Скритата икономика в България е много съществен процент - между 20 и 30 на сто. Секторите с най-голям дял скрита икономика традиционно са строителство, търговия на дребно, ресторанти и хотели, туризъм, търговия на едро, търговия с горива, здравеопазване и енергетика.

Това сочат данните от последния доклад на центъра за изследване на демокрациятаи фондация „Фридрих Еберт", представени от Руслан Стефанов. Той посочи, че фокусът на доклада е влиянието на скритата икономика върху обществените политики.

Директорът на фондация „Фридрих Еберт" Майк Майнардус допълни, че с Центъра за изследване на демокрацията винаги ще поставят акцент върху това колко е важна скритата икономика. „Тези части от скритата икономика, които са криминални, трябва да бъдат наказвани", коментира Майнардус.

По думите му, малките и средни фирми скриват част от своите доходи, защото не могат да оцелеят и за да бъде решен проблемът, те трябва да получат някакви стимули за нормално участие в икономиката.

Според Майк Майнардус обаче министърът на икономиката Трайчо Трайков все пак има право като казва, че е по-добре да има скрита икономика, отколкото никаква икономика. „Все пак трябва да се направи опит скритата икономика да бъде осветена", обясни още директорът на „Фридрих Еберт".

Руслан Стефанов коментира, че скритата икономика е съвкупен показател за качеството на институциите в една страна. „Липсата на качествен анализ води до използването на темата и от бизнес, и от синдикати, и правителство. Коментират се мерки, свидетели сме за желание на непрекъснато увеличаващ се контрол", обясни Стефанов.

По думите му, към момента има над 300 мерки, предложени за последните 10 години, които би трябвало да имат някакви резултати. „В Европа очевидно ще се върви към затягане на правилата за оценка на това, какво се случва в страните", коментира още той. Според данните от доклада, много често има неразбиране за обхвата на скритата икономика.

Тя не е единна цялост и се състои от 3 основни дяла - сива икономика, черна и неформална (натуралната) икономика. Руслан Стефанов обясни, че разделението се прави условно на база два критерия - легалността на дейностите и дали е регистриран стопанският обект, както и дали дейността е регистрирана.

Той обясни, че при сивата икономика има легална дейност, но най-често тя не се декларира пред държавните органи. Черната икономика не се отчита, тъй като е изцяло незаконна. „Ситуацията в страната е много  по-сложна и от това разделение", обясни още той.

Източници на скритата икономика са най-често данъчно-осигурителното бреме и избягване на данъчно-осигурителната тежест. На второ място са регулациите и изисквания към качеството на услугите и продуктите, ценови ограничения и изисквания за достъп до пазара. На трето място определящо е качеството на институциите, става ясно от доклада на Център за изследване на демокрацията.

По думите на Руслан Стефанов ефектите от скритата икономика не са задължително само негативни. Той посочи, че около 60% от доходите, които се генерират в сивата икономика, рано или късно влизат в действителната икономика.

Динамиката на скритата икономика се изчислява чрез индекс, като специалистите са забелязали дългосрочна тенденция към намаляване на скритата икономика за последните 10 години в България. По думите на Стефанов това се дължи по-скоро на нормалното икономическо развитие, а не толкова на икономическите политики на правителството.

Според данните от доклада, икономически неактивното население у нас е около 1,5 млн. души. „В същото време 200-300 хил. души - около 10% от заетостта в България, няма обяснение за тях защо са без работа, но в същото време са доста активни", посочи Стефанов.

20-25% от БВП е скритата икономика и все още е сравнително високо нивото на хората, които вземат пари на ръка или в плик, извън трудовите си договори.

От Центъра за изследване на демокрацията посочиха, че когато се обсъжда увеличаването на минималните осигурителни прагове трябва да се има предвид, че за 10-12% от населението разходите като реално данъчно бреме ще се повиши, както и че за над 6% от заетите това може да представлява опасност за изпадане от пазара на труда.

„Българската икономика е податлива към сивота. Има дълбока рационалност в това хората да не си плащат осигуровките при средната продължителност на живота у нас и ниските доходи", обясни още Руслан Стефанов.

По думите му, има сериозно хронично недофинансиране на всички обществени услуги в страната и  дори да се съкрати наполовина администрацията, няма да се повиши ефективността на работата й. Стефанов даде пример с Белград като посочи, че там обществените услуги са видимо по-добри отколкото в България при сравнително еднакви стойности на финансиране.

Скритата икономика остава един от сериозните проблеми у нас. Създава се неформална социална и икономическа структура, която се самозахранва. Сред изводите е, че скритата икономика е един от най-важните проблеми на бизнеса, въпреки че България има най-ниската в Европа данъчно-осигурителна тежест.

От Центъра за изследване на демокрацията отправиха няколко препоръки за справяне с проблема. Според тях НСИ трябва системно да оповестява и публикува дооценките на БВП. Необходимо е да се използват много повече и по-добре бюджетната и икономическата политика, а не регулаторната и контролната.

Контролът върху спазването на законодателството трябва да се прави на база оценка на риска и съсредоточаване на ресурсите върху най-големите заплахи. Трябва да се търси активно взаимодействие на публичната политика с практиките на частния сектор, препоръчват още от Центъра за изследване на демокрацията.

Необходимо е и да се даде предпочитание на стимулите - чрез еврофондовете например. По думите на Стефанов, няма администрация в България, която да не изглежда като контролно-административен орган. Той препоръча да се приеме концепция за обслужващия характер на администрацията.

Необходимо е и да се повиши качеството на обществените услуги, да се направят структурни реформи и съдебната система и контролните органи да работят по-добре. „Увеличението на наказанията очевидно не дава резултати", коментираха експертите.

От Центъра за изследване на демокрацията посочиха, че може да се говори за криза на публичните политики в България, тъй като на практика липсва една систематизирана и цялостна обществена политика. Има набор от над 300 мерки, които не се прилагат последователно, а някои от тях дори са вътрешно противоречиви. Изключително важно е и публичните политики да имат действително обществен характер.