Лех Валенса пред телевизия PRO.BG

Господин президент, преди близо 30 години имахте смелостта да изкрещите истината вместо да премълчава лъжата. Как си обяснявате вашата роля? Защо точно Вие отворихте очите първо на работниците от корабостроителницата „Ленин", после и на цяла Полша?
Знаете ли, не се мъча да си дам отговор на този въпрос. Така се стекоха обстоятелствата. Както се случва с много неща в живота - въпрос на случайност. Човек попада в определен момент в подходящата ситуация и постига много. Това се случи и с мен. Само Господ знае защо.

Защо точно в Полша се преобърна историята?
Такава е съдбата на Полша. Между Германия и Русия често трябваше да се браним. Така се стигна и до борбата ни за демокрацията. Само Господ Бог знае защо точно тук се случи. Аз лично все още нямам обяснение.

Вече няколко пъти споменавате Господ. Когато застанахте начело на работническата стачка, лично на Вас вярата в Бог ли ви помогна да не се откажете и да стигнете до край?
Както Полша през цялото си съществувала е имала изключително тежки моменти, така и за минах през силни изпитания. Да, без вяра няма и борба. Имах за пример собствената ми страна. Полша не е била на картата над сто години. Бяха ни разделили на парчета. Но дойде и мигът на нашето издигане. Защото се молихме.

Освен вярната интуиция, какво Ви подсказваше успех?
Бях доста амбициозен. И когато моят кораб вече заплува в живота, се оказа, че амбицията и съдбата ми се срещат. Исках да докажа, че моят народ живее в лъжа. Логично - станах опозиция на властта. Желанието да се боря за истината ме водеше през цялото време. Така бях възпитан - щом не съм съгласен с нещо, трябва да стана негов коректив.

Въпреки еуфорията и решителността, тези които ви последваха не се ли притестняваха, че дори и най-добрият сценарий няма да бъде края на комунизма?
Разбира се. Аз самият също мислех, че тази борба ще е по-дълга. Протестите през 80-а година бяха само началото. Но всеки етап и всяка битка ни преместваше към свободата.

А не смятате ли, че комунизмът умря, защото просто не проработи?
Да, така е. Комунизмът не се доказа. Колкото повече светът се развиваше, толкова повече тази система изоставаше.

Без гнева на работниците от корабостроителницата „Ленин" нямаше да падне Белинската стена. Какво се случи извън внушителната сцена със събарянето на стената?
Берлинската стена нямаше да падне без победата на „Солидарност" в Полша. Сега, когато гледаме снимки и кадри от събарянето на Берлинската стена те ни изглеждат красиви, но в моята борба това беше най-трудният момент.
Това беше най-трудният период в живота ми. Най-опасният момент по пътят към свободата. Спомнете си, берлинската стена падна, защото жителите на ГДР масово бягаха в Западна Германия. Докато ние тук в Полша едва се държахме на краката, немците бягаха панически.
Те обаче имаха късмет, че аз не бях на мястото на Горбачов. Добре щях да ги наредя. Вижте, бягството за мен няма нищо общо с героизма.

Да ви разбирам ли, че според Вас перестройката на Горбачов не е донесла истинската промяна в Русия? Вие критикувал ли сте Горбачов очи в очи?
Ние сме приятели. Обичам го. Отначалото му казвах че не е успял. В нищо не е успял. Искаше да реформира - нищо не реформира.
Веднъж, след като пийнахме малко вино го попитах... иначе разговорът не вървеше... та казах му: „Ти изневери ли на комунизма?. Нали си интелигентен, мислиш ли че комунизъм се подлага на ремонт?". Горбачов се изчерви, ядоса се и нищо не каза.
Вижте, той или може би предададе комунистическата идея, а може би просто беше наивен. Но не направи нищо. И слава Богу. Ако беше успял, щяхме да имаме по-благ комунизъм. Такъв е Горбачов - много мил и добър човек.

След върха обаче има и път надолу. Бяхте лидер на „Солидарност", напуснахте го, после станахте първият демократично избран президент на Полша, но не успяхте да се преборите за втори мандат.
Аз изпълних своя план. И проверих върху себе си колко успешни са идеите ми. Поколението ми под мое ръководство имаше три задачи.
Първата беше да преборим съветския монопол чрез друг монопол. Формулата беше ясна - колкото сме повече -толково по-бързо ще се преборим със съветския монопол.
Това обаче не е всичко. Важно е човек да усети и кога да се откъсне от собствения си монопол. За де не извърши същите грешки на съветския комунизъм.
Трябваше да внимавам да не стана двойник на Сталин или Кастро. А аз доказах, че демокрацията може да смени такъв голям човек като мен. Дали можеше по-добре да се случат нещата? Май не.

Да се върнем още малко към Вас. Как стана така, че точно Вас обвиниха в агентурно минало? И съдът се произнесе във Ваша полза. Все пак обаче коя част от миналото ви даде храна на опонетите Ви?
Разберете ме, застанах начело на работници по време на изключително тежка обстановка в страната още през 1970 година. Бях млад деец. И аз водех тези стачки така, както през 80-та година. Ръководех главното упрвление и само аз имах право да говоря с противниците, с политическата полиция. Никой друг нямаше право, освен ръководителя на бунта.
Разберете за какво става дума - ако не се борех, ако престанех дори и за секунда, нямаше след десет години да вярвам, че трябва да спечелим борбата с комунизма. А аз можех да спечеля само като се боря по този начин.
А завистта е друго нещо. С нея вървят и измислиците. Тези, които са измислили тези неща да не би да са били герои като мен? Борех се както можех. Това е.

Ами Полша? Доволен ли сте от страната днес, 30 години след промените? Сбъднатата мечта е не по-малко предизвикателство от борбата за нея.
Ако някой преди 20-30 години ми беше казал, че ще доживея да видя днешна Полша, щях да съм най-щастливият човек в галактиката. Но когато видях с очите колко шансове сме пропуснали - не, не съм доволен.

Казвате, че гледната точка зависи от мястото на сядане. На правилното място ли седи Европейският съюз?
Ще използвам пример от моята професия - дядовците ни са измислили велосипеда, мотоциклета, но сега се возим със самолети. Нали така? Тоест ние както Европейският съюз, така и Полша трябва непрекъснато да мислим как да се движим напред. Времето лети, а липсата на решения поражда кризите - банковата криза вече ни загрози.
Видно е, че не сме подготвени, защото това е глобален проблем.Не е само проблем на американците. Трябвя бързо да се направи нещо, защото чака следващата криза.
Трябва икономиката на всички държави да се преустрои. Липсата на решения поражда кризи. Ако не вземе правилното решение какво ще стане с нас по-малките? Ами ако старите и по-големи държави членки на ЕС се върнат назад към национализма? Тогава ни чака анархия.