Политическият психолог Димитър Гронев пред news.bg

Идват местни избори, а имаме една столица с двама леви кандидати. След като доскорошният депутат от БСП Георги Кадиев не се съобрази с номинацията на партията за столичен кандидат-кмет на София и напусна, за да бъде подкрепен от АБВ, официалният претендет на левицата проф. Михаил Мирчев определи решението му като „политическо харакири" и предрече, че това ще активизира левите софиянци. Вероятен сценарий ли е това или политическата психология говори в полза на размиване на левите гласове в услуга на ГЕРБ?
Тук има различни хипотези и всяка една от тях би могла да бъде вярна. Все пак важи и уговорката, че горещата част на кампанията още не е почнала. От появата на АБВ аз пледирам за една според мен печеливша формула, която, аха да заработи, но се появиха проскърцвания в определни моменти на места и тя не устройва определени хора, макар да е добра. Тя е противна на това, което действаше в така наречената „ера Станишев" - „Който не е с нас, е против нас".
Формулата се среща още в евангелието на Марко - „Който не е против нас, е с нас". Надявах се тя да проработи, тъй като отговаря на ситуацията в ляво - едно разширено ляво, след като се създаде БСП-Лява България, която прибра и партиите от крайно лявото. В лявото към центъра остана АБВ. Стигна се до споразумение на БСП с АБВ да се подкрепят общи кандидатури за кметове, ако не на първи тур, то на балотаж. Има опити и от двете страни това да стане.
Новото ръководство на столетницата в лицето на (Да живее новият председател!) Михаил Миков обяви, че ще се връща към основите, позарабравени в годините с десни маневри. Проблемът е в една от трите групи в партията - номинирани и избрани от БСП в местната власт: кметове, съветници, партиен апарат, работещ с пари или без. Там са и хора, които са били в партийния апарат, но са изхвърлени вече от системата, а искат отново да влязат. Ако има латентни или явни противоборства, клики, то това е в тази група - не важи само за БСП, но там се открояват най-ясно.
Без никаква връзка с Георги Кадиев ще цитирам един известен лидер с интересни мустачки (Адолф Хитлер, бел.ред.), че, когато едно движение успява, към него се прилепват различни мошеници и негодници, а бойците от старите времена не могат да познят движението. Когато това се случи, с него е свършено. Не е прието да се цитира онзи, когото цитирам, но има нещо много вярно в това. Когато мирисът на власт вече е поотслабнал за определени хора или властта им е станала непостижима, една партия се очиства от само себе си от тип хора, които се вмъкват в тази формулировка.

Кадиев два пъти беше кандидат за кмет на София и два пъти се провали в борбата за поста. Този разкол с БСП може ли да му изиграе ролята на положителен коз в очите на разочаровани избиратели от ляво и към центъра, както и в очите на избиратели към дясното, които не намират представителство в традиционните партии, или тъкмо обратното - може да му създаде имиджа на предател, на човек, който не е сигурен и постоянен?
Зависи от много неща. По принцип това, че някой е загубил няколко пъти избори, на теория не значи, че при някой опит няма и да успее. Има виждане, че Кадиев е забил нож в гърба на партията, че е ренегат, че е нагъл човек. Той приема формулата на Харолд Ласуел (американски политолог и теоретик на комуникациите, бел.ред.), че политикът е личност, която поставя на първо място своите интереси и ги представя като общи.
В местни избори обикновено се иска от кандидата да направи така, че да повиши броя на гласувалите за дадената партия, като той, ако е правилно подбран, взема повече гласове от онези, подадени за листата на дадена партия. При едно от своите явявания Кадиев взе по-малко гласове от листата на БСП. Такъв случай обикновено води до извода: „Много си симпатичен, ти си прекрасен, но ще те ползваме за нещо друго като направим правителство" и т.н.
Не би следвало излизането на Кадиев да е някаква особена трагедия за електората на БСП. Това дори е едно от нещата, които водят до една въздишка на облекчение,        акосе приеме пропагандната тактика да не го вдигаш на свое ниво.
Има три основни доктрини за властта - първата е „своето момче" на принципа „аз съм един от вас". Втората е, че трябва да изпратим в управлението каймакът на нацията или на населеното място - тоест най-добре подготвените, например хора с научни титли (както за София БСП издига проф. Михаил Мирчев, проф. Анелия Клисарова за Варна). Последната доктрина гласи, че няма никакво значение кой си и от кои си, а трябва да си почтен, морален, съвестен човек. През годините първите две тези са сменяли позициите си, но третата винаги е имала голям пълнеж.
Ако социалистите за Мирчев и Клисарова са установили, че в момента повече върви втората доктрина за каймака на нацията, то това е печеливша стратегия. Ако е дошло ей така умозрително, че хората ще ги оценят просто защото са професори ... но не знам какви са проучванията на БСП в момента. Понякога абсолютизирането на тази втора доктрина може да се окаже контрапродуктивно.

Има едно сравнително разпространено схващане, че Кадиев до момента е бил гласът на инакомислещите, на модерното и на промяната в БСП. С неговото излизане от редиците на столетницата отива ли си промяната и правото да изразиш несъгласие с ръководството?
Това е един медиен образ, който му беше създаден. Сигурно има нещо вярно в това. Новият курс на БСП обаче е различен, Кадиев е олицетворение на старото виждане - за прагматизма, за юпитата, които ще дойдат и ще ни оправят, които са получили квалификация кой знае къде. Прагматизмът на принципа няма ляво - няма дясно. Наслушахме се на този тип говорене, което е контрапродуктивно в БСП - по същия начин се въведе и плоският данък по времето на БСП. Всички тези неща могат да се пришият в известна степен на Кадиев и подобни нему хора, но това не е работещото за левицата към момента. При АБВ в някаква степен може би нещата, работещи за Кадиев, биха могли и „да хванат някаква риба".

Говорейки за отношенията АБВ-Кадиев, има ли Георги Първанов дългосрочна полза след изборите, независимо от резултата им, от такъв непостоянен кадър и донякъде бунтар като бившия вече депутат от БСП?
Това е въпрос на политическа преценка и не се отнася само за Кадиев, той очевидно е преекспониран вече. Желязното правило трябва да е, че кадрите излизат на преден план или излизат на заден в зависимост от ситуацията, но никога не са вечни. Да няма кадри, които да се заграждат в кошарки, за тях да се гонят кадърните - това е политически правилното. Когато един политик стане опасен за екипа, за онези, които държат властта в партията, то би било да се прочете онова, което пише на паметника на Абрахам Линкълн - „Свободата за вълка е смърт за овцете". Много власт, била тя и психологическа, в ръцете на един човек, е вредна за екипа - не говорим конкретно за Кадиев, дори забравяме за него.

На каква кампания трябва да заложи червената партия, за да спечели повече активи на фона на предишните неуспехи?
Слушам от устата на един симпатичен професор - аз, аз, аз. Той сам ще си прави кампанията, има това самочувствие (вероятно обосновано), но „аз" е забранена дума във всяка предизборна кампания. Други трябва да са похватите.
Трябва да се изследват нагласите. Има консервативни такива, които никога не се променят - срещу ръжен не се рита. Смятам, че полека-лека идва времето на кампаниите, при които ролята на личният интерес на избирателите ще се увеличава, докато в един момент не стане решаваща. При едни местни избори това е най-рационалният подход - забрави какъв си, виж какъв ти е интересът.

Когато говорим за предизборната кампания преди местния вот в столицата, трябва да отбележим, че последните два мандата бяха отредени на кмет от дясна партия. Натрупаха ли се за тези години и политически, и обществени нужди от по-ляв спектър, които трябва да бъдат удовлетворени?
Да, разбира се. Центърът на София стана хубав лъскав, всяка чужда делегация като дойде, ще каже „Браво!". Но ето, вижте метрото в Младост 1 - за да стигнеш на една от двете страни, трябва да минеш през едни клатещи се плочки, които те заливат с кална вода, когато времето е лошо. Какво струва да се стабилизират тези плочки - абсолютно нищо. Народът обаче си мисли, че онези, които правят хубавия център, не ги е еня.

Това е основното обещание на Йорданка Фандъкова за следващ мандат - четири години работа в кварталите.
Това е отговор на кампанията, която започна БСП в столицата. Много по-силно е въздействието, ако обещаеш на хората, че нещо ще стане тук и сега, не на втората година, другата половина на мандата и т.н. Кметските избори не се въртят само около личността на кмета, нито около политиката, която той предлага. Има Общински съвет, който може да реализира политиката, която кметът предлага, но може и да я проваля. Така че, обикновено не се забелязва от хората, ролята на Общинските съвети е много голяма. В това отношение трябва да се обърне внимание и на друга част от кампанията на БСП за София - тази на лидера на левицата за столицата Калоян Паргов, тя е по-различна от кметската, от нейните билбордове.

С Вас говорихме и преди за нуждата от вътрешна промяна при БСП и връщане към по-изначални позиции. Ако влезем в хипотезата, че след местните избори на места партията загуби позиции, а преди е била с висок резултат там, каква трябва да бъде посоката на първата стъпка за промяна, какво още не е направено, а трябва да бъде?
Реалността е далеч от теоретичните схеми, няма идеално ръководство, не само за БСП. Трябва да се направи един много добър анализ дали се взимат добри решения или понякога трябва да се казва: „Много те обичаме, ти си великолепен човек, но отстъпи настрани".
На тези избори за БСП е много важно да вдигне резултата си най-вече като брой гласували за нея като цяло. Партията падаше, падаше и падаше благодарение на „симпатичния" Станишев, а вероятно и не само заради него. Очевидно това, което предлага Михаил Миков, е добра идея в момента - партията да се върне към основите си и да изчисти неолибералните забежки, да предложи решението, което счита за правилно - без крайности. Да се върви към една модерна лява партия. Надявам се, че линията ще продължи и няма да има пречки стойностните хора от АБВ да намерят симбиоза с новия курс на БСП и Михаил Миков.

Ще Ви помоля да отговорите само с да или не - можем ли да кажем, че в момента с новото си ръководство БСП върви на прав път, независимо от темпото?
Като генерална насока, да. Ако има някаква опасност пред този нов курс, това е, че и най-хубавите идеи биха могли да бъдат трансформирани, пречупени, поотклонени от хора, които са от типа „всеки гледа себе си".

Поставящите „аз" над „ние".
Точно така, по този начин не може да съществува една лява партия. Нека да има симпатични личности и не чак толкова симпатични, да има всякакви. Но губи тази партия, която отглежда и лансира в ръководните си екипи „хора звезди". Важното е разбираш ли тази работа, можеш ли да я вършиш или не. Много ми е интересно с какво самочувствие някои хора тръгват към една дейност и в партиен план, и в избори, която изобщо не познават. В България все още политиката е наситена с много симпатични хора, но невежи в областта на политиката.