Радослав Стоянов: Всеки сам определя какво е за него нормалността

25 организации се противопоставиха на провеждането на гей парада, планиран за 26 юни в София. Подкрепиха ги още БНС, като се очаква това да направи и църквата.
Потърсихме мнението и на един от участниците в парада.
Радослав Стоянов, на 23 години, дейно ангажиран с подобни прояви, студент по психология. Гей. 

На пресконференцията, на която обявихте подробности за парада, споделихте, че през изминалите години сте се страхували от провеждането му. Защо това е така и очаквате ли прояви на насилие и агресия, каквито имаше на предните две шествия?
Първата година имаше такива прояви. Може би, защото полицията не беше достатъчно подготвена. Въпреки това, тя не позволи да се стигне до много сериозни ексцесии и си свърши работата професионално. Миналата година съвсем не се стигна до такива случки, защото полицията беше още по-подготвена, имаше още повече охрана. Тази година ще има още повече полицейско присъствие и се надявам инцидентите да бъдат сведени до минимум. Това е един добър повод да поканим всички, които преди са се страхували, да дойдат.

Промени ли се нещо в съзнанието и представата на българите за тези три години, откакто правите подобни паради и афиширате сексуалността си?
Българите никога не са имали притеснения да говорят за тези теми, по-скоро са се страхували да говорят позитивно. Със сигурност има промяна, но ми е трудно да кажа точно каква е тя и да я определя. Със сигурност има и негативно влияние, което се дължи на лошата комуникация през медиите.
Самите медии не бяха готови за тази тема и самите те преродиха наново някои стереотипи за тази общност. Ето, ще ви дам един пример - трета година журналистите питат "Има ли хомофобия" в България... ами да, то е очевидно... Все се надявам, че ще минем на някакви по-конкретни, по-смислени, по-ясни въпроси.

Добре. Ето един конкретен въпрос - обявихте, че искате включването в НК на термина "престъпление от омраза". Защо настоявате за тази законодателна промяна?
"Престъпление от омраза" е включено в законодателствата на много от страните от Европейския съюз. В случая става въпрос за престъпление, което не е извършено въз основа на някаква лична вражда - Пенко не е ударил или убил Пешко, защото Пешко не му е симпатичен, или е заглеждал жена му, а защото Пешко е гей. Или Пешко е циганин, или мюсюлманин, или евреин. С други думи, защото Пешко принадлежи към дадена група.
Това вече променя тежестта на извършеното престъпно деяние, защото е насочено към цялата общност, част от която е този човек. Тоест, утре жертва може да е някой друг. Утре жертви може да са някои други. Утре може да има цяла общност, която да пострада. Знаем какво стана през Втората световна война - това, което се случи с евреите, циганите, хомосексуалните в лагерите на смъртта, е престъпление от омраза - просто по-мащабно. И западното право от години говори за това нещо, много държави са го въвели...
Ние искаме това престъпление да залегне в Наказателния кодекс, да се регламентира какво точно значи престъпление от омраза и да се определи кои групи са най-честите жертви на такива престъпления, както и други потенциални такива. Ето това, което стана в трамвай 20, също беше престъпление от омраза, но по политически причини. За това става въпрос...

Предполагам ще настоявате и за увеличаване на наказанията за подобни прояви, както и неразглеждането им като хулиганство, както е в момента, а като тежко престъпление?
Да, точно така. Навсякъде на Запад двете неща се разграничават. Хулиганството също може да доведе до присъда, но когато престъплението се разглежда само в този аспект, потъва дискриминационният мотив. Наказателното право има роля и на превенция - наказаният трябва да разбере защо бива наказан. Иначе какъв е смисълът да бъде наказан?

Ще искате ли и други законодателни промени, като например тези, свързани с т.нар. фактическо съжителство?
Семейното съжителство така и не влезе в семейното право. Моето лично подозрение е, че това не стана факт заради нашите искания. Мисля, че политиците са наясно какво ще се случи, ако те приемат един откровено дискриминационен текст, който дефинира тези съжителства като такива само между мъж и жена. Естествено, ще бъде заведено дело срещу България за дискриминация, защото това е дискриминация.
Има семейства, създадени от хора от един и същи пол, и те имат нужда от права като останалите. Тук веднага ще излязат някои и ще кажат - те искат специални права. Няма нищо такова. Тези права вече са дадени на хетеросексуалните двойки. Например, моят партньор е в болница и аз искам да имам право да го посетя, да имам право да взема жизненоважно решение, касаещо го, ако състоянието му не го позволява...

И как тогава трябва да бъде формулирано това съвместно съжителство, без да бъде дискриминационно?
Преди да ти отговоря, може би е добре да се консултирам с адвокат, но фактическото съжителство трябва да бъде формулирано като такова между две пълнолетни лица, които имат интимни взаимоотношения.

Смяташ ли, че децата, отглеждани от двойка с хомосексуална ориентация, израстват "нормално"?
Първо, какво значи "нормално"? Всеки сам определя какво е за него нормалността... Още през 70-те години на Запад, в Канада, започнаха изследвания на деца, отглеждани от такива двойки. До ден днешен няма никакво доказателство, че тези деца се развиват по-неблагоприятно или че при тях по-често се среща влечение към собствения пол, в сравнение с децата, отглеждани в хетеросексуални двойки.
Няма никакви съществени различия между деца, възпитавани в хомосексуална двойка, и тези в хетеросексуална. Проблем няма, фактите са такива. Но, разбира се, има и хора с друго мнение. В САЩ например някои хора с дипломи, психолози, най-често финансирани от религиозни организации, издават книги, в които твърдят обратното. Но това са хипотези, зад които не стои нито един факт, нито едно научно изследване.

Ти гей ли си?
Да.

Кога каза на родителите си?
Споделих с майка си преди две или три години.

А сега си на 23. Предполагам от доста време си бил наясно със сексуалната си ориентация. Защо чака толкова, за да й кажеш. Притесняваше ли се?
Да, определено се притеснявах. Това е шок за един родител. Един родител изпитва, дори да е толерантен, някаква форма на стрес, защото в един момент разбира нещо толкова съществено за човек, който му е толкова близък, за човек, който си е мислел, че познава цял живот. Не, че това променя самият човек фундаментално, но някои родителски очаквания остават неосъществени.

Как реагира майка ти все пак?
Реагира доста по-позитивно, отколкото очаквах. Разбира се, имаше някакъв период на скръб - това е нормално. И това според мен е един огромен проблем, защото много родители в България не са готови да чуят подобно нещо от децата си. Много родители дори са готови да реагират агресивно срещу тях.
За мен е изключително тъжен факт, че в България няма нито един гей или лесбийски център, както е на Запад. Места, които да приютят деца, изгонени от своите родители и от дома си. Имам познати, които са били водени от своите родители на психиатър, което не е лошо, защото както обясних - психологията отдавна е доказала, че тези деца нямат проблем. Проблем имат техните родители. Събития като парада помагат именно на тези родители да се променят, да осъзнаят, че детето им не е с четири крака и антена на главата...

Имал ли си в личния си живот проблеми, породени от сексуалната ти ориентация, упреци, заплахи?
С близки и роднини не. Физическото ми здраве обаче е било заплашвано от представители на т.нар. крайна десница, които се определят за националисти.

Къде са се случвали подобни неща?
Навън, на обществени места, което е много стряскащо. Както видяхме какво се случи с Михаил Стоянов в Борисовата градина... Тези хора не се притесняват от това. Не се притесняват физически да заплашват. Видимостта на тяхната агресия не ги смущава и обществото реагира толерантно към нея. Това е стряскащото.

Какво е посланието на парада тази година?
По неволя тази година посланието беше фокусирано върху престъплението от омраза. Това за мен беше много тъжно.
Моето лично послание е, че сексуалната ориентация не е нещо, което е изписано на челото на човек. Не си мислете това, не си мислете, че не познавате такива хора, просто защото смятате, че на тези хора им личи и да боравите с някакви стереотипи, които медиите налагат. Така че, внимавайте кого мразите, за да не се окаже, че това е някой, когото обичате.