Четвъртият път са събитията около Балканските войни. Македонският максимализъм, към който се придържат и двамата най-големи представители на Македония в българската политика - д-р Никола Генадиев и Андрей Ляпчев, не може да проумее смисъла на идеята за дележ на Македония на спорна и на безспорна зона.

Всъщност, до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за "престъпната идея за дележ на Македония". Нито македонските дейци на времето, нито повечето днешни български историци и анализатори желаят да вникнат в контекста на проблема и в неизбежността на предприетото от правителството на Иван Евстратиев Гешов през 1912 г.

Готов съм в следващ текст да дам подробно обяснение защо това е бил единственият спасителен вариант през 1912 г., затова моля читателите да не "изяждат с парцалите" тези мои еретични разсъждения на мига, а да изчакат обясненията, които ще последват.

Дележът на Македония на "спорна" и "безспорна" зона през 1912 г. не е разбран от никой от македонските дейци. Най-различни дейци на Вътрешната организация и на легалната емиграция в "горна" България, включая братът на основателя й Христо Матов - Милан Матов и цяла плеяда други дейци на БМОРК / ТМОРО / ВМОРО, са ни оставили доста писмени свидетелства по въпроса.

Отделен въпрос е, че не всички дейци на освободителните борби в Македония са смятали присъединяването на Македония към България като единствена алтернатива. Всички дейци и ръководители на БМОРК / ТМОРО / ВМОРО са категорични за българската си принадлежност, но това не означава, че за тях присъединяването към Княжеството / Царството е без алтернатива.

Христо Татарчев пише, че идеята за автономия на Македония е била тактика, но според мен - не за абсолютно всички деятели в Македония. Трябва да се прави разлика между българското народностно съзнание на хората (както и на възникналите покрай освободителните борби своеобразни български елити) в Македония и желанието им да бъдат в рамките на българското Княжество, впоследствие - Царство.

Създаването на две български партии по време на Хюриета - откровено "присъединителските" Български конституционни клубове и федералстки настроената Народна федеративна партия (българска секция) е едно от най-нагледните доказателства, че още тогава автономиската алтернатива не е била само тактика.

Разбира се, хората с федералистко мислене като Сандански, Чудомир Кантарджиев и Димо Хаджидимов са били малцинство, но ги е имало. Димо Хаджидимов написва брошура със заглавие "Да сме наясно с българското съзнание на серчани", но съвсем не се изживява като поборник на присъединяването на македонските предели към България. И той и другарите му за определен период изживяват своята федералистка утопия - в това число в рамките на "отоманския проект" на младотурците.

Честно казано, ако не беше толкова щастливо случилото се и блестящо защитено Съединение, нищо чудно да бяхме доживели в един момент и някое "Румелийско" самосъзнание на картата на българското землище.

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците