За поредна година Фондация „Развитие 21" проведе традиционната си дарителска кампания в дом "Българка" - Стара Загора, за деца с умствена изостаналост в с. Петрово и дома за деца лишени от родителски грижи във Велинград.

Тази година обаче посещението в домовете стана „под знака" и влиянието на филма на БиБиСи за подобен дом - този в село Могилино.

Документалната лента потресе обществеността и постави редица въпроси от хуманитарно и социално естество. Продукцията на БиБиСи бе показвана, обсъждана, дискутирана.

Хората от дома в Петрово обаче не гледат еднозначно на този филм.
Тяхното категорично мнение е, че е много опасно и вредно да се внушава, че всички подобни домове в страната са в подобно положение, че обществото не може да се грижи за тях, че работещите там се отнасят с бездушие към децата...

По този повод председателят на фондация „Развитие 21" Александър Александров обяви учредяването на фонд за набиране на средства - внасяйки първите 20 хиляди лева - с който да се финансира създаването на документален филм за състоянието на българските домове за деца, като идеята е да се покажат и някои от подобните домове във Великобритания.

Амбициите са чрез конкурс да се избере известен наш документалист, чийто екип да реализира проекта.

Хората, работещи в тези домове приемат своята дейност като самарянство, категоричен е Александров.
Специално в дома в Петрово текучество на персонал няма, защото веднъж дошъл, човек остава завинаги, приемайки грижата за тези деца за своя мисия, твърди още предедателят на „Развитие 21".

По думите му не бива да се унищожава тази система, защото в нея са хвърлени много средства - държавни и дарителски, както и много обществена енергия и съпричастност.

Предлагаме ви интервю с директорката на дома Петя Чакърова

Смятате ли, че излъченият филм на БиБиСи за дома за деца с умствена изостаналост в село Могилино представя реалната ситуация във всички домове за деца в България?
Категорично не. Този филм по никакъв начин не може да представи цялостен образ на домовете в страната. Филмът е един изключително краен вариант на ситуацията в социалните домове у нас. Разбира се, аз не мога да говоря за всички домове в България, но знам как стоят нещата в нашия дом в Петрово.

Какво Ви кара да мислите, че материалът на Би-Би-Си не представа всички домове за деца в България?
Този филм е тенденциозен. Това, което ми направи впечатление, е че бяха снимани едни и същи деца, не се следеше развитието на останалите.
Далеч съм от мисълта, че условията в дома в Могилино са добри, но представеното в материала е изключително крайно.

Какви са условията в дома в Петрово?
С гордост мога да заявя, че нещата тук са коренно различни. При нас работи екип от специалисти, които полагат нужните грижи за децата.

Колко деца са настанени при вас?
При нас има 76 деца, като капацитетът на дома е за 82 деца. Всички те са с различна форма на умствена изостаналост.

Което предполага и по-различни грижи...
Да, разбира се. Тези деца имат нужда от много по-специализирана грижа. Именно за тази цел при нас работи екип от специалисти.
В момента за децата се грижи екип от 50 души, измежду които логопед, рехабилитатор, психолог. Разполагаме и с един лекар, една старша медицинска сестра и шест медсестри.

Те достатъчни ли са за пълноценната грижа за децата?
От към брой на специалисти, смятам, че осигуряваме нужната грижа. Проблемът е в бройката на възпитателите, те са недостатъчно.
Децата са разделени на 4 групи и за всяка от тях се грижат по няколко възпитатели, но поради спецификата на проблемите на децата, ще е добре, ако тези възпитатели са повече.
Тогава ще е възможен и по-индивидуален и личен подход към всяко едно дете, а това е изключително важно. Имаме нужда от отпуснат щатен персонал.

Имате ли проблеми с намирането на хора, които искат да работят в дома. Все пак работата е изключително тежка, а всички знаем - заплащането - ниско.
Заплащането е смешно. Но това, което мен лично ме прави щастлива е, че при нас почти няма текучество.
В дома работят качествени специалисти, които макар и смешните пари, които получават и изключително тежката работа, не са имали желание да напуснат.
Те работят от сърце и душа в продължение на години, а това е много важно именно когато работата ти е свързана с такъв тип деца.

След като заговорихме за пари, как стоят неща от финансова гледна точка в дома в Петрово? Имате ли нужните средства за отглеждането на децата?
Парите, с които разполагаме са недостатъчни. За голяма част от средствата разчитаме на дарители, но реално не можем да се надяваме само на тях.
За подобен тип социални заведения са нужни големи средства. Дори за най-простите битови неща, като например - отоплението на такива големи сгради струва скъпо. След това идват разходи за храна, дрехи, лекарства.

Как ще коментирате сигналите и обвиненията, че много от средствата, събрани от дарителски акции, не отиват по предназначение?
Никога няма да се съглася с такива обвинения. По-голямата част от дарителите подаряват неща в натура, тоест те предварително се обаждат и питат от какво имат нужда децата, и след това изпращат необходимите неща - обувки, дрехи, играчки.
Много често дарителите организират и различни акции за децата, като например - лагери, пътувания из страната, така че е невъзможно някой да се възползва от тези инициативи.
Но отново искам да заявя, че макар и с многото дарителски акции, средствата са недостатъчни, необходимо е държавата да отделя повече финанси за такива домове.

Дарява ли българинът?
Да, българинът е готов да отдели голяма част от собствените си средства, за подобни инициативи, особено по празниците.
Много често дарители са частни лица, които надали разполагат със сериозни средства.

Напоследък голям брой неправителствени организации заявиха, че такива домове, като вашият, не трябва да съществуват, а децата трябва да се дават директно за осиновяване...
Да, чувала съм много подобни изказвания, но не смятам, че те трябва да са толкова крайни. От дома в Петрово 35 деца са вписани в регистъра за международни осиновявания.

Осиновени ли са някои от тях?
Засега, доколкото аз знам - не.

А откога съществува домът?
Домът в Петрово съществува от 1979г.

Тоест, за 28 години няма случай на осиновено дете. Смятате ли, че това е резултат от това, че деца с увреждания се отглеждат по-трудно и изискват по-специализирани грижи?
Да, фактът, че тези деца са по-различни и имат нужда от много по-специализирани грижи, разбира се оказва влияние. Това може би спира много хора да осиновят такива деца.

Смятате ли, че чужденците са по-склонни да вземат за отглеждане такъв тип деца, най-малкото поради факта, че разполагат с повече средства?
Може би да, финансовите възможности са много важни при вземането на решение за отглеждане на деца с увреждания.
Именно поради тази причина ние се стараем да осигуряваме различни други възможности за интеграция на децата. Те биват приемани временно от биологичните семейства, участват в различни проекти и инициативи.

Мислите ли, че такъв тип деца могат да се интегрират в обществото?
Определено да, макар и трудна, интеграцията им е възможна. Те не трябва да бъдат изолирани, трябва да ходят на училище, да взимат участие в различни програми, тоест да бъдат като всички останали деца.