В края на Десетилетието (декадата) на ромското включване са налице симптоми на трайно изключване. Това установява проучване на Галъп проведено между 26 юни и 2 юли сред 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна.

Социолозите констатират, че откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно.

Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности.

За целта на проучването са зададени редица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези.

Респондентите са били помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.

Проверени са и редица други варианти по отношение на професионалната и политическата сфера: „да имате ръководител ром", „началникът на полицейското управление да е ром", „офицер от армията да е ром", „вицепрезидентът на България да е ром". Във всички варианти близо 20% биха приели, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък - само 6%.

Като цяло, коментират от Галъп, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование - висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование.

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.

20% от запитаните - значим дял, заявяват, че лично са пострадали от циганин, 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък - вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Всичко това означава, изтъкват социолозите, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната. Явно става дума за траен културен разрив, заключава Галъп.

Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия мир в България, а 47% - не.„Галъп интернешънъл" за последно са задали този въпрос през юли 2011 г., когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение вследствие на инцидент с привържениците на „Атака" при джамията в София. Разликата с изследването през 2011 г. е видима - тогава само 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% - не. Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване.

39% от участниците в анкетата са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. Въпросните 39% са сравнително висок дял - който свидетелства за дълбочината на проблема. Това число вероятно се дължи именно на факта, че към момента на изследването тези теми бяха във фокуса на общественото внимание.

Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държаватa. Тук вероятно се проявява двойно недоверие - към циганските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

Проверени са били и крайни твърдения при които 25% се съгласяват с мнението „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България". 57% са на обратното мнение. Мнозинството не изпада в крайности, но около събитията в Гърмен и Орландовци една четвърт от пълнолетното население на страната е било готово да се съгласи с изгонване на циганите.