Политологът доц. д-р Анна Кръстева пред news.bg

Госпожо Кръстева, как оценявате ситуацията от последните дни в Европа?
От италианско семейство към институционализирана общност - така бих определила резултатите от двете Брюкселски срещи на върха тази седмица. Едната бе на вътрешните министри, другата - на държавните глави.
Караниците, с които се занимаваха националните политици на безбройните европейски срещи през цялата година преминаха в помирение. Помирението не в афективния, а в политическия смисъл: в разбирането, че няма друго възможно управление на кризата освен споделени тежести и отговорности.
Прието бе 120 000 бежанци, най-вече от Гърция (50 400) и Италия (15 600) да бъдат разпределени в други държави. Очаквано, Германия поема най-голямата част - 17 036, следвана от Франция - 12 962 и Испания - 8 113. Според европейските договори Ирландия не е задължена да участва в бежанската политика, но тя доброволно приема 4000, Дания, която също има специфичен статут, отваря врати за 1000 търсещи убежище.
Смисълът на тези договорености е двояк: буквален, да намалят тежестта върху държавите-порти - Гърция и Италия; вторият, символно-политическият е по-съществен - утвърждаване на европейските принципи на човешките права и на съвместни политики за справяне с кризи.
Всяко семейство има черни овци, лоши братовчеди: хем категорично не искат да са като роднините, хем не вземат напълно да ги напуснат и да си създадат свое семейство.
Орбан напълно се вживя в тази роля с арогантното си анти-европейско поведение, обвинявайки Ангела Меркел в "морален империализъм". Орбан отхвърля европейската солидарност, дори когато е в полза на собствената му държава. Унгария се отказа от предложението на ЕК да разпредели в други държави 54 000 от бежанците в Унгария. В този хор на недоволните и несъгласните се включиха Чехия, Румъния и Словакия. Словашкият президент Фико заплаши, че ще се оплаче на Съда в Люксембург от квотите. Парадоксални реакции на страни, които до почти вчера, по време на целия комунистически режим, произвеждаха бежанци, гостоприемно посрещани от Запада, а сега категорично отказват на Запада да си сътрудничат за други бежанци. Залогът е не просто управлението на бежанската криза, а целият Европейски съюз.
Можеш ли да местиш фигурите на шахматната дъска както си искаш, без правила и да претендираш, че играеш шах? Може ли да правиш каквото си искаш в ЕС, да не спазваш правилата, и да претендираш да бъдеш част от ЕС и да се ползваш от неговите пазари и фондове?

Какво може да направим като малка страна, която е на пътя на стотиците хиляди бежанци и мигранти, какви са рисковете пред България от преселническата вълна?
Миграционната география е различна от пространствената география. Германия не е „на пътя" на мигрантите, а вече е приела стотици хиляди, готви се за още. Швеция е много далече от пътя на мигрантите, но продължава да бъде предпочитан притегателен център. Хиляди мигранти чакат във френското пристанище Кале, за да преминат във Великобритания - и за тях важен е не пътят, а целта. Трябва да се освободим от комплекса на кръстопътя и да престанем да се изживяваме като център на всички световни проблеми.
Рискове пред България има. Бих ги коментирала в три посоки. Първо, бежанският поток е труден за управление особено от неопитни политици като родните, но той е в пъти по-малък от този в Гърция.
Второ, основният фактор за динамиката и големината на потока към България е Турция и управлението на риска минава през непрестанни и конструктивни отношения с южната ни съседка.
Трето, опасността от ислямизация, за която тръбят политици и т.н. интелектуалци, няма никаква демографска основа, защото бежанският поток не се стреми към България, за да се установи тук, а преминава към Западна Европа.

Имаме ли капацитета да проверим реалния профил на хората, които пресичат нелегално границите ни?
Въпросът ви съдържа основателният скепсис на общественото мнение, което свързва службите за сигурност с непрестанното им местене под една или друга институционална шапка, с опитите за сближаването им до едни или други части на политическия елит. Сега е време да покажат своята ефикасност в изпълнение на основната си цел - гарантиране на националната и човешката сигурност.
Има ли терористи сред бежанския поток - това опасение пронизва въпроса ви и безпокои много граждани. За първото полугодие на настоящата година Турция е задържала 600 души по подозрение за връзки с Ислямска държава, 102 от тях са вече в затвора. Добре е българските служби за сигурност по-регулярно да информират обществеността, за да не оставят място за преувеличени слухове и страхове.
Като политолог бих откроила две по-общи тенденции: потенциалните терористи имат по-лесни и директни пътища за проникване на територията на ЕС от рисковия, дълъг, опасен път на бежанците; последните големи атентати като този във Франция бяха дело не на дошли от Ислямска държава терористи, а на френски граждани, родени във Франция, преминали на страната на тероризма.

Според официалната статистика на Държавната агенция за бежанците, в 6-те центрове има още капацитет за настаняване на хора. От друга страна, ежедневно групи от различни по численост хора "щурмуват" зелената ни граница и техният брой надвишава определеният капацитет на ДАБ. Къде отиват чужденците, които не получават статут в страната ни и другите, които дори не искат да се регистрират в центровете?
От началото на кризата до днес и в обозримо бъдеще България ще продължава да е транзитна страна.

Какви са прогнозите Ви за близките дни и месеци?
Политическите усилия трябва да се насочат не само към следствията - огромния бежански поток, а към причините. Причините за бежанския поток са сложно преплетени зависимости, тук ще откроя само две.
Първата, ключовата и най-трудната, е постигане съществен напредък в омиротворяване на сирийския конфликт. Не е случайно, че щом неимоверно нарасна потокът към Германия, германски министър отлетя за Вашингтон, очевидно с важното послание, че Германия и Европа не могат да поемат цялата тежест на конфликт, който чака не европейска, а глобална стратегия за решаване.
Втората причина на увеличения натиск към Европа е липсата на достатъчни ресурси в лагерите в Турция, Ливан, Йордания, в които са настанени 4 млн. сирийски бежанци. Представете си, че живеете от 4 години заедно със семейството си в такъв лагер - децата ви растат без училище, не можете да работите и сте принуден да разчитате на хуманитарна помощ, а тя непрестанно намалява... Няма ли да тръгнете до дългия и опасен път за Европа, където може и да загинете, но може и да намерите сигурност и нормален живот за децата си?
Върховният комисариат за бежанците на ООН е изчислил, че за бежанските лагeри, приютили милиони сирийци, е необходим 1 милиард евро само за тази година. За момента фондът е запълнен с по-малко от половината от тези средства - 41%. Колкото повече усилията - финансови, хуманитарни, образователни - се насочат за подпомагане на бежанците в съседните на конфликта страни, толкова повече ще намалее потокът към Европа.

В много европейски страни и у нас виждаме, че военните вече дежурят с граничарите. Как те могат да помогнат по границата ни? Необходими ли са промени в международното право?
Унгария изуми и скандализира света, като разреши да се стреля - с несмъртоносни патрони - по мигрантите. Въпросът не е толкова има ли армия по границите, а какво прави тя.

Какво означава "зона за сигурност", за която започна да се говори в последните дни?
"Зоните за сигурност" бяха въведени от Турция като мярка за охрана на населението в пограничните региони. Те наброяват вече повече от 100. Жандармерията инспектира всички влизащи и излизащи превозни средства, прилагат се засилени мерки за сигурност.
Сега Турция разширява тази идея, като я изнася в две посоки - към Сирия и към ЕС. Предлага се в северна Сирия да се създаде зона за сигурност, където да започнат доброволно да се връщат бежанци. Втората посока на износ на идеята е ЕС и там неин говорител стана Бойко Борисов, който я лансира и защитава, като пледира към бъдещата зона за сигурност да се насочат средства, които да гарантират и сигурността, и хуманитарните потребности на завърналите се бежанци.

Защо стотиците хора, които идват в Европа, за да получат помощ, хвърлят храната и дрехите, дадени им от доброволци напълно безплатно? Културен сблъсък ли е това? Каква е реалната цел на мигрантите, които и според международното законодателство са бежанци само до съседната държава?
Бежанският поток напомня теста на Роршах - показват ви петна, а всеки вижда в тях различни неща. Аз виждам - и съм избрала да виждам - огромната вълна от човешка солидарност с вдъхновяващи примери, накъдето и да погледнеш Тези дни западните медии разказаха за британец, установил се за спокоен живот на гръцкия остров Лесбос, но пред гледката на страданието и смъртта, избрал заедно със семейството си най-бурния живот на център на доброволци от цяла Европа, които помагат на жертвите на обърнати от трафиканти лодки и други трагедии.
Солидарността може да се проявява и в съвсем малки, но всекидневни жестове: всеки път, когато пия кафето си в европейската институция, на която сътруднича като експерт в момента, плащам 10% за помощ на бежанците. В Рим се поставя спектакъл за и с бежанци: търсещите убежище стават актьори. Събитието е колкото интеркултурно, толкова и символно: бежанците да се откъснат от безличния поток, да придобият лица, да станат автори на разказите за себе си.

Реалностите променят и стратегическите цели на страната ни, нужно ли е да се стремим да станем част от Шенген сега или в бъдеще? Евентуалният отказ от тази цел не бива ли да бъде ясно изречен от българските политици?
Една от причините за по-кроткото поведение на България за разлика от острите и негативните реакции на Румъния и Унгария е сделката - ние следваме европейския мейнстрийм, вие ни пускате в Шенген. Да искаме или не Шенген? Бих отговорила на въпроса с въпрос: имаме ли капацитета да опазим националните си граници без европейската финансовата и експертна подкрепа, без сътрудничеството с Фронтекс?

Като експерт с международен опит какви са Вашите препоръки към управляващите?
Първо, да научат основните понятия, за да не произвеждат бисери като „нелегални бежанци". Защото не става въпрос за думи, а за политики: едни са политиките за бежанците, други - за нерегулярните мигранти, трети - за трудовите мигранти.
Второ, в дилемата Меркел - Орбан, категорично да предпочетат Меркел.
Трето, да понаучат не само понятията, но и политиките, за да не се изненадват, когато ЕК ни налага наказателни процедури за неспазване на миграционното законодателство.