става в моята страна
lalleen
на 19.11.2008 в 20:06:58 #23"Тази година само в САЩ почти 100 000 жени ще станат майки на деца с увреждания. Замисляли ли сте се някога за това, как тези майки са избрани за децата си? Аз си представям Бог, който скита по света и си избира инструменти за пропаганда на своята голяма загриженост и разсъдливост. И докато наблюдава всичко, дава нареждания на своите ангели, които записват в огромната тетрадка: “Армстронг и Бет – син. Ангел-пазител – да й дадем Герард. Свикнала е на светски неща. “ “ Форест и Марджори – дъщеря. Ангел-пазител – Сесилия. “ “Рутлидж и Кери – близнаци. Ангел-пазител – Матиаш” И след това казва едно име на жена на Ангела и се усмихва: “Дай й дете с увреждане” Ангелът е любопитен”Защо на нея? Толкова е щастлива. “ “Точно затова” усмихва се Бог. “ Мога ли да дам дете с увреждане на майка, която не умее да се смее? Това би било жестоко!” А дали е достатъчно търпелива – пита Ангелът. “Не искам да е прекалено търпелива, защото може да се удави в море от самосъжаление и лудост. В момента в който шокът и озлоблението преминат, ще го преживее. “ “Днес я наблюдавах. Тя познава своето Аз и е самостоятелна – това е толкова ценно и толкова важно за всяка майка. Знаеш ли, детето което искам да й дам ще има свой собствен свят. А тя ще трябва да го пусне в своя свят и това няма да е никак лесно. “ “Ами! Аз мисля, че тя дори не вярва във Вас” Бог се усмихва. “Няма значение, това ще се промени. Тази е подходящата – егоистична е точно толкова, колкото е необходимо. “ Ангелът не издържа” Нима егоизмът е някаква добродетел?” Бог върти глава: “ Ако не умее от време на време да се откъсне от детето си, няма да се справи. Да, точно това е жената, на която ще отредим дете, което не е съвършено. Засега тя не го осъзнава, но ще има нещо, което хората ще й завиждат. Думите за нея няма да са всичко. И никоя крачка няма да е обикновена за нея. А когато детето й каже за първи път “мама”, тя ще е свидетел на чудо и ще го знае. Ще й позволя ясно да вижда нещата, които и аз виждам. . . . безразличието, жестокостта, предразсъдъците. . . и да се издигне над тях. Никога няма да е сама. Ще бъда до нея всяка минута на всеки ден от нейния живот, защото тя ще върши моята работа толкова сигурно, като че ли е тук до мен. “ “А кой ще бъде патрон?” пита Ангелът, приготвил да записва в тетрадката. Бог се смее: “Огледалото ще й стига" .
Adilen
на 19.11.2008 в 19:34:01 #22Тя е майка.А всяка майка ще се бори за детето с цената на всичко.Не искам да обиждам и слагам под един знаменател бащите,но в този случай,бащата е изчезнал.В другияг фрапиращ случай,народа събирайки пари,бащата ги проигра.ТЯ Е МАЙКА.Този човешки живот,тя го е носила в себе си,тя му е дала живот и ще се бори до последно.Прекланям се пред тази жена.Дано по-скоро изпишат банковите сметки и обикновенният трудов човек,дарявайки дори по 1 левче може да помогне.
anti-bobi
на 19.11.2008 в 19:22:33 #21Бернхард Рордин " Как не разбра тази майка за 10 години, че няма никакъв шанс детето и да се оправи и да заживее нормален живот. Да беше го оставила най-после да си умре на спокойствие, вместо да се мъчи, горкото. Ако трябва да решавам за себе си, категорично бих предпочел да умра бързо, вместо да деградирам с години като вегетиращ зеленчук в инвалидна количка. " ..................... сега имаш много теории, защото нямаш деца. когато имаш дете(деца), няма да имаш теории.
butcher
на 19.11.2008 в 17:47:44 #20В нормалните държави хората са решили проблема с грижите по друг начин: Преди години се запознах случайно с една жена - българка, отишла да работи в Испания. Бяха я наели в една къща точно за подобен случай - да се грижи за младеж в същото положение - от много години в кома и почти на такава възраст, пак жертва на автомобилна катастрофа. Тя сподели, че родителите на младежа не се бяха отказали да търсят варианти за възстановяване и полагаше доста грижи за него - масажи, къпане(разбирай - обтриване с влажна кърпа). Мисълта ми е - кой тук може да си позволи да наеме външен човек, кой има такива доходи, за да може спокойно да ходи на работа и да плаща и за това - не случайно майка му се е превърнала в санитар.
Maroder
на 19.11.2008 в 17:36:43 #19За съжаление това дете наистина не може да се оправи независимо какво лечение се положи. Предлагат им на горките хора лечение със стволови клетки, процедура която никога досега не е била успешна вурху нервната система. Няма нито един човек който да е излязал от вегетативна кома. Истина е че тялото може да изглежда малко по-добре но "душата" не може да се възстанови. Колкото и трудно да е майката да разреши детето да си отиде, това е единственият начин да се излезе от тези мъки.
Хасково
на 19.11.2008 в 17:36:20 #18Защо Бербатов да да му поема разходите? Да не би той да е карал джипа? Ти що не си дадеш седмичната заплата? Съдебната система ни е помийна яма. Ако се спазваше закона, би следвало цялото лечение на детето да е за сметка на шофьора. Че той джипа му сигурно струва повече от обезщетението, което е платил. ============= Щото такива като Бербатов са лицемерите, които по време на БГ Коледата се появяват с телефон в ръка да пращаме смс-и (не че има нещо лошо в инициативата, напротив одобрявам я), за да се пишат като много милостиви. А 40 000 или дори 500 000 за него нищо не са!
bbvv44
на 19.11.2008 в 17:34:55 #17И да, на тази жена, дето така свеотдайно се бори за детето си толкова години, можем само да се поклоним и да помогнем, кой с кактото може !
bbvv44
на 19.11.2008 в 17:28:04 #16Ми то детето не е ЛЕКУВАНО. За никакво отказване не може да става дума.
stormy
на 19.11.2008 в 17:23:20 #15А на тоя боклук, Красимир Горсов, к'ви точно са му задълженията в "Ангели в беда"? Да се възползва от нещастието и на чуждите хора ли? Струва ми се неуместно комарджия да има взимане даване с пари за спешно нуждаещи се пациенти. Що се отнася до един от изказалите се по-долу. Да ако можеш сам да вземеш решението и да сложиш край на живота си - твой избор. Но не очаквай от майка, която обича детето си, да намери сили да прекрати "мъките" му, дори ако надеждата й е съвсем крехка и всичко изглежда безсмислено.
pepsi
на 19.11.2008 в 17:06:20 #14Защо Бербатов да да му поема разходите? Да не би той да е карал джипа? Ти що не си дадеш седмичната заплата? Съдебната система ни е помийна яма. Ако се спазваше закона, би следвало цялото лечение на детето да е за сметка на шофьора. Че той джипа му сигурно струва повече от обезщетението, което е платил.
leminkainen
на 19.11.2008 в 16:34:32 #13Ех, Izi, ние малко ли плащаме на Здравната каса всеки месец? И после малко ли си доплащаме за всичко останало по болници и поликлиники? И за какво?! Тук не става толкова дума за пари, колкото за тотално бездушие и нечовечност. В крайна сметка, ако се замислиш, едва ли лечението е чак толкова умопомрачително скъпо на фона на бюджета на Здравната каса, разните там фондове за лечения, Български Коледи, бюджетния излишък и парите, които ония 240 идиота в парламента пръскат за коли, плюскане, командировки и какво ли още не. А и, да не дава господ, подобни медицински слуачи не са чак толкова много... Ей го нА и оня с расисткия аватар седнал да се прави на големия велик мъжага. Дано не ти се случи на детето това, че да те видим тогава каква песен ще запееш.
honour
на 19.11.2008 в 16:27:41 #12Кои сте вие,кои са тези лекари,че да погребвате момчето живо!?! Никой няма право да казва това! Момчето и семейството му трябва да се борят,трябва да вярват,та той е само на 17 години. Кураж хора,не губете надежда,защото чудеса стават!