Кой представлява политически работещия българин - всички или никой? Този въпрос заложи в своя доклад президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на юбилейната национална конференция "25 години КНСБ в борба за справедливост за работеща България".

За левицата Димитров е сигурен, за националистите - не изрази убеденост, а за представителите на дясноцентристите - "дали?".

Димитров подчерта, че имат много представители в общински съвети и виждат, че това работело.

В деня на 25-ия рожден ден на КНСБ Димитров се похвали, че са успели да направят една от най-успешните трансформации в региона на Източна Европа, а именно - създаването на най-голямата синдикална формация в страната, независима от политически формации и незаобиколим фактор в обществено-политическото пространство.

В конфедерацията членуват около 300 000 синдикални членове и 6000 синдикални организации. Няма по-голяма формация - нито партии, нито други неправителствени структури, от КНСБ, похвали се президентът на конфедерацията. Той подчерта ключовата роля на синдиката в изграждането на гражданското общество в България. През всички тези години получили признанието на българския работник. За първи път тази година е проведен Световен синдикален конгрес в нашата родина, отбеляза Димитров. 371 синдикални организации от 116 страни са уважили дебютното за България събитие с присъствието си.

Много представители на КНСБ са намерили мястото си на международното синдикално поприще като Янка Такева, д-р Кокалов, Димитрина Димитрова и други лидери.

След 25 години идва време за равносметка. Как да сме по-близо до българина - това е въпросът, който продължава да е на дневен ред пред КНСБ.

Беше прокарана забрана за членство на тези синдикати, които представляват държавни структури. Димитров визира синдикат "Огнеборец", който се присъедини към КНСБ наскоро, но законодателят "отнел" това им право през миналата седмица.

Най-видимият резултат от 25 години реформи е острият дефицит на справедливост, отчете президентът на КНСБ. 18 февруари е обявен от Международната конфедерация на глобалните профсъюзи за международен ден за защита правото на стачка. Това право е силна и фундаментална основа на демокрацията и справедливостта - когато работодателите се откажат да преговарят с работниците, когато хората се противопоставят срещу диктатурата. Около 90 страни са заложили правото на стачка в конституциите си.

"Долу ръцете от правото на стачка!", обяви Димитров. Той призова Международния съд да се произнесе има ли международно право за стачка в Конвенция 87, която над 87 държави, членуващи в Международната организация на труда (МОТ) са ратифицирали. Справедливо заплащане на труд, безопасни условия и всички останали права работниците могат да защитават чрез възможността да стачкуват.

Затова Димитров отправи апел към българското правителство и отговорните работодатели да защитят това право на работещите. Нека да питаме съда и да вървим напред, допълни той.

Президентът на КНСБ припомни, че трите основни права на работника са: на стачка, на сдружаване и на колективно договаряне. По думите му обаче Законът за уреждане на колективните срокове е от 1990 г. И той е връстник на КНСБ, затова има нужда от корекции, според Димитров. Той призова политиците да създадат нов закон , който да уреди и защити правото на стачка.

"Няма как да има колективно договаряне, да срещаме интересите на бизнеса, ако правото на сдружаване в синдикални организации не бъде гарантирано", категоричен е Димитров. Трябва да се въведе наказателна отговорност за всеки, който препятства правото на сдружаване, както в Наказателния кодекс (НК) има текст, ако някой препятства  правото на политическо сдружаване. И този апел бе насочен към законотворците ни.

Правото на колективно договаряне е единствената възможност, измислена в последните 20 години, чрез която плодовете от труда могат да се разпределят по-справедливо, според Димитров. Той се позова на статистика, като по думите му с 29% са по-високи доходите на работниците с колективни договори. Колективното договаряне е единственият път към преодоляване на неравенствата, убеден е той.

Основен приоритет на КНСБ са политиките за възстановяване на индустрията, разкриване на нови работни места, развитие на отрасли с висока добавена стойност и оздравяване на сектори като енергетиката.

Бъдещи дългови емисии да се ориентират към реалната икономика в следващите 10 години, е необходимо според Димитров. Той напомни, че близо 5 млрд. лв. са нужни за инвестиции в жп сектора, 11 млрд. лв. за инвестиции във ВИК сектора. Именно към инвестиции трябвало да се насочват парите.

Честването на рождения ден на КНСБ започна с кратък мултимедиен клип, връщайки присъстващите в зала 6 на НДК към началото, когато конфедерацията е основана.
Сред официалните гости бяха депутатите от ДПС Хасан Адемов и от БСП Корнелия Нинова, кметът на София Йорданка Фандъкова, вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Събитието уважиха още Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Димитър Бранков от БСК, Васил Велев председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).