Политологът Валентин Сегуру пред news.bg

Каква роля определяте на Руската Федерация в глобалното геополитическо противостоене?
Русия е велика държава по следните параметри:
А. Територия
Б. Природни ресурси
В. Ядрено оръжие
Г. Развитие на човешкия потенциал ( в това число и образованието)
Д. Политическа воля на лидерите
Но има един анти-параметър - това, разбира се, е „икономиката на тръбата". С изключение на съветския период, Русия продължава да изнася природните си ресурси. Ако преди 500 години е изнасяла дървен материал и мед, сега изнася нефт и газ.
Главното е, че на Русия съседите и вярват. С тази вяра се обяснява и създаващия се около нея Евразийски Икономически Съюз, договорът за който е подписан от държавните глави на Беларус, Казахстан и РФ в Астана на 29.05.2014г.
Обаче, в утрешния свят на двете свръхдържави - САЩ и Китай, това не е достатъчно. На фона на великия китайски съсед, Русия сама не е самодостатъчна. Дори и поради десетократната разлика в народонаселението. Плюс огромната - 4209,3 км съвместна граница. Тя, безусловно, по обективни причини, отнема от ресурсите на страната - пренасочва ги от икономическото развитие, в полза на отбраната.
Нашето икономическо и технологично изоставане от Запада и от Китай ни заставя да се замислим: ние, тоест Евразийският Съюз, за изолационизъм ли сме, или ще се интегрираме с другите световни центрове на силата? Става дума за близки цивилизационно, християнски и демократични, Европа и Северна Америка. Те също са принудени да се обърнат към нас по същите причини: дълбок спад и тежка икономическа криза.
Особеност на съвременната геополитика е фактът, че единна Европа, водена преди всичко от Германия, а също и Франция и отчасти Великобритания (балансираща между ЕС и САЩ), също се стреми да стане велика държава, като САЩ и РФ. Макар че, по най-важните въпроси, ЕС до сега не излиза от опеката на САЩ. Вашингтон все още е „големият брат" за Брюксел.
Днес задачата на Русия се състои в умелото балансиране между Запада и Китай. Китай цели да свали „акциите" на Запада в бъдещия съюз на Големия Север. Задачата на ЕС и САЩ сега е оцеляването в тежката икономическа криза, особено на фона на напредъка на Китай. За ЕС то е достижимо само чрез задълбочаване на интеграцията около франко-германското лидерство.
Умелото балансиране предполага първоначално сближаване с Китай. Само трябва да се определи пределът, след който, от сближаване, ще преминем към проста зависимост, а след това и към необратима зависимост от „великия и могъщ" съсед.
Такава зависимост от ЕС, или даже от САЩ аз лично си представям доста трудно. Не са им такива мащабите...

Какви са основните препятствия пред сближаването между РФ, ЕС и САЩ?
Отричането от авторитарните, властни структури през последните две десетилетия произтича на широк фронт от Източна Европа до Арабския свят. Свободните народи, - близки етнически, лингвистично и като цяло цивилизационно, - още по-охотно ще тръгнат към взаимно сближаване. Още повече, това се отнася до Русия и Европа, Европа и Северна Америка.
Неоценима за делото на интеграцията на световното геополитическо пространство е ролята на гражданското общество, на общественоста. Като най-изразителен пример мога да приведа почти век и половина развиващото се Движение за използване на езика есперанто, който днес единствен, освен английския, може да претендира за званието „международен", даже и да е „миноритарен" по отношение на „мажоритарния" си колега. Есперантистите имат реален принос в създаването на взаимно солидарно, глобално общество.
Едно нещо не ми е ясно: защо руската държава харчи милиони за разпространение в нашата страна на английския език, като един от водещите инструменти за глобалната хегемония на САЩ, заедно с американския долар и ядреното оръжие? А за развитието на създадения от нашия съотечественик Лазар Маркович Заменхоф през XIX век международен език есперанто държавата не харчи нито копейка! Даже паметта на основателя на езика и изтъкнатия хуманист Заменхоф в Москва (където е учил в Московския Императорския Университет) не е увековечена!
Дайте прогноза и сценарий на развитието в бъдеще?
Моята прогноза и сценарий не е „сблъсъкът на цивилизациите" по Сеймюел Хънтингтън, а естествената в пазарната среда „конкуренция и сътрудничество на цивилизациите". Което е закономерно. Никой още не е могъл да опровергае факта, че хората се сближават по национален признак, а не въпреки него.
Великият руски поет Фьодор Тютчев безусловно е прав, когато е писал, че Русия има „особен статус". Той именно затова е прав, защото е велик поет. Но с политологическия термин, с идеята за „особения статус на Русия" може да се поспори.
Ето какво каза пред Генералната Асамблея на ООН президентът на САЩ Барак Обама на 24.09.2013: „Аз вярвам, че Америка е изключителна! Нейната способност да отстоява интересите на всички е особена". Така стигаме до парадоксалния извод, че Русия и Америка са еднакво изключителни. И ние също така сме готови да отстояваме интересите на другите, дори в ущърб на своите собствени интереси. И ние, и Америка еднакво сме заредени от месианство, което, явно, може да се приеме като един от признаците за величие на нацията. И те, и ние сме готови самоотвержено да разпространяваме словото Божие, словото на партията, идеите на комунизма, революцията, демокрацията и т.н. Тоест, ние сме от „една кръв".
Защо тогава ние все още враждуваме? Видимо, старите представи за конкуренцията между двете свръхдържави, двете свръхидеологии, се оказаха значително по-силни, отколкото можехме да предположим. Ако всеки народ има свой език, своя култура, той, разбира се, има и свой път на развитие. И още повече, свой път на развитие има и всяка велика нация. Може смело да се каже, че всяка велика държава е „изключителна".
„Пакс Американа" - светът по-американски, успешно наложен с разпадането на СССР в 1991г. след четвърт век се пропука. 5-дневната война на Русия за освобождението на Южна Осетия и Абхазия от режима на грузинския президент Михаил Саакашвили, в периода 8-12.08.2008г. ознаменува началото на края на монополярния свят. На свой ред, само 3 мирни дни, през март 2014г., - когато на 16 март се състоя референдумът за статуса на Крим, а на 18 март - подписването на Договора за приемане в Руската Федерация на Република Крим и град Севастопол, ознаменуваха завършване на эпохата на монополярния свят.
1991г. - разпадане на СССР, а 2014г. - разпадане на монополярния свят. Четвъртвековното американско глобално лидерство върви към своя край. Сега изгрява звездата на новия глобален лидер - Китай. И ролята на Русия е да уравновесява двете свръх-велики сили, заемайки своя собствена позиция по много световни въпроси.

Как виждате това уравновесяване?
Абсолютната мощ на САЩ като че ли не е намаляла. Затова пък, мощта на Русия се намира на своя връх. Властите на САЩ и ЕС са принудени да реагират на почти първия случай от времето на Втората световна война на преход на някакъв район от една страна към друга, на формално нарушаване на принципа за „нерушимостта на границите". Те въвеждат санкции против Руската Федерация, които не могат да бъдат прекалени, поради взаимозависимостта на съвременната световна икономика. Това още веднъж подчертава силата на днешна Русия.
И именно сега, когато нашите „акции" са на максимума си, дойде време да се огледаме и да се издигнем над текущите дрязги със Запада. Да си спомним, че перспективният глобален конкурент, както на Запада, така и на Русия - това е надигащият се Китай. Именно сега, когато сме силни, идва „моментът на истината". Моментът, когато можем да протегнем на Запада ръка за партньорство, когато можем да предложим сближение и консолидация в рамките на „Големия Север", преди всичко РФ-ЕС-США, започвайки от общата митническа и визова политика. В това число, ние можем дори да заявим, че искаме да встъпим в НАТО, което веднага ще доведе до трансформация на тази военно-политическа структура предимно за борба със световния и регионалния тероризъм и с разпространението на ядрено оръжие. Това е полезно както за Русия, така и за страните от НАТО.
Това е отговорът на сакраменталния въпрос на НАТО-скептиците: „Да дружим против кого?", тъй като такава постановка на въпроса не трябва да предизвиква подозрение у нашите велики съседи: Китай и Индия. Нали членството в НАТО не пречи на страните от ЕС да имат прекрасни отношения с КНР!? Защо тогава Русия, встъпвайки в НАТО, да не може да съхрани традиционно добрососедските, дружески връзки с Китай?
Озвучаването на всички тези предложения към Запада е възможно и нужно още през 2014г. Тъй като Вашингтон все още е „по-голям брат" на Брюксел (възприеман като столица както на ЕС, така и на НАТО), главните въпроси на сътрудничеството се решават между Москва и Вашингтон.

Как виждате по-нататъшното развитие на украинската криза, която сега ужесточава противостоянието между Русия и Запада и провокира нови санкции по отношение на Москва?
Започналата в края на април гражданска война в Юго-Източна Украйна от нахлулата в региона Национална Гвардия (създадена главно от бойците на шовинистичния „Десен сектор") и армейските части на украинското Министерство на отбраната показа крайно идеологизираното противостоене на Киевско-Лвовския режим с Юго-Изтока. Проруските привърженици на федерализацията на Украйна от Донецка, Луганска и другите области на Юго-Изтока („федералисти") противостоят на крайно-десните прозападни ултра-националистически настроени привърженици на унитарната централизирана държава („централисти") в борбата за правото на пълноценно официално използване на родния руски език като втори държавен и за правото без Киев да решават своите вътрешни регионални въпроси.
Трагедията в Одеса от 02.05.2014г. (когато национал-екстремистите изгориха петдесетина одесити, укрили се в Дома на Профсъюзите), а също и разстрелите на мирни жители в Славянск, Мариупол, и други градове добави още повече решимост на Юго-Изтока в борбата за своите права. Кулминация станаха референдумите на 11.05.2014г. в Донецка и Луганска области, провъзгласяването на волята на огромното мнозинство от населението за независимост и обединение на двата региона в новата държава Новорусия на 24.05.2014г.
Молбата за приемането им в състава на Русия засега не е осъществима, но не може да се изключи в бъдеще, след приемането на Конституцията и демократично избраните органи на власта в Новорусия и, най-важното, стабилизацията на международното положение на самата Русия.

Как виждате съблюдаването на постулатите на международното право в сегашната ситуация?
В контекста на казаното може да се отбележи, че днес международното право претърпява сериозни пертурбации.
Първоначално то предполагаше взаимно отричащи се постулати: право на нацията на самоопределение и едновременно суверенитет на държавата. От втория произтичат принципите за териториална цялост на държавата и нерушимост на границите, провъзгласени от Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Хелзинки на 01.08.1975г. подписан от 35 държави от Европа, Северна Америка и Турция.
През последните години на ХХ век и в началото на XXI от някои държави, в това число от републики от бившия СССР, се откъснаха територии, провъзгласили се за самостоятелни. Този процес получи силен импулс, след като независимост провъзгласи сръбският край Косово, признат от много държави от Северна Америка, Европейския Съюз и др. Това беше като митологичното отваряне на „кутията на Пандора". Всички разсъждения на Запада за това, че Косово е особен, уникален и неповторим случай нищо не струват, тъй като оттук следва, че косовските албанци са особена нация, имаща право на особени привилегии. Такава постановка на въпроса априори е абсурдна, тъй като е ясно, че и другите нации имат право да провъзгласят независимост и суверенитет и, съответно, да бъдат признати от международната общност. В това число Приднестровието, Крим, Новорусия, Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия и т.н. Да признае или да не признае новата независима държава всяка страна решава самостоятелно.
В сегашните международни обстоятелства Русия има пълното морално право да признае всички нови независими държави и най-вече тези на територията на бившия СССР. Дали ще ги приеме, или не в своя състав от автономни републики и области и кога ще го направи - това вече е друг въпрос. Така, както алтернативен въпрос от дневния ред може да бъде не само встъпването в състава на РФ, но и в Митническия, а в бъдеще и в Евразийския съюз. Наистина, за целта е нужно съгласието и на останалите държави - членове на тези международни организации.

Какъв ефект ще имат санкциите против Москва и ще могат ли те да сломят волята на руските власти?
Тъй като Киевският евромайдановски режим плътно се наблюдава от американските специални служби и се покровителства от официален Вашингтон и Брюксел, стигам до извода, че Западът все още е в плен на илюзиите, че Русия и като цяло руският свят може по един или друг начин да бъде „поставен на място". А именно, на мястото, в най-добрия случай, на младшия партньор.
Тези надежди на западния елит не са осъществими. Самите жители на Америка и Европа все по-малко се доверяват на своите политици, очернящи Русия.
Затова, историческото примирение на Русия със Запада не се отменя, макар че, отчитайки украинските реалности от 2014г., безусловно се отлага за няколко години. Дискусията в обществото по този въпрос обаче, може и е нужно да започне именно сега. Още повече, че ситуацията в Украйна, навярно, ще се стабилизира в близките месеци. Разбира се, не в полза на киевския режим, а в смисъл, че новата държава Новорусия ще укрепва.
Наистина в такъв случай новоизбраният на 25.05.2014г. украински президент Порошенко, освен със сепаратизма, ще се сблъска и с усилването на позициите на ултранационалистите. И ще му се наложи да се прави на „по-свят от Папата", тоест на по-десен от десните.

Президентът на Румъния Траян Бъсеску няколко пъти направи радикални изявления по румънско-украинско-руските отношения. Как го възприемат румънците?
Колоритната фигура на президента на Румъния Траян Бъсеску според приетия в американската политическа терминология жаргон, е „куца патица". Съгласно Конституцията (член 91), президентът е ключова фигура във външната политика, но сега положението му е много нестабилно. Трудно е да се намери по-интересна президентска биография, отколкото на Траян Бъсеску.
Имайки в актива си такова голямо постижение на външната политика на Румъния, като встъпването в ЕС, избран на два пъти по ред за президент, също така на два пъти беше изпратен от парламентарното мнозинство в оставка. И двата път обаче опитите за импийчмънт не сполучиха: първият път народът на референдума гласува за него, а вторият път - против него, но самият той призова привържениците си да не гласуват и така да провалят референдума, поради недостатъчния брой гласували.
Освен това, през последната година семейството Бъсеску преживя и корупционни скандали, в които бяха въвлечени отначало по-голямата от двете му дъщери, а в последно време и по-големият му брат. Непрекъснатите обществени и политически призиви към президента да подаде оставка винаги са били отклонявани от него, и той ще остане на поста си до президентските избори на 02.11.2014г. и ще продължи да прави „бодри" заявления, отнасящи се до Украйна, в натовски дух.
В самата Русия отношението към него не е добро - на 22.06.2011г., в деня на 70-годишнината от нападението на фашистка Германия и сателитите и над СССР, той заяви, че на мястото на прохитлеристкия ръководител на Румъния маршала Иона Антонеску, също би отдал заповед за преминаване на река Прут, тоест, на съветско-румънската граница към 22.06.1941г.
Руското МВнР, разбира се, протестира против това солидаризиране с държавите-агресори Германия и Румъния. Обаче самият Бъсеску и тук се измъкна с припомнянето, че Русия сама осъди пакта Молотов-Рибентроп, който „узакони" съветската окупация на Бесарабия. И уточни, че имал предвид именно освобождението на Бесарабия от съветска окупация. Освен това, направи уговорката, че румънските войски не е трябвало да преминават река Днестър и така демонстрира политически реализъм.
Политическият реализъм отстъпи място на идеализма и прибързаността в заявлението му от 27.11.2013г., че „следващият важен проект за Румъния, след влизането в НАТО и ЕС, трябва да стане обединението с Република Молдова". Отчитайки обществените настроения в Молдавия, ориентирани в по-малка степен към съюз с Румъния, а в по-голяма - към влизане в ЕС като самостоятелна държава, молдовският съюзник на Траян Бъсеску - министър-председателят Юрий Лянке, беше принуден да отговори на 20.12.2013г., че заявленията на румънския президент „създават гигантски проблеми за Република Молдова", причинявайки повече вреда, отколкото полза на делото на сближаването на двете румъно-езични държави.

Обаче прозападните сили в Молдова, както и в Украйна и Грузия, все пак победиха и на 27.06.2014г. подписаха споразумение с ЕС...
Тази част от молдовското общество също, както и от украинското и грузинското, които се обявяват за сближение с Русия, в рамките на Митническия Съюз, и този път не бяха чути. И трите пост-съветски държави встъпиха в Зоната за свободна търговия. Като следствие, държавите от Евразийския Икономически Съюз ще разработят ответни митническо-икономически мерки, призвани да защитят икономиката им от възможните загуби. Има и друго последствие - ОНД още веднъж съкрати своите възможности и пълномощия, съхранявайки единствено безвизовото пространство. Е, да благодарим и за това.

Едва ли единствено президентът Траян Бъсеску е виновен за безцеремонното отношение на Вашингтон към Букурещ, което се вписва в рамките на новата политика на САЩ по отношение на ЕС?
Това отношение беше озвучено в началото на февруари 2014г. от помощника на държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд (между другото, предците й са емигрирали именно от молдавските земи): знаменитият сега израз „Fuck You"!
В този план се изказа и временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в Румъния Дуейн Бътчър на 29.06.2014г., по време на церемонията по извеждането на румънските войски от Афганистан, в Кандахар, в присъствието на министър-председателя Виктор Понта: „Ние също така ценим и готовността на Румъния, в името на мира и международната сигурност, да поеме върху себе си ръководната роля в бъдещите изпитания, с които ще се сблъска НАТО - от опасността от балистични ракети, от страни, нарушаващи международното право, до руските военни интервенции".
Тоест, САЩ еднозначно готвят Румъния за война против Русия. А това, че агресивността не е в румънския народен характер, такива „високо-квалифицирани" дипломати, като Нуланд и Бътчър, не забелязват. На тях винаги им е нужно „пушечно месо" за изпълнение на неразумните им, агресивни замисли.
Виктор Понта „благоразумно" си премълча и не коментира това безумие (с което опозори и себе си, и правителството много повече, отколкото президента Бъсеску).
Румънският елит, тръгвайки по пътя на безусловната подкрепа на крайните тенденции на американската външна политика, доведе Румъния до там, да стане (както точно се изрази журналистът Мирча Барбу от вестник „Адевърул" - „правда") „повече НАТО, отколкото самият НАТО". Това едва ли ще бъде от полза за румънския народ - да бъде заложник на  американската външна политика. И то за сметка на отношенията със „Стара Европа".