Хиляди успяха да видят оригинала на Самарското знаме само днес, на 3 март, в чест на 135-ата годишнина от Освобождението на България, съобщиха от Националния Военноисторически музей.

Посетителите продължават да увеличават броя си и в момента, водени от желанието си да отдадат почит на една от най-големите български светини - оригинала на Самарското знаме. Малки и големи са изпълнили двора на музея, чакайки да се докоснат до частица от славната ни история.

Музеят ще работи до 19 часа, входът е свободен!

По-късно съобщиха, че над 20 хиляди души са чакали часове, за да се докоснат до емблематичната светиня на българското освобождение.

„Нека това знаме премине от край до край по цялата българска земя, нека изтрият с него скръбните си очи нашите майки, жени и дъщери." - с тези думи старият войвода Цеко Петков забива последния златен гвоздей в дръжката на Самарското знаме на 18 май 1877 г. в гр. Плоещ пред строените редици на Българското опълчение и руските полкове.

При Стара Загора знамето получава бойното си кръщение и под диплите му загиват шестима знаменосци. Великата закрила на Иверската Св.Богородица и на светите братя Кирил и Методий, изрисувани върху знамето, бди над опълченците при отбраната на Шипченския проход и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша (9 януари 1878 г.).

След създаването на Българската земска войска след Освобождението светинята е поверена на 3-та Радомирска пеша дружина. През 1880 г. знамето е наградено с І степен на новоучреденото и най-популярно отличие - ордена „За храброст", и е едно от двете знамена, носители на високата награда в цялата ни история.

С връчването на новите бойните знамена на армията (30 август 1881 г.) Самарското знаме отива в двореца, откъдето през 1946 г. постъпва в Националния военноисторически музей. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.