Борислав Сандов, един от организаторите на протеста пред парламента преди година и сега на 14 януари, пред news.bg

На 14 януари тази година се организира протест пред НС. Какъв точно е поводът за протеста?
Поводът са приетите на първо четене промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Ние го наричаме Закон за електронно следене, тъй като тези промени ще доведат до едно безконтролно и цялостно събиране на информация, което нарушава Конституцията на България за тайната на кореспонденцията.
Това би могло да се използва срещу опоненти, граждански активни хора, би могло да наруши адвокатска тайна, лекарска тайна, журналистическа тайна. При положение, че има толкова недобросъвестни служители в състава на МВР, ние имаме сериозните опасения, че това може да бъде инструмент за абсолютен тоталитарен контрол и управление в България.

Кой стои зад организацията на този протест?
Първоначално инициативата тръгва от ПП „Зелените", като ние сформирахме организационен щаб съвместно с „Електронна граница" и „България е наша". Това са неправителствени организации.
В последствие се включиха и доста други организации като „Асоциация на свободното слово - Анна Политковская", БлуЛинк Информационна Мрежа, някои политически партии като ЕНП (Единна народна партия).
Подкрепа в момента получаваме и от други, дори парламентарно представени партии, които надявам се, че все пак вътре ще гласуват против този законопроект.
Най-вече се надяваме, след като чуваме отстъпки от страна на лидерите на ПП ГЕРБ, че техните депутати ще гласуват по съвест и няма да допуснат подобни промени да се случат.
Най-малкото, защото те не са нужни на България. В момента полицията и МВР имат достатъчно механизми, чрез които да осъществяват този превантивен инструмент срещу извършването на престъпления.

Какви вътрешни мерки ще предприемете като организатори на този протест за гарантиране на сигурността, за нормалното му протичане и охраната на протестиращите от ваша страна?
Преди да кажа, че ние разбира се, сме осигурили такива хора, трябва да е ясно, че тези мероприятия се случват по един закон, чрез който полицията е длъжна да осъществява евентуално при нарушение (да речем маскирани лица или евентуални провокации от страна на протестиращите), нужните действия и да вземе нужните мерки.
Тя е този орган, който съвместно с комендантите на протеста, трябва да предотвратява такива безредици.
И до момента тази практика съществува и смисълът не е ние да наемем частна охранителна фирма, за да можем да пазим хората, който са дошли да изразят свободно своето демократично и абсолютно гражданско поведение с присъединяването си към протеста.

Какво точно целите да постигнете с този протест и какви са вашите очаквания за резултатите от него?
Ние сме обособили нашите искания, но генерално проектозаконът, който вече мина на първо четене, трябва да бъде свален. Наистина той предвижда множество недемократични, тоталитарни и безконтролни механизми, тъй като МВР няма да може да бъде контролирано нито от парламентарна комисия, нито от съд.
Дефакто те стават сами господари на цялата информация в България. Тук, освен вече изброените, съществуват и много други рискове за корпоративна тайна.
В момента, без да го има този закон, сме свидетели на това как се продават тайни, как се изнася информация - класифицирана информация. Така ще развържат ръцете още повече на някои.

На кого не вярвате - на МВР, на системата, на службите, на политиците?
На МВР нямам доверие, защото в моя смислов живот до момента, аз съм на 27, не съм забелязал МВР да работи като истинска система, която да работи за обществото, да ни кара да се чувстваме свободни и сигурни в нашата страна.
Така, че това е от една страна. Необходими са със сигурност реформи в тази система.
От друга страна нямам доверие на думите, които се казват в ефир и с които се опитват да накарат хората да не дойдат на 14-и, защото лидерът е казал, че няма да мине това.
Ние вярваме на фактите, а не на празните приказки, защото вече сме свидетели как в 41-вото Народно събрание днес се казва едно, а утре друго.
Спомняте си за акцизите на домашната ракия, за референдума за новините на турски език.
Ние ще направим този протест, за да покажем, че това е гражданският гарант, който ще покаже на управляващите, че българското гражданско общество има своите позиции и то трябва да бъде част от процеса на вземане на решенията.
При положение, че не се съобразяват с нашите съвети, препоръки и становища, които неколкократно вече бяха съобщавани по време на комисиите, когато се разглеждаше въпросът, то тогава последният ни инструмент е протестът.

Колко души очаквате да се включат в протеста и да ви подкрепят?
Предвид това, че е делничен ден и че е в работно време, не очакваме да дойдат толкова хора, колкото дойдоха миналата година на 14 януари, но очакваме поне няколко хиляди души да се съберат на площада.

Очаквате ли и тази година протестът да придобие по-сериозна политическа насоченост?
Всеки един протест е политически, тъй като касае политиката на една страна. В случая говорим за една тематична политика понеже е ангажиран единствено Законът за електронните съобщения.
Ако тогава (протестът от януари 2009-а, б.р.) различните групи с различните проблеми имаха една обща инициатива и тя беше да кажат на българското правителство, че то не е желано и ако тя в последствие доведе до един резултат на съкрушителна загуба на редовните избори за НС, то тази година протестите са на различни групи, но по една тема - темата за ЗЕС и предвидения законопроект, който мина на първо четене.

Миналата година към протеста се присъединиха различни представители на агитки на футболни клубове и фактически тяхната намеса стана основната причина за ескалиране на напрежението и прекратяването на протеста. Тази година очаквате ли да се появят такива провокатори от страна на протестиращите?
Подобни провокации не винаги са породени от агитки, които са крайни националисти и идват организирано, но както миналата година, така и тази, ние нямаме никаква комуникация с тях.
Единственото, което можем да направим и което предвижда законът е нашите коменданти да следят за подобни лица и групи и когато дойдат, съвместно с органите на реда, пак казвам - те трябва да охраняват протеста, а не сградата на Народното събрание, би следвало естествено те да бъдат отстранени при положение, че проявяват агресия и не отговарят на закона (идват маскирани, имат някакви пиротехнически инструменти и др.).
Това би следвало да се разреши съвместно с вътрешната охрана на протеста - комендантите, и органите на реда.

Очаквате ли прояви на насилие от страна на органите на реда? Миналата година имаше подобни прояви.
Така е, миналата година отношението на МВР беше репресивно. Много отговори все още не сме получили и на всичкото отгоре досъдебното производство беше прекратено.
Прокурорът, който водеше това производство - г-н Христов, заяви, че е имало агресия единствено срещу полицията, но не и от нея. Явно има много неизследвани от страна на прокуратурата данни, които са включени в това. Може би камерите са снимали в някоя друга държава, а протестите, не знам как точно ги е интерпретирал той, но при всички положения миналата година от страна на полицията имаше неправомерни, незаконни мерки, които тя взе.
Да не говорим, че т.нар. сигнал за бомба, който стана повод за влизане и потушаване с груба сила на протеста, не стана ясно кой го е дал, не се оповести името му и не се дава информация.
Ние сме пуснали искане по надлежния ред за достъп до тази информация, но и досега я нямаме.
Смея да твърдя, че протестът беше манипулиран политически от тогавашните управляващи, полиция и може би от някой от директорите, зам.-министрите и може би самия министър на вътрешните работи.
Тази година си мисля, че те няма да допуснат подобно нещо.

Въпреки, че държавата ни е наричана полицейска?
Въпреки това. Голямо е вниманието, фокусирано върху този протест. Освен това, той ще бъде първият по-голям протест в новото управление на партия ГЕРБ или от началото на управлението на 41-вото НС.
Мисля си, че няма да се осмелят да подходят по един такъв груб, милиционерски начин.

Откакто обявихте, че предприемате протестни действия тази година, имало ли е опити от политици той да бъде спрян, като ви обещаят нещо, или да ви предложат друг вариант на действие?
Да, има подобни опити, но те са косвени. Те не са преки. Не са се обадили да кажат: „Не правете протеста, защото..." Има изказвания в пресата (и на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, и на премиера Бойко Борисов), които говорят за това, че този проектозакон ще бъде отменен, ще бъде изтеглен.
Но пак казвам, ние не можем да вярваме на нечии думи. Още повече, че се доказва, че тези думи днес са едни, а утре могат да бъдат други, така че протестът трябва да бъде гражданският гарант и да покаже на обществото, че има хора, които са активни в гражданското общество и не биха позволили един такъв метод да опорочи цялата демокрация или поне до колкото я има.

Какво конкретно трябва да бъде премахнато от проектозакона за ЗЕС, за да не протестирате и да бъдат удовлетворени исканията ви? Целият проектозакон ли трябва да бъде променен или конкретни точки от него?
Нищо не налага изменението на закона в този му вид. Нищо не налага чрез този закон да се противодейства на организираната престъпност. Има други закони и подзаконови актове, които регулират тази част. Следователно ние искаме този проектозакон да бъде изтеглен и се надявам, че повече няма да се правят подобни опити за една такава тиха, милиционерска намеса.
Темата излиза много по-нашироко, когато приемем, че на територията на България има дипломатически корпуси, посолства. Можете да си представите как те ще успеят да бъдат изолирани за себе си и как България ще може да окаже едно такова влияние на международната политическа сцена.

Вие лично за себе си кое бихте избрали - свободата или сигурността?
Аз предпочитам и двете и наистина не мисля, че те са в противоположни насоки. Този, който даде свободата за сигурността, истински губи и двете.

Какви поуки си взехте от 14 януари 2009 г.?
От една страна, че е много важно отделните граждански активни групи в обществото, независимо дали са неправителствени организации, браншови организации или отделни хора, да си взаимодействат, да работят заедно и да опитат заедно да противодействат на подобни опити за натиск и такива негативни процеси, като тогава те постигат резултати. Не винаги резултатът идва мигновено, но при всички положения има отзвук от такива действия.
През миналата година една от групите, с които се обединихме, за да направим протеста, си спечели донякъде своята борба, частично. Бяха спрени замените на гори, беше регулиран законът така, че в дворовете на университети да не е възможно строителството и реституциите. По същият начин това се случи и за училищата, и за детските градини и болниците.
Земеделските производители получиха някаква част от субсидиите, беше създаден фонд Ин витро.

Как виждате събитията от 14 януари 2009 г. една година по-късно? Кое е основното, което ще запомните от тогава?
Със сигурност 14 януари 2009 г. ще остане като дата от най-новата история на България и една година по-късно аз виждам, че обществото си спомня, медиите си спомнят, отделните хора си спомнят.
Това не подлежи на коментари, всеки се опитва да си направи собствена ретроспекция. Резултатите и това, какво се случи за тази една година - тройната коалиция, която по онова време управляваше България, получи много сериозен удар. Една от партиите въобще не влезе в състава на 41-вото НС, друга почти наполовина свали вота на своите избиратели, така че това е един дългосрочен резултат от самите протести.
Другото, което се случи е, че отново към България се погледна от чужбина и за пореден път беше лош поводът. Но нашите съседи и нашите партньори от ЕС разбраха, че в България има граждански активни хора, има гражданско общество.

Споменахте референдум и допитване до гражданите. Според вас трябва ли да има референдум по въпроса за проектозакона за ЗЕС?
Специално по този въпрос според мен не е нужно да има референдум, защото това е с предизвестен край. Наши сондирания на обществено мнение показват, че повечето хора не желаят разбира се да влизат в една такава конспирационна, милиционерска система.
Освен това промяната на ЗЕС не е необходима на България. Необходима е единствено на едни недобросъвестни според мен служители. Но при всички положения референдуми в България трябва да има и тук не говорим само за национални референдуми, говорим за местни референдуми, регионални.
Живеем в парламентарна демокрация. След изборите парламентаристите остават далеч от своите избиратели, губи се връзката и ако депутатите са за 4 години, аз не искам такава демокрация. Отношението на обществото по различни теми дава своето лице и трябва да може да участва във вземането на решения. Трябва да има повече пряка демокрация.