Мартин Ралчевски: Болестта толерантност бавно убива всяка нация

Мартин Ралчевски е автор на сборника "Емигрант", романите "Измама", "Полубогиня", "Горски дух". Неговите документални разкази за различни житейски случки обнадеждават хората да се осланят на истинските ценности, показват незабележимите грешки, които допускаме, изборите, които променят живота ни.
Ралчевски е богослов по образование, емигрант по съдба - от години живее в Англия, и будител по призвание.

Господин Ралчевски, севастийският архиепископ Теодосий обяви в София, че се извършва небивал погром над християните в Близкия Изток. Същевременно към Европа идват хиляди мюсюлмани. Как можем да опишем процесите?
Като християнин и като автор на литература с подобна насоченост процесите, които текат през последните десетилетия определено ме вълнуват.
Най-големият проблем според мен е, че правителството на САЩ води непрекъснати войни в различни краища на света без основателна причина. Войните от т.нар. демократичните общества би трябвало да се водят, когато има заплаха за националната сигурност. Но политиката на САЩ, особено в Близкия изток, доказва една противоположна картина.
Всеки може да разгледа в интернет снимки на държавите, в които САЩ се опитаха да въведат чрез сила техния модел за управление. Вижте например снимки от Либия, Сирия или Ирак преди намесата на САЩ и ги вижте днес. Отдавна мюсюлманите в тези страни горят американски знамена при демонстрациите си. Чрез тези постъпки те се опитват да кажат: „Оставете ни на мира. Не идвайте да ни разбивате държавите".
Последиците днес са видими. Няма дори точна статистика за избите християни в Сирия, Ирак, Либия, Египет и региона. Предполага се, че само в Сирия те са над 200 хиляди. Затова Архиепископ Теодосий е напълно прав. Страшна е картината. Даже ужасяваща. Защото радикалните мюсюлмани, които упражняват власт в региона отъждествяват християнството с Европейските страни и американците. Затова мъченията, осакатяванията, груповите изнасилвания и убийствата, се случват именно първо над невинните християни там.
Мюсюлманите мразят САЩ и Европейските страни заради непрекъснатото вмешателство в техните държави. И се получава следният парадокс - те мразят Европейските страни, а се стремят насам с пълни сили. Ненавиждат начина на живот в т.нар. християнски държави, но искат, ако е възможно, да прекарат целия си живот именно тук. Това е странно. Защото ако вярата им е истинска, те биха се стремели към братските си съседски страни, които изповядват исляма. А не към западните „неверници".
Но за тази картина не са виновни единствено те. Нека не забравяме кой започва войните. Това са най-вече САЩ. За обикновения човек вече е трудно да различи истината от лъжата. Когато през 1900 - 1991 г. САЩ започнаха война срещу Ирак, управляван тогава от Садам Хюсеин, страната имаше добре обучена и въоръжена армия, която наброяваше един милион души. Само за две седмици САЩ сразиха тази огромна армия и свалиха Садам от власт. Е, кажете ми как да повярваме, че днес САЩ, които разполагат с още по-добра във военно и технологично отношение армия оттогава не могат да победят Ислямска държава, която има едва 40 хиляди бойци. Това не е парадокс, но е явно нежелание.
Решавайки преди няколко години, че трябва да сменят режима в Сирия, САЩ въоръжиха и обучиха хиляди хора в региона, които да се сражават срещу Башар Асад. Тези местни вóйни не можаха да изпълнят поставената им задача. Оръжието обаче остана в техните ръце и те решиха да създадат ислямски халифат. И така, с помощта на САЩ, се роди "Квазимодото" Ислямска държава. Която „държава" ни уверяват чрез медиите сега, че по никакъв начин не може да бъде победена. Дори и глупав да е човек ще забележи голямото несъответствие и дезинформация.
Преди 25 години САЩ с лека ръка победиха едно-милионната армия на Ирак и то за две седмици, а днес не могат да се справят с тази полудържава с незначителна армия. От друга страна европейските страни не могат да се справят с бежанците в Средиземно море. Кой вярва, че Европейският съюз няма ресурс да изпрати десетина корабчета да патрулират из водната граница, т.е. из Средиземно море и да спират нашествениците? Но пък имат пари да приемат милиони хора завинаги?!
Всички тези политически странни ходове показват, че има задкулисие, има конспирация. А това е страшно. Някой дирижира в сянка световните процеси и води света към конкретна цел.

Във фантастичния си разказ "На екскурзия в България" описвате България като страна, завладяна от мюсюлманството. Как да приемаме описаното от Вас?
Не е нужно човек да е особено интелигентен, за да забележи тенденциите на раждаемост в небивали размери, случващи се в мюсюлманските общества и изобщо сред хората с подобно вероизповедание, независимо къде живеят те. Ясно е, че рано или късно тези хора ще доминират не само в България, но и по света. Този мой разказ, за който споменавате, трябва да се разбира в смисъл, че злото е пред вратата и искаме или не, трябва да се подготвим за отпор.
Този отпор не е задължително да бъде силов. Той може да бъде и чрез запълване на духовния вакуум. В смисъл, че когато пред портата си имаме една враждебна религия, може да се предпазим и с вяра в истинският Бог, в Христос. Повярвайте ми - това е една от най-добрите противоотрови. Защото, когато човек познае и обикне Христос, той не може да бъде асимилиран от никоя човешка философия или учение.

Позицията на Българската православна църква за неприемане на повече бежанци на наша територия е широко приветствана от обикновените хора в Централна и Западна Европа, но сякаш бе неразбрана в България. Къде са границите на помощта към нуждаещия се и защитата на собствената идентичност?
Тази църковна позиция е не само трезва и правилна, но и патриотична. Народът ни се топи осезаемо. Всеки ден стотици млади хора напускат страната завинаги. Селата се обезлюдяват, населението в градовете намалява. Повече от очевидно е, че при това положение не са ни нужни чужденци, които няма как да бъдат интегрирани. И това не е само така, защото те са с коренно различна култура, но предимно, защото те са мюсюлмани. Проблемът е в самите тях. Те не искат да се интегрират. Моделът във Франция, Германия и Англия за тяхното интегриране се провали напълно. И ако тези силни и богати държави не успяха да интегрират мюсюлманите в страните си, нямаме никакво основание да смятаме, че ние бихме успели. Затова и Светия синод на Православната ни църква реагира адекватно и правилно според мен.
Разбира се, появиха се и противни мнения. Като това на проф. Калин Янакиев например, който не се съгласи с изявлението на Църквата и обяви, че ние като християни сме длъжни да обичаме всички хора и да приемем у нас и в Европа, ако е нужно и десет милиона нови мюсюлмани. По същина той е прав. Християнството е религия на любовта. За нас всички хора са братя. Но ние се страхуваме от тези „братя" по една проста причина. Те са мюсюлмани. Част от тях идват от т.нар. "Ислямска държава". А в "Ислямска държава" обезглавяват публично християни днес. В Youtube има толкова информация за тези зверства, качени с гордост от самите ислямисти, че човек остава без дъх от ужас.
Не бива да виним хората, че се страхуват. Тези убийци са на по-малко от хиляда километра от България и си имат (засега) собствена държава. "Ислямска държава". Обърнете внимание на името! Как може да сме сигурни кой иска убежище у нас, а и в другите европейски страни? Много от тези хора нямат дори паспорти. Така че според мен, поведението на недоверие и страх е нормалното, а поведението на толерантност и отворени обятия е инфантилното в случая.
Известния руски богослов проф. Алексей Осипов призова в едно свое интервю наскоро, да не се страхуваме от мюсюлманите, идващи от Близкия изток, но да защитаваме смело вярата си. Защото, каза той, това че от страх проявяваме толерантност към тях и си мълчим няма да ни помогне. Хората по принцип, а още по-малко пък мюсюлманите, обичат лицемерите. Затова ако те биха имали възможност не биха ни пощадили, само защото от страх сега ги приветстваме. Те така или иначе не ни обичат, затова е по-добре е да бъдем себе си и смело да се наричаме християни (ако сме такива). И да им казваме истината.

На къде върви Европа, според Вас?
За съжаление на този въпрос трябва да отговоря еднозначно: надолу!
Малко след като през януари тази година двамата братя мюсюлмани избиха френските журналисти от „Шарли Ебдо" в центъра на Париж аз написах една кратка саркастична статия „Краят на старата Госпожа".
Европа умира. Някога силна и колонизираща света, днес тя е духовно и физическа болна. Ако не се случи някакво дълбоко духовно пробуждане, тя ще бъде асимилирана и подчинена от новите варвари, както нарече преди време акад. Георги Марков, прииждащите „бежанци". Това, уви, не са бежанци. Е, може би има няколко процента и истински бежанци сред тях, но повечето са икономически емигранти, даже бих ги нарекъл религиозни емигранти, които тръгват насам, за да разпространяват религията си. Видимо е, че имат средства. Самите те споделят, че им струва по 1300 долара на човек да достигнат до Турция, а от там на север и на запад плащат допълнително по около 5000 на човек. От репортажите се вижда, че това са предимно млади мъже, и съвсем малко са жените и децата.

Защо хората, които зовът за толерантност, са готови да приложат нетолерантни методи за налагане на своите представи за света?
Защото това са лицемери. Мюсюлманите, които искат да живеят в Европа наистина зоват за толерантност, а самите те, ако биха имали възможност, биха убили всеки, които не изповядва тяхната религия и биха забулили и подчинили жените по целия свят. Това е техен религиозен постулат.

В живота на един от най-известните руски светци - Св. Серафим Саровски, има един единствен момент, когато той е показал своя гняв. Светецът, който към всеки се обръщал с думите: "Радост моя!", се скарал на човек, дошъл за благословия при него. По-късно се оказало, че чужденецът е искал благословия, за да навреди на страната. До колко сме готови да срежем клона, на който седим?
Не помня този случай. Но по отношение на въпроса, доколко сме готови да отрежем клона, на който седим бих казал, че инфантилизмът съвсем не е само българска черта. Той е и европейска черта. Този инфантилизъм европейците наричат толерантност.
Но не е логично, когато те напада например бясно куче или отровна змия ти да не помръднеш, а да вярваш, че ако стоиш спокойно опасността ще те отмине.
Наскоро в едно предаване по БНТ Канал 1, посветено на толерантността към бежанците у нас, водещата бе далата думата на една млада мюсюлманка. Тя обясняваше подробно колко те са онеправдани, лишени от бъдеще, но обичащи децата си, обичащи живота, мира, и прочее. И по едно време тази млада жена със забрадка изведнъж каза: „Единствената истинска религия в света е ислямът и всеки трябва да я приема". Водещата, при цялата демонстрирана толерантност и съпричастност към онеправданите бежанци, се сепна за миг и спря да кима. Мисля, че това изречение по националната ни телевизия беше многозначително. Толерантността към тези хора ни играе много лоша шега, поради нещо съвсем тривиално - ако ние сме толерантни към тях, това съвсем не означава, че и те ще са към нас! За тях няма такъв етичен закон за тях, че ако ти сторят добро ти трябва да отвърнеш по същия начин.
Преди седмица разговарях с други вярващи от православната църква в града, където живея. Те бяха англичани. Стана дума за бежанците и тогава разбрах колко са далече тези хора от истината. Те казваха: „Няма проблем. И бежанците са хора. Дори и милиони да дойдат, няма да обеднеем. Всички са добре дошли". А после стана и дума, че имало отворени дни за посещения в една от джамиите в града и те били ходили и разговаряли с мюсюлманите там и установили, че и сред тях имало интелигентни хора.
Ето го проблемът - ракът е вътре в тялото на Европа, а Европа ходи да търси интелигентни хора пред джамиите, за да се успокои, че може да води диалог с тях.

Вие от години живеете във Великобритания, какви тенденции виждате там? Как изглежда България отдалеч?
Тенденциите тук са като в останалата част на Европа. Болестта толерантност бавно убива всяка нация. Англичаните, подобно на германците, холандците и шведите, са сякаш готови да приемат и предпочитат, идващите в страната стотици хиляди млади мюсюлмани от Близкия изток, пред източно-европейците.
А България изглежда сама и изоставена. Но разберете - няма значение кой е на власт у нас. Която и партия да е начело, външната ни политика ще е същата, поради една проста причина - вече има нов световен ред и няма място за самостоятелна политика.

За седмица и двамата Ви родители последователно станаха обект на „ало-измамници". Какво показва подобно разширение на криминалните случаи, според Вас?
Да, това беше странно за мен и ужасно за майка ми и баща ми. Но аз не вярвам, че тук има нещо лично. В наши дни измамниците просто имат достъп до личната информация на почти всеки човек. Издирили са ме, а после и някак и телефоните на родителите ми и са ги шантажирали. На мен ми се струва, че не е трудно полицията да се справи с този вид престъпления, но сякаш това не е в приоритетите им. Жалко само, че тези измамници нанасят сериозни психически травми на старите хора у нас. А понякога, макар и доста рядко, успяват и в измамите си.