Интервю на главния икономист на Saxo Bank Стийн Якобсен

Как изглежда последният спасителен план и как би изглеждал той, ако в Гърция не се бяха провели избори и всичко вървеше спрямо предишния план?
Планът на „тройката" международни кредитори беше да подобри дълга към БВП до 120 % до 2020 г. - което разбира се е много малко вероятно. Бъдещият курс на дълга и дефицита остава непроменен, въпреки нулевите или почти незначителните лихвени проценти върху неизплатения остатък от дълга. Гърция продължава да заема пари всяка година, с което увеличава дълга към БВП, а не го намалява... Това доведе до повторна поява на кризата.

Какво ще стане при непостигането на съгласие до края на февруари, когато изтича спасителната програма?
Технически погледнато, Гърция ще банкрутира - или ще получи удължаване на дълга с помощта на Европейската централна банка, или Европейския стабилизационен механизъм, но със сигурност ще трябва да има опростяване на дълга доброволно чрез преговори или чрез обявяване на несъстоятелност, при което Гърция вероятно ще плати 30-40 цента за долар.

Очевидно Ципрас обмисля да удължи плана с няколко месеца, за да има повече време за договаряне на допълнителен спасителен план. Какви могат да бъдат параметрите на този план?
Обещанията да се направи нещо всъщност са с цел печелене на време. От страна на Сириза, тъй като те имат „мандата на гръцкия народ", но в крайна сметка ще е трудно да се заемат пари в името на това някой ден да искаш да направиш правилното нещо.

Поставените от Гърция изисквания (които не признават нито един от одобрените досега планове) и тези, поставени от страна на Германия (която продължават да настоява, че няма да има опрощаване на повече дългове), съпоставими ли са? Какво може да бъде споразумението между тях?
Това е основното - няма как да стигнат до споразумение - просто няма компромисен вариант или политическо решение, което да не остави една от двете основни политически страни губеща. Германия наистина не може да си позволи повече загуби, за ЕС - след като количественото облекчение беше лош удар за ЕЦБ, и разбира се поемането на управлението на Гърция от Сириза беше вторият такъв. Може би е време да се изправим пред проблема - нестабилното ниво на външен дълг на Гърция (а също така и това на Испания, Португалия, Италия и Франция.)

Какъв е най-вероятният изход от ситуацията според Вас? Дали ще се стигне до споразумение някога? Кога и какво ще включва то?
Може да има още „печелене на време" - но от дълго време съм на мнение,че няма изход от ситуацията и единственото решение е Гърция да напусне ЕС. Ако желанията на Гърция бъдат удовлетворени, по същия начин могат да поискат по-облекчени условия и Ирландия, Португалия, Кипър и Испания. Ако Германия победи, е свършено със Сириза в гръцката политика. Така че, няма решение - но с днешните значителни усилия и тези през следващите няколко седмици, можем да се преструваме, че някой ден, ако слънцето грее силно и имаме попътен вятър, може и да се стигне до компромис.

Промени ли се вероятността от излизането на Гърция от еврозоната по някакъв начин? Какъв може да е ефектът върху Гърция (акции, ценни книжа, международно сътрудничество) и върху останалата част на Европа (акции, евро, стабилност и бъдеще на ЕС ...)?
Ако усложненията от излизането на Гърция от еврозоната се разпространят в Испания, Италия и Португалия, 2015 ще бъде поредната загубена година за възстановяване, като отливът на капитали ще преобладава, правейки швейцарския франк(CHF), датската крона(DKK) и щатския долар(USD) основните валути, към които да се насочите.

Кои държави са застрашени политически, ако Гърция не смекчи условията си, които поставя до момента? (Португалия, Испания, Италия... още коя държава?) Свързано ли е със страха от избирателите, които не искат толкова строги реформи, които за Гърция не са задължителни или по-скоро със страха от директен „бунт" на политическите представители?
Всички от посочените - но имате право - основното е, че с или без Гърция, сме свидетели на сеизмична политическа промяна, принципна промяна, след която няма да можем да интерпретираме и да действаме, както преди изборите в Гърция.
Най-вероятно Сириза няма да успее да убеди Германия в добродетелта да харчиш пари, които нямаш. Но това лобиране тип „анти-всичко" се чувства все по силно в Европа и е вероятно да видим подобни изборни победи в Испания, Великобритания и Дания, по-късно през годината.
За мен това е последният ход към промяната - не забравяйте, че всички макроикономически цикли започват с политически грешки. Ще бъдем свидетели на най-лошия епизод от европейската история от гледна точка на производителност, заетост и пазари и това няма да бъде никак приятно.