Минимална работна заплата от 400 лева няма да навреди на бизнеса.

Това заяви в сутрешния блок на бТВ вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков.

Той подчерта, че е крайно време да се промени сегашната ситуация, при която България е „на опашката" на Европа по гарантирани минимални доходи. „До кога 30% от възнагражденията ще се плащат „под масата", без да се внасят осигуровки и данъци", попита вицепремиерът.

Той отхвърли твърдението на работодателите, че повишаването на минималното заплащане стимулира безработицата. „През последните години минималната заплата се е увеличила почти дойно, а безработица се движи в нормални граници", посочи вицепремиерът. Той припомни, че според него трябва да се въведе автоматичен механизъм за определянето на МРЗ.

Вицепремиерът категорично отхвърли твърдението, че се готви скок на осигуровките със 7.3 процентни пункта. Евентуално ще се обсъждат предложения за увеличаване на осигурителните вноски с не повече от 1-2 процентни пункта от 2015 г., поясни той.

Министър Христосков даде за пример фонд „Безработица", който би постигнал баланс с разходите при увеличение на вноската с 1 процентен пункт. „Със сегашното ниво на тази вноска, което е 1%, не биха могли да се изплащат обезщетения за безработица на над 100 хиляди души, без да има ограничения в размера", подчерта вицепремиерът.

Министър Христосков отново прикани работодателите и синдикатите да постигнат споразумение за размера на минималните осигурителни доходи през 2015 г. Той посочи конкретни примери на отрасли без споразумения за МОД през последните три години, в които производителността на труда се увеличава. В производството на тютюневи изделия за 2012 г. спрямо 2011 г. например тя се е повишила с 33%, в производството на текстилни изделия - с 25%, а в сектора за производство на кокс и нефтопродукти - с 23%.

„С умишления отказ от договаряне на МОД този инструмент се дискредитира и ще се наложи административно увеличение", предупреди вицепремиерът.

Той посочи още като първа задача пред държавните институции осигуряването на покрив на хората, пострадали от наводненията. „Преди извършването на оценки за нанесените щети няма как да се изплатят обезщетения", подчерта вицепремиерът. Той съобщи, че около 1300 потърпевши лица и семейства от Мизия и област Враца вече са получили еднократна финансова помощ.