За по-малко от седмица финансовият министър Симеон Дянков и Алексей Петров се срещнаха и разговаряха за втори път.

След като в събота Петров присъства на тристранката като представител на Съюза за стопанска инициатива, днес финансовият министър бе в централата на ССИ, за да представи на ръководството на съюза Пакта за стабилност.

Припомняме, Дянков провежда срещи с политическите формации, синдикатите и работодателите, на които сондира мненията за пакта.

Стана ясно, че Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) подкрепя пакта „Дянков" с някои забележки. Това заяви Теодор Дечев малко след края на срещата между ръководството на ССИ и финансовия министър.

Преди конкретното обсъждане на точките по пакта обаче, Алексей Петров и ръководството на ССИ са изложили някои отновни въпроси, касаещи пряко финансовата стабилност в България.

Изпълнителният директор на ССИ Алексей Петров е изложил позицията по лихвената политика на търговските банки и отношението на държавата към нея.

Той е групирал изложението си в 3 основни тези. Петров продължава да стои зад идеите, изложени в писмото на ръководството на ССИ до министър Дянков от зимата на 2009 година.

Преразглеждайки позицията си, представителите на ССИ смятат, че държавата може да води преговори за придобиване на участие в банките, в които се акумулират големи държавни депозити. Алексей Петров е подчертал и пред вицепремиера Дянков, че струпването на големи държавни депозити в няколко банки е форма на държавна помощ.

На второ място той е изложил тезата, че, за да се създаде конкурентна среда на финансовия пазар, трябва да се допуснат нови играчи. Тези играчи трябва да отговарят изцяло на изискванията на закона за банките и на европейските изисквания.
По време на срещата не са визирани конкретни играчи, но наблюденията на ССИ сочат, че има банки, които от една страна имат желание да дойдат в България, но от друга, трудно ще получат необходимия банков лиценз.
Появата на нови играчи неминуемо ще засили конкуренцията, което вероятно ще доведе до понижаване на лихвите.

На трето място, но изключително важно според Петров, е държавата да направи законодателни промени, които да позволят развитието на кооперативното кредитиране и възстановяването на добрата практика на кооперативните банки, т.нар. популярни банки. В момента има текстове в НПК, които фактически ликвидират възможността да се създават кредитни кооперации.

От 1993 г. насам под натиска на банковото лоби, т.е. на търговските банки и със сервилното съдействие на ръководителите на БНБ, кооперативното кредитиране е в състояние на фактическа забрана, е становщето на ССИ.

Министър Дянков по този въпрос е посочил, че внимателно ще провери изложеното в писмото и новите нюанси в основните тези на ССИ. Като цяло обаче той не отхвърля трите основни предложения на Петров и съюза.

Над 600 млн. лв. е дългът на държавата към малките и средни предприятия, съобщи Теодор Дечев.

По първата мярка от пакта при органичителни мерки по отношение на преразпределителната роля на държавата до 37% от прогнозирания БВП, от ССИ смятат, че е добре да се фиксират минималните дялове в структурата на публичните разходи по отношение на здравеопазване, образование, наука и т. нар. инвестиционен портфейл.

Като се фиксира преразпределителната функция, се фиксират и тези 4 неща. Тези 37%, които предлага Дянков, не включват различните средства по европейско финансиране, съучастието на България и т.н. Процентът всъщност, който ще се преразпределя според ССИ ще бъде не 37%, а над 40%.

Втората точка е много неясна, тъй като включва специфична терминология на финансисти. Дянков каза, че му е много трудно вече да разграничава външен и вътрешен дълг на страната и това ще остане за обсъждане на експертно равнище, обясни Теодор Дечев.

По втората мярка от ССИ предлагат да се фрагментира заложеният дефицит, като се допуска само в резултат на увеличаване на публичните разходи в сферата на здравеопазването, образованието, науката и нищо друго. Министър Дянков веднага се е съгласил с това, че се допуска увеличение на 3% дефицит в случай на необходимост от финансиране на извънредни разходи, породени от природни бедствия или извънредни ситуации. „Тук имаме пълен консенсус. Той го заяви пред всички", посочи Теодор Дечев и допълни, че с министър Дянков нямат никакви разминавания по този въпрос.

По мярка 3 за преките данъци от ССИ смятат, че това е мярка, която е фактор с позитивно влияние върху бизнеса и дава възможност за по-дългосрочно планиране в реалния сектор. Не трябва да се забравя, че това е една „златна привилегия", както я нарича Дянков, за високодоходни физически лица.

След много дълга дискусия в ССИ се е стигнало до предложение за по-голяма справедливост, като се помисли малко и за нискодоходните лица и се въведе като съпътстваща мярка позиция по отношение на косвените данъци - създаване на диференцирана ставка по ДДС за лекарства, учебници, стоки от първа необходимост. „Това стана при нас след доста голяма дискусия", посочи Дечев.

Симеон Дянков също е потвърдил, че е много скептичен. Той посочил, че ще е съвсем справедливо например хлябът и лекарствата да са с по-ниско ДДС, но по думите му данъчната администрация не е подготвена за такава диференцирана политика и има опасност да настъпи хаос.

„След като с удовлетворение констатирахме, че сме си изяснили позициите по пакта, заявихме, че цялата дискусия по въпроса няма да има никаква стойност, ако не бъдат предприети стъпки за прекратяване на т.нар. репресии към бизнеса", посочи Теодор Дечев.