Васил Найденов: Да минеш от попа и рока в поп фолка е дупедавщина и въпрос на морал

Васил Найденов пред news.bg

Провеждаме интервюто си в момент, в който в страната се случват поредните политически сътресения. Интересувате ли се от политика?
Не мога да кажа, че в момента съм запознат в подробности какво се случва - информирам се основно от новините по телевизията, но не съм наясно в подробности със смените сред управляващите.

Усетили сте времената, в които държавата е влагала повече в изкуството, включително и музиката. Сега чувствате ли липсата й?
Не знам какво е давала държавата, но знам със сигурност, че е давала повече. С цялото ми уважение към симфоничния оркестър, театрите, операта - всичко това беше дотирано от държавата и респективно, същото беше с държавните радия и телевизии.
Докато с нашето предприятие „Обединение музика", няма значение как се е казвало през годините, табелката беше сменяна много пъти, не знам да е било дотирано от държавата. А ние бяхме не златни, бяхме платинени кокошки и правехме изключително много пари за нея. Факт е, че всеки месец сме пълнили летни театри, кина, а по-късно и стадиони. Това са милиони левове, които сме дали на държавата и всичко това са приходи в хазната й.
От тази гледна точка не съм на мнение, че нашето изкуство е било кой знае колко платено и подпомагано от държавата. Несъмнено обаче има музиканти, които бяха държавни служители, и които до ден-днешен имат трудов стаж.

Уви, вие и ваши колеги се оказахте без трудов стаж, опитаха се и да Ви изкарат най-некоректния данъкоплатец в страната...
Всички ние се оказа, че сме работили без трудов стаж. Но по това време нямаше заплащане без данъци, защото тогава т. нар. мръсни пари просто нямаше. Ако е имало, мръсни пари до нас не са достигали, винаги са били „изчистени" - толкова строга йерархия от счетоводители и главни ръководители имаше.
Естествено, че би трябвало да имаме трудов стаж, но той се изгуби някъде по трасето. Много жалко е, защото артисти, които са работили години наред само тази професия, са ощетени. А са работили много.
Аз съм започнал на 17-18 години, веднага след уволнението ми от казармата ме приеха в Консерваторията специалност пиано. Но не искам да стигам до там, че да говорим за пенсионни изплащания и така нататък, защото пенсионерите в България са в много трудна позиция и не го пожелавам на най-големия си враг.
Същевременно нашата професия може и да не ти даде необходимия брой години трудов стаж. Имам колеги, включително в световен мащаб, които пеят няколко години, правят един-два хита, след това спират, с това приключва тяхната кариера и със спечеленото преживяват дълги години и меридиани. Единици са и примерите музиканти, които имат дълъг живот на сцената.

Чувствате ли се обиден на политиците ни?
Тук не става въпрос за обида, а за правови отношения в държавата. Може да се обиди едно малко дете, а говорим за правни норми. Когато има правни норми, има и държава, която да се основе на тях - кое може и кое не може.

Споменахте, че утре Ви предстои пътуване в Русия. Неколкократно сте споделяли, че сте могли да емигрирате. Сега съжалявате ли, че не сте го направили?
Като по-млад ми се е случвало да ми писне и да кажа - защо не заминах. До ден днешен като се съберем с Богдана (Карадочева - бел.ред.), тя ме пита - защо не останахме в Монреал. Там сме работили месеци, но винаги май го е казвала на шега.
Друг е въпросът, че много мои колеги, музиканти, избираха да работят в заведения и клубове в т.нар. Запад и не почувстваха кризата на 90-те години. Тогава освен, че парите се сменяха всеки ден, започнаха режими на тока, на водата, имаше проблеми с храната. Всичко това тези хора не са го преживели и в края на краищата се устроиха по един много по-практичен начин, макар че нямат концерти пред хилядна публика.
Защото все пак да поддържаш едно концертно ниво не е чак толкова лесно - не само по отношение на това какво извършваш на сцената, а и на това какво произвеждаш като музика, за да може хората отново и отново да искат да те виждат по някакъв начин в тази България. За да искат да си платят билета за концерта, да си купят албума, ти трябва да си провокирал по някакъв начин, да те харесат. А ние не трябва да забравяме, че не сме Русия, не сме Китай, не сме Америка, за да може, както беше казала Алла Пугачова, а именно, че в някой руски републики все още не е стъпвала.
Тоест, в нейния случай - дори да имаш някакво залязване в кариерата, интерес към теб ще има в някоя провинция, в някоя част на страната, ако си роден в Америка или Русия. Така че в това отношение ние сме в много неудобна позиция. България е изключително малка държавица и за да има този интерес, да те харесват толкова години, ей Богу - съвсем не е толкова лесно.

Живяли сте във време, когато е имало режим на тока, например. Живеем ли днес в режим на истинските ценности?
Естествено. Животът след 90-те години се оформи в съвсем друга музикална среда. Появи се тотален кич, който в началото нямаше никакви претенции, но автоматично завладя част от публиката, която разбира се не може цялата да слуша Шостакович и да чете Хайне, не е и необходимо.
Във всяка държава има хора, които търсят този кич и го намират, тук е въпрос вече за пазар и до колко този процент от хора ще бъде фатален.
Много бързо тази музика, наречена поп-фолк, намери почитатели и много хора се погрижиха тя да оцелее във времето и да завземе всички възможни пазари.
Те го направиха доста професионално, не от музикална гледна точка, а от гледна точка например на осветление, на постепенното променяне на начина на снимане, защото от началото бяха леко казано - смешни.
Направиха и видеоклипове, вложиха много пари. Организираха и много заведения, в които да работят техните артисти и общо взето завладяха две-три поколения, за съжаления много млади хора, които отраснаха с тази музика. Млади хора, които не можем да упрекваме, но които отраснаха с тази музика и не бяха слушали нищо друго.
Но и дори когато има много пари, простотията пак личи. И все пак изкуството се прави с много пари, особено поп изкуството, безплатно не може.

Превръща ли се в модел тази музика, за която говорите?
Като малките деца в детската градина хората, които я слушат, започват да копират. Това става мода и като поведение, и като манталитет. Не става въпрос само за музика, проблемът е начинът на мислене.
Някои от музикантите, които влязоха в поп-фолка, са учили народна музика и им личи, че са професионалисти, естествено имат по-високо ниво. Но общо взето през годините текстът на песните от поп-фолка е сведен до малко думички и интерес да бъде възпят човека, който си е платил.
Да не забравяме все пак, че такива неща са се правили още от времето на Моцарт и Бах - имало е поръчкови музиканти и по същия начин тук се изпълнява поръчкова музика. Който поръчва пиенето, той е издигнат на пиедестала, с неговите мобифони, коли, сексуални апетити и общо взето виждаме горе-долу какво е дереджето в тази насока. Не трябва да си завършил музиковедство, за да се досетиш.
Но е тъжно, че израснаха поколения, които за пръв път са се целунали, които за пръв път са ходили на среща, за пръв път са спали заедно, за пръв път са ходили на сватба, за пръв път изобщо много неща са им се случили на тази музика и тя стана част от техния живот. Несъмнено от тази гледна точка България е много ощетена и по-конкретно са ощетени определен кръг поколения, които израснаха с този тип музика.
Но пак казвам, аз не ги упреквам.

В един друг наш разговор с тъга признахте, че днес се раждат „мъртвородени" деца. От какво се зароди тази мрачна констатация?
Общо взето в поп музиката през последните години се заражда една тенденция - именно там се раждат мъртвородени таланти.
Защото, ако си зададем въпроса, коя телевизия излъчва българска музика днес, нещата спират. Това означава, че продуктът, който създадеш, независимо дали става въпрос за хубава песен или клип, е обречен на пълен провал, защото няма къде да бъде излъчван за разлика от т.нар. поп-фолк гилдия, която знаете на колко канала би могла да се види.

Със сигурност по много...
Точно за това говорим - защото те създадоха цяла индустрия - от излъчването на видеоклипа, до заведението, с техните артисти, които отново и отново внушават тази музика. Затова казах, че има едно младо поколение, което е ощетено, защото не познава всички музики - така да го наречем условно.
От друга страна има поп и рок музиканти, които са изключително талантливи. Вече няколко години съм председател на жури на международен конкурс за поп артисти във ВеликоТърново и там виждам изключително талантливи млади хора.

Имат ли шанс тези таланти?
Може би и за тях съм имал предвид, че са мъртвородени, колкото и грозно да звучи, защото те дори и да са талантливи, най-много ще успеят да стигнат до Music Idol, до някакъв подобен телевизионен модел или до нещо подобно. Това нещо обаче със сигурност не може да промени живота им. Виждат ги известно време, публиката започва да ги разпознава и след това обаче биват захвърлени. Те просто не могат да оцелеят, особено в държава като България, която би трябвало да има една национална културна политика.
Става въпрос и за себеуважение. Ние имаме великолепна народна музика, но Вие знаете по какъв начин народният музикант беше захвърлен абсолютно на дъното. Народната музика е изключително интересна за много музиканти по света.
Ето например Милчо Левиев проби в Америка с неравноделни ритми... При положение, че ние притежаваме нещо уникално и че част от тези поп-фолк момичета са добри, в стремежа си да припечелват пари, започват да пеят кючеци и виждате какво се случва.
От тази гледна точка и те не са много за завиждане, след като заради парите са принудени да пеят тази музика.

Защото все пак музиката възпитава, музиката е култура, нали така?
Би трябвало да възпитава, да одухотворява. Какъв е смисълът, ако си бил на някой концерт и дори да не си харесал групата или музиканта, не си тръгнеш с едно друго настроение, малко по-приповдигнат, малко по-различен. Дори ако една песен ти е останала в главата и с тази песен ти се прибираш, лягаш си да спиш, за тези, които сме правили тази песен, излезли сме на сцената, е имало смисъл. Както и самата публика не си е губила времето.
Същевременно, за някои концерти не съм убеден, че не би било по-добре да си останеш вкъщи с хубава книга или да погледаш телевизия, отколкото да отидеш да слушаш музика, която няма да ти хареса, но са те поканили съседите или гаджето. В този смисъл понякога музиката има и заразни елементи.
Имам пример с деца на мои приятели, които не слушат музиката, за която си говорим, но отиват на купон и трябва или да си тръгнат, или да се примирят. И особено, след като тя денонощно се излъчва по радия и телевизии, това се утвърждава, всяка лъжа става истина след години. Това е нормално, това е силата на медиите - след толкова години на музикална агресия да има такъв резултат.

Наясно ли сте с последния скандал с децата във Видин, които танцуваха на песен на Азис по усмотрение на хореографа им?
От Вас разбирам. Леко казано е смешно. Жалко е, разбира се. Аз познавам мои колеги, чиито деца са в много скъпи детски градини и няколко пъти, когато взимат децата си от там, се оказва, че другарките са им пускали само чалга.
Моя колежка се беше възмутила, защото преподавателките съвсем съзнателно си позволяват да пускат на дечицата в градините музиката, която те и колежките и слушат у дома. Така че това е въпрос отново на манталитет и възпитание и не се учудвам, че децата са танцували на тази музика.
Нищо чудно в един момент кючекът да стане национален български танц. Още по-хубаво ще е химнът на България да стане също кючек.

Как си обяснявате факта, че не малко изтъкнати поп и рок музиканти се насочиха към т. нар. поп-фолк бранш?
Това отново е въпрос на манталитет, няма да кажа на комерсиализъм, защото в тази дума няма нищо лошо. Стига да е направено с интелект и възпитание, комерсиалното не е срамно нещо.
Само че тази дупедавщина не само в музиката, в отношенията с други хора, е различно нещо. Всеки определя сам за себе си и дали ще отиде в друг отбор.
Но един човек, който се отнася по подобен начин в музиката, ще се държи така и с приятелката си в леглото, ще предаде някой в името на това, че има потребности. Даже може да стигне до далеч по-драстични неща. Това е вече въпрос на морал.

Името Ви се е превърнало в институция. Въпреки това, за да стигнем до този разговор, не ми се наложи да говоря с няколко ПР-ки, с каквито разполагат много ваши млади колеги. Защо?
Знаете ли, преди години поканихме една млада, талантлива певица, чието име няма да споменавам, да работим заедно по проект. Какво беше моето учудване, когато ми беше казано, че трябва да провери каква е стратегията на нейния екип. В този момент ми се видя, че ще започват военни действия. Беше доста смешно и странно, защото въпросната певица, освен че е талантлива, е и интелигентен човек, което не е често срещано. Това нещо ме шашна.
Младото поколение, независимо, че част от тях са талантливи, свикнаха да правят стратегии с билбордове, с видеоклипове. Аз разбирам, че не им е никак лесно. Наистина е много трудно да произвеждаш музика в такава държава и търсят реклама, за да могат да се прехранват. За огромно съжаление много малко хора, на пръсти се броят, се прехранват с музика у нас. Професията музика не е никак лесна, защото ти трябва да си непрекъснато на пазара и някой да решава дали да те купува или не.
От тази гледна точка обясних, че още в „Обединение Музика" ние бяхме свикнали да сме винаги готови. Хубаво е една песен, едно музикално произведение да има живот не само едно лято, а да оцелее повече време.

Днес музикантите се подготвят с часове преди да излязат на сцена. Ако не се лъжа, Вие сте пял след доста сериозен инцидент.
Имаше инцидент, да. Едно стъкло се разби върху гърба ми, съвсем близо до гръбначния стълб и се наложи да ме шият. Слава на Бога, че нямаше нищо засегнато, но да, пях още същата вечер, макар че почти не можех да си движа крака, защото имах засегнат нерв. Много пъти съм пял и болен, с температура. Какво ли не съм преживявал, общо взето нашето поколение е доста „гърмяно".
Учудват се някои как можем да оцелеем толкова години, без реклама, без ПР агенции, без да спим с хора от парламента... Това е достойно за себеуважение. Може да звучи нескромно, но от тази гледна точка, аз се себеуважавам, защото като легна да спя не се чувствам неудобно пред самия себе си.
На тези млади хора, които искат да станат звезди от днес за утре - за съжаление малко трудно ще стане в такава малка държава. И все по-трудно ще става.

Какво ще кажете именно на тези хора?
За да оцелееш в толкова трудни условия, особено сега - без реклама, без видеоклипове, с толкова много „без" и пак да имаш необходимото търсене, хора, които да те аплодират, повече от това - здраве му кажи.
Бих искал да пожелая на всеки млад човек успех. В един момент може да ти е много трудно - но пък виждаш, че хората те обичат. Има хора, които занимават цели телевизии и радия със себе си и въпреки всичко, нещо не се получава. Не влизат в дома на хората, пък камо ли се оцелеят 15-20 години на сцената. Това е Божа работа.
Има място за всички под небето, важното е човек да не заема пространството на другия и да няма насилие. Най-много съм се влудявал, когато видя някакво насилие, а насилието е във всякакви форми и винаги ме е отвращавало.

От какво се страхувате?
Страхувам се от смъртта, страхувам се от летене със самолети, не обичам затворени пространства. Имам фобии несъмнено, но в живота има баланс, нещата се компенсират.

Кога сте бил най-удовлетворен от себе си?
Много неща има хубави... Най-голямото удоволствие сега е като пея някъде и видя това ново, интернет поколение, което трудно би могло да бъде манипулирано от страна на телевизиите, вестниците и списанията. Изведнъж се оказа, че тези млади хора знаят песни, които аз съм изпял преди страшно много години и които даже не са така известни.
Изключително приятно е да видиш 16-17-годишно момче или момиче, което пее песен, изпълнявана от теб горе-долу на твоите години или когато си бил малко по-голям.

Животът на сцената ви е дал много, а какво Ви отне?
Все повече се хващам, че съм зодия Дева, предпочитам да си остана вкъщи, да не отида на коктейл. Сто пъти съм им казвал на моите колеги да не се обиждат, че не отивам на промоции на техни албуми, защото искам да си остана у дома, това не е от неуважение към тях.
Когато съм в София, предпочитам да съм вкъщи, без тази шумотевица, която ме придружава. Идват ми понякога малко повече някои т. нар. светски забавления, не бих казал, че съм им почитател, напротив - гледам да си ги спестявам.
Докато напротив - има хора, които непрекъснато ходят само по такива неща, но всеки си знае какво прави, те явно на това разчитат. Но аз не съм любител на коктейлите и подобен тип вечеринки.