Социологът Агарон Адибекян пред news.bg

Какви са изводите, които правите от окървавените демонстрации в Ереван пред руското посолство и в Гюмри пред руската военна база? Ще бъде ли предаден военният престъпник на арменските правораздавателни органи, или ще бъде съден в Русия и къде ще излежи наказанието си?
Изключително неприятен случай, който може да има най-различни негативни последствия и задълго да развали руско-арменските отношения, в самото начало на интеграционния процес на Армения в ЕвразЕС. Най-лошото в случая е, че между Ереван и Москва на този етап не са изградени оптимални юридически отношения. И сега излиза, че арменският шофьор, който направи неволна катастрофа в Подолск и по чиято вина загинаха 18 руски деца, може да бъде съден и да излежи присъдата си в Руската Федерация. А руският сериен убиец, с особена жестокост разстрелял и наръгал с щик 7-членно арменско семейство, включително 2 малки деца (едното оцеля - Г.К.) не може да бъде предаден на органите на арменското правораздаване.
Руското командване май не може да разбере, че военната база в Гюмри е създадена, за да защити арменците, а не да бъдат убивани от руските войници. И затова, тук трябва да бъдат изпращани най-подготвените и морално устойчиви военнослужещи, под формата на поощрение. А този изверг е бил командирован тук, в качеството на наказание, за лошо носене на службата. Аз си спомням как нас ни разпределяха на служба в Съветската Армия - най-добрите бяха изпращани в чужбина. Руските генерали още не са разбрали, че Република Армения вече е отделна държава.
Случаят не трябва да се политизира. Статистиката показва, че във Въоръжените Сили на Руската Федерация всяка година се извършват около 50 000 престъпления, от които 250 убийства. И повечето са резултат на злоупотреба с алкохол. Възможно е в случая да има и сектантски мотиви.
Шесторното убийство е резултат на натрупване на маса случайности. Трябва задълбочено и подробно да се изучат всички обстоятелства около него, за да не се допуска да се повтори. Защото след месец - месец и половина, обществеността ще забрави за него и ще притъпи бдителността си.
И най-важното е правовите системи на двете държави да бъдат синхронизирани, както подобава на ключови съюзници, участващи в едни и същи военно-политически и социално-икономически интеграционни обединения. Иначе, Русия може бързо да се лиши от симпатиите на арменците.
А на този човекоподобен идиот вече му е все едно къде ще излежава доживотната си присъда.

Как се промени геополитическия статус на Република Армения, след влизането й на 02.01.2015г. в ЕвразЕС, на фона на членството в ОДКБ и ОНД?
Геополитическият статус на Армения е определен още през 2001г., когато ЕС разработва „Перспективите за глобалната транспортна система". Според него ще минат 10 магистрали през Турция, Армения, Иран, Пакистан, Индия, Китай, Далечния Изток, Беринговия Пролив, Аляска.
Смисълът на глобалната система е перспективата на ограничените ресурси от въглища, уран, газ, нефт. Ограничените нефтени ресурси ще доведат до масовата експлоатация на електрически влакове. 9-та магистрала ще мине през Русия, а 10-та - през нас. Освен това, ще бъде прокарана още една магистрала „Север-Юг", по маршрута Русия - Армения - Иран - Арабски Полуостров. Със сигурност ще има построено широко шосе, а за железопътната линия още не е съвсем ясно.
Важното е, че Армения притежава 1,5 млрд. тона магнетит, и то на самата повърхност! Освен това, е резервоар за прясна вода - от арменската територия ежегодно се генерира 7 милиарда тона чиста питейна вода. И на фона на тези природни дадености, Република Армения остава най-бедният стратегически съюзник на Руската Федерация! Затова, цялата и външна политика е свързана с нея!
Това е свързано с плюсове и минуси. Армения не произвежда продукция, конкурентноспособна за пазарите на ЕС. И арменският коняк не издържа конкуренцията на френските, италианските и т.н. Макар че конякът е нашата визитка пред света, ресурсът ни е ограничен. По закон, 60 % от спирта трябва да е местен, а той се произвежда в неголямата Араратска Долина. Тя е с ограничена площ.
Навремето, всеки трети струг в СССР се произвеждаше в Армения. У нас имаше 250 предприятия от системата на съветския ВПК: космически апарати, високоточни прибори, лазерна техника, органична химия и т.н. Сега ние имаме разработки в нанотехнологиите, химическите технологии.
Съюзът с Русия ни дава още едно предимство - нейната технологична изостаналост, в широкия смисъл на думата. Започвайки от образованието и управлението, завършвайки с конвеерните производства. Навремето завършилите Ереванския Политехнически Институт „Карл Маркс" за около 5 години заемаха най-високия възможен статус в СССР - заместник-министри и т.н.
Сред минусите е фактът, че ние ще споделим съдбата на технологически изостаналата Русия. Изискванията на руския пазар на високи технологии са много ниски. Не знам дали страни като нашата, Грузия, Украйна ще могат да създадат високотехнологични производства, с които да запълнят пазарите поне на източноевропейските партньори като България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Словакия. Перспективите за успехи в това направление са много съмнителни.

Има ли перспектива за бързо повишаване на жизненото равнище на арменците, с помощта на съюзниците от ЕвразЕС и конкретно ОДКБ?
Преди руско-американското противопоставяне перспективите бяха вдъхновяващи. Само през нашия офис минаха 10 руско-арменски проекта, които вдъхнаха увереност за възстановяването на статуса на Армения като индустриална държава. Сега всичко зависи от това, кой е сбъркал в сметките си по отношение на бързото падане на курса на рублата и на цените на нефта и газа.
Ако благодарение на договора с Китай Русия съхрани външнотърговския си баланс, ще издържи. И тогава и ние ще получим икономическа помощ, адекватна на нашите потребности и интереси.

Може ли да се направи исторически паралел между събитията от 1920г. и сега?
Много съвременни руски политици предизвикват огорчение в ереванските политически кръгове, най-вече ангажираните в руско-турското и руско-азербайджанското икономическо и военно-техническо сътрудничество. Макар че аз лично не виждам нищо осъдително в това - Русия има своите стратегически цели и ние сме само една от подцелите. И, спомняйки си 1920г., виждаме как тогава велика Русия принесе в жертва малка Армения. Сега ситуацията е много по-различна:
Русия (също, както и Китай) е изправена пред неразрешимо противоречие с тюркския свят. Там живеят около 200 милиона души. И този свят е разделен от една 60-километрова ивица - това е Южна Армения (областта Сюник, където живеят потомците на Вундовите българи). И на руснаците им е нужно да съхранят тази ивица. И нас, и тях, ни спасява общото заболяване на тюркския свят - те искат да бъдат едновременно и тюрки, и нетюрки. Обединяват ги езика и, частично, вярата - сред тях има и сунити, и шиити. Има дори и християни - тюркоманите, и разбира се, гагаузите.
Арменците имат голяма диаспора в Русия (най-мощната), със сумарен олигархичен капитал 18 милиарда долара. По това направление сме на пето място в Руската Федерация. Имаме обаче и едно голямо предимство - ако примерно двамата узбеки - олигарси работят най-вече в сферата на петрола, арменците са навсякъде. 13 милиона наши сънародници живеят в около 60 страни на света и тежестта им в обществото не е свързана с числеността, а с активността им. Например, в Уругвай те са 20 000 и все пак постигнаха признаването на Геноцида първи в света. 100 000 са в Аржентина, 500 000 във Франция, 1 000 000 в САЩ. И в други ключови страни не са никак малко.

Закавказието се превръща в епицентър на широкомащабни събития от световно значение. Възможен ли е в новите условия преход на карабахския конфликт от военно в политическо противостоене?
Карабахският конфликт няма решение по две причини: вътрешната причина е, че за Република Азербайджан това е начин за сплотяването на различните тюркски и други етноси под названието „Азербайджанец", тоест свързано с областта на пребиваване на гражданина - така е и в Украйна, и в Грузия, където държавообразуващото население не е мнозинство; външната причина е, че докато в Азербайджан има нефт и газ, той лесно може да бъде контролиран чрез този конфликт.
Обаче, когато нефтът и газът напълно свършат, конфликтът ще престане да бъде интересен за водещите страни в света и Баку няма да може да се справи сам. Там проблемът е изключително несправедливото разпределение на националното богатство.
Реално в Азербайджан живеят 6-7 милиона души (макар официално да са 9,5). Един милион от тях са крайно бедни, при бюджет 80-90 милиарда долара, което е срамно за всяка една цивилизована страна! Засега грабежът на бюджета и другите доходи на населението може да се обясни с „нуждата от усилване на военната мощ" и т. н. Знаем, че подхвърлиха на унгарците 3 милиарда долара, за сметка на бедните хора. И в Будапеща се съгласиха да освободят убиеца Рамил Сафаров и да приемат (и дори да разработят) версията за тюркския си произход. А това означава издръжка на екип от историци и геополитици.

Ще има ли подобряване на арменско-турските отношения, след срещата на Путин с Ердоган, на 01.12.2015г. и след поканата на Ердоган към арменския президент Серж Саркисян да посети Турция точно на 24.04.2015г., когато арменците ще отбележат 100-годишнината от началото на геноцида, а турците - също 100-годишнината от победата при Галиполи над войските на Антантата?
Ердоган, като дойде на власт, се сблъска със същия проблем, който имаше и Хомейни в Иран - напрежение между етносите. В случая, става дума за сблъсък между ирано-езичните кюрди и турците. Тях може да ги обедини само религията. Оттук идва и завоят към исляма, на фона на който етническите различия стават второстепенни.
А Ердоган усили и националистическия фактор - дотолкова, доколкото отдалечаването от светската държава му позволява да съхрани етно-религиозната раздробеност на Турция. А тя му е нужна за случаите, когато трябва взаимно да противопоставя обществото. Освен това, Ердоган иска да бъде лидер в ислямския свят. Оттук идва антиизраелската насоченост в политиката му и жупелът в защита на азербайджанците.
В отговора си на поканата на Ердоган нашият президент Серж Саркисян доказа, че ние арменците знаем по-добре турската история от самите турци. Той припомни османския герой - капитан Саркис Торосян, който изиграва ключова роля за турската победа в битката и чието семейство става жертва в пълна степен на Геноцида над Арменците: майка му и баща му са убити в родния си дом, а сестра му загива в Сирийската Пустиня. И също така, напомни на Ердоган за това, че първи му е изпратил покана да присъства на отбелязването на 100-годишнината, което ще се състои в ереванския Парк-Паметник на Жертвите на Геноцида над Арменците в Османската Империя - Цицернакаберд. Ако Ердоган поне беше благодарил за поканата, преди да отправи своята, поведението му щеше да бъде по-приемливо. Ясно е, че никой никъде няма да отиде.
В рамките на този имидж е трудно да си представим отстъпки на Ердоган по арменския въпрос. Той няма да се съгласи лесно да признае Геноцида. В Турция, след Ататюрк, не са останали истински мъже, които да могат да погледнат истината в очите и да си признаят открито вината.
Даже съвременната турска историография, която свързва турците с шумерите, представя арменците като загубена отломка на турския етнос. Тя доказва амбициите на съвременните турски ръководители, които ще се усилват, паралелно със социално-икономическите успехи на Турция. Най-смешното в случая е, че Ердоган не е никакъв турчин, а потомък на грузинци - мюсюлмани.

Как ще се развиват отношенията на Армения, в новия й статус, с останалия свят - страните от ЕС, Северна Америка, Азиатско-Тихоокеанския регион?
ЕС е наш втори по значение външнотърговски партньор и там са някои от големите арменски диаспори, които влияят положително на двустранните отношения и на тези между Ереван и Брюксел, като цяло. Там разбират, че Армения е задължена за съществуването си не на Европа, а на Русия. Руската Федерация инвестира у нас три пъти повече, отколкото ЕС. Никой не пречеше на Европа да инвестира повече и да създаде благоприятни условия за развитие на арменската икономика. В този план, тя много изостана. И най-лошото е, че прояви своя типичен егоизъм.
ЕС купува от нас мед, молибден, обработени диаманти, елмази. Не е това начинът да интегрираме Армения в Европа. Конкуренцията не издържа дори и нашата алкохолна продукция, не защото е по-лоша и некачествена, а защото те там вече са се състояли и не ни пускат на богатата си трапеза.
Точно затова дори и Грузия пак се обърна към Русия. Защото за там е нужен всичко на всичко един сертификат за изнасяне на минерална вода. А за ЕС са цели 22! Европейският пазар е най-защитеният.
За успеха на експанзията на Европа е нужна цивилизационна мисия. Когато европеецът идва сам, той организира предприятията на място, обучава работниците, дава възможност на членовете на семействата да стигнат поне до подножието на високия европейски стандарт. Но това не се отнася за нас, арменците. Като цяло, на фона на възраждането на Китай и Индия, ЕС се стреми да увеличи своята мощ, за да може да защити интересите си. Това се отнася и за Русия. Тях ги обединява неизбежното, историческият избор.
САЩ продават на целия свят технологии и знания, купуват суровини, дрехи и храна. Затова, прякото включване на нови територии не им е интересно. А ако погледнем Средна Азия, тя пак се обърна към Русия, на фона на руско-китайското сближаване. Защото бившите съветски републики там няма къде да се дянат.
САЩ нямат за цел да помагат на страните в тяхното индустриално развитие. След плана „Маршал" за развитие на послевоенна Европа, ние така и не видяхме нови инициативи от САЩ. И нашите търговско-икономически отношения с тях нямат особени перспективи. Ние изнасяме за там най-вече пресни продукти на нашата хранително-вкусова промишленост. Диаспората не може без тях.

Как ще коментирате слуховете и „видеокадрите" по повод на появата на извънземни в Ереван?
Аз направих по темата телевизионно предаване. Поканих хора, които твърдят, че са контактували с тях и „специалисти-уфолози". Оказа се, че въпросните граждани на нашата столица си имат „йерархия" - „контактьори", които са общували с извънземните, и „визитьори", които са били поканени и са пребивавали на техните летателни апарати. В нито един от случаите, за които се твърди, че представители на други цивилизации са посещавали Армения, няма потвърдени данни от нашите астрономи, астрофизици, космолози, служби на ПВО. А е известно, че арменската астрономия, по традиция е сред най-развитите в света. И не бяха нужни много време и усилия, за да стане ясно, че това са измамници и мошеници, опитващи се да печелят евтина популярност.
В нашата изстрадала страна обаче, такива неща просто не минават. Арменците не се лъжат лесно. Не можаха да ги излъжат и с комунизма. Ние имаме изключително развито критично мислене.