Теодор Дечев, зам.председател на Съюза за стопанска инициатива, пред news.bg

Г-н Дечев, да започнем с това - могат ли в Съюза за стопанска инициатива (ССИ) да се перат пари? Имаше такива публикации в столични всекидневници.
Не, характерът на самата организация не е подходящ за това. ССИ е организация с много регламентиран характер. Той се регламентира не само от утвърдения си устав, но и в особена степен от Кодекса на труда. Освен това, Съюзът като цяло е постоянно във фокуса на вниманието на всякакви държавни контролни органи, защото е в постоянно партньорство с най-различни институции.
Съюзът е партньор на Министерство на труда и социалната политика, на Фонд условия на труд, партньор е по ОП „Човешки ресурси", партнира с Европейската комисия в рамките на международни проекти.
Човек трябва или да е много глупав или да е откровен мазохист, за да тръгне да пере пари точно през такава институция.
Това, което пише във вестниците на г-жа Кръстева са някакви празни приказки.
Там се описват легални действия, които се извършват публично, за които дори не толкова задълбоченият в-к „Телеграф" е научил без особени усилия с питания по Закона за достъп до обществена информация, от търговския регистър, от официалните отчети на ССИ и от други напълно достъпни източници.
След като са посъбрали що-годе достоверни числа, за едни напълно легални и забележете - прозрачни дейности, съответните „разследващи журналисти" им лепват едни етикети - „пране на пари" и хвърлят твърденията си на читателската аудитория.
Това са глупости, но за съжаление на г-жа Кръстева и на г-н Пеевски - наказуеми глупости.

А все пак не може ли да има фирми, членки на съюза, които да перат пари?
Всичко е възможно на този свят, но това не означва, че ССИ е виновен за нещо. Описаното в двата вестника по никакъв начин не създава впечатление за пране на пари. Двата вестника, едва ли не инкриминират взаимното финансиране на фирми чрез заеми. Това, че една фирма дава на друга заем не означава „пране на пари", нито пък криене на данъци.
В търговската и данъчна практика дори някоя фирма да даде безлихвен кредит на друга фирма, тоест - не осъществи печалба от това, данъчните пак ще си съберат дължимия данък върху заема отпуснат от заемодавеца въз основа на лихвен процент, който те преценят, като за база вземат пазарните лихвени проценти.
Данъчните не приемат обстоятелството, че е възможно някой да даде на друг безлихвен заем. Така че писанията, поръчани от г-жа Кръстева и г-н Пеевски са абсолютни съчинения по картинка.
Това, което е важно от публикациите във в-к „Телеграф" и в-к „Монитор" е, че според мен тези публикации окончателно демаскираха ставащото в държавата.
Очевидно е, че тук в никакъв случай не става дума за борба с организираната престъпност. Става дума за епизод от сериала „Пропагандата като заместител на икономиката и всичко останало".
Ние виждаме как всички тези обвинения започват да се разпадат от самосебе си. Аз не съм адвокат на Алексей Петров, той си има много добри професионални защитници. Аз обаче съм на първо място „адвокат" на ССИ и второ категорично смятам, че е крайно време хората да спрат да бъдат баламосвани в буквалния смисъл на думата.
Една публикация от типа на споменатите, доказва че целта на цялата кампания е определени хора и организации да бъдат отстранени от стопанския и обществения живот.

Според вас не престъпна дейност е поводът за ареста и атаките срещу Петров?
Аз пиша в момента един текст, който се нарича „Случаят Алексей Петров като упражнение по векторно смятане". Всеки, който малко от малко си е учил уроците по математика, знае как се събират вектори.
Когато се съберат всички обстоятелства, свързани с публичната дейност на Петров, на ССИ и дори на моя милост, тоест - сумират се всички „вектори", свързани със случая, се получава един огромен „резултантен вектор", който ... сочи право към следствения арест на бул. Г.М.Димитров.

Но ако Петров не е престъпник, за кого е опасен тогава, за да се стигне до операция Октопод"?
Петров плаши с идеи, които могат да разбъркат „статус - квото" на кредитния пазар. Това съвсем не е от вчера.
Алексей Петров организира по време на управлението на НДСВ изработването на предложение, изпратено до тогавашния финансов министър Милен Велчев за създаване на Национален гаранционен фонд за кредитиране на малки и средни предприятия.
Както знаем, министър Велчев беше фен на големите предприятия - малките не му бяха на сърце. Той съответно остави без отговор това предложение.
В последствие Петров многократно се е опитвал да генерира идеи, които да бъдат свързани с възможността да се оказва финансова помощ на членовете на съюза.
Той действително беше изключително отдаден на идеята, че малките и средни предприятия трябва да имат достъп до финансови ресурси при поносими условия и го правеше последователно.
Аз си имам своя теория, че много неща, свързани с него са резултат на тези негови усилия за създаване инструменти за финансиране на МСП.
Когато някой казва, че той е олигарх, крупен бандит, създател на много опасни групи, аз питам:
Я ми кажете, коя е банката на Алексей Петров ? Защото всички значителни групировки, (в никакъв случай не ги наричам бандити, не желая да ни съдят), си имат свои банки. Коя е медийната група на Алексей Петров ? И моля да не ми казват, че това е в-к „Галерия", тъй като ние много добре знаем кой е собственик на „Галерия" - това е вестник със съвсем кратка история и с ясен произход на парите му.
Според мен възможно е една от причините, заради които Петров беше „осветен" по такъв скандален начин, да е в действията му по създаване на система за солидарно кредитиране. Точно по това време, Петров обсъждаше с няколко много сериозни обществени организации една идея в подобна посока.
Имаше хора, изпитващи постоянен страх, че той може да се опита да създаде банка. Точно преди арестуването му, Управителният съвет на ССИ взе решение за създаване на инструмент за вътрешно кредитиране в Съюза.
Много неща в цялата тази история говорят за това, че през годините е правено така, че той да не може да създаде някакъв кредитен финансов инструмент, да не говорим за банка.
Погледнете дори станалото след „осветяването" му. От практиката в други страни знаем, че когато един човек е работил някъде под прикритие, след като мисията му бъде изпълнена или бъде „разконспириран", нормалната практика е този човек да бъде скрит.
В България стана точно обратното - той беше назначен на публична длъжност в политическия кабинет на шефа на ДАНС. Подобно решение е странно, освен ако не го интерпретираме като мярка, която го възпираше от стопанска дейност.
Писмото до Симеон Дянков също беше прието от определени среди като крайно враждебен акт. В него на практика се предлага на държавата да излезе на кредитния пазар като алтернатива на търговските банки. Не да администрира и да командува, а да играе по пазарните правила. Подобен подход направо би бръкнал в джоба на доста хора.
Само за себе си, писмото до Симеон Дянков не стига за да бъдеш арестуван. Но в съчетание с още редица други обстоятелства (които по-горе нарекохме „вектори"), то заиграва много сериозна роля. Има цяла група „икономически вектори", които предопределят предприетите репресии спрямо Петров.
Освен това, става ясно, че в историята около него, мотивът аз репресиите, движещата им сила е възникнал остър политически PR проблем, а не желанието да се разследва някакъв криминален случай.

Значи отиваме към друга група вектори - политическите?
Всяко правителство на малцинството непрекъснато трябва да се оглежда дали някой не му мисли злото. По естествени причини този тип кабинети винаги са леко параноични. Тук по сполучлив начин беше създадена интрига около Алексей Петров.
Беше огласено сега, но аз от няколко месеца знам, за постоянните внушения на Волен Сидеров към Бойко Борисов с тезата - ТВ „СКАТ" и Петров искат да свалят правителството на ГЕРБ.
По начало Петров изобщо не споделя всичко с мен, но още преди месеци той дойде и ме попита познавам ли шефа на ТВ „СКАТ". Аз му казах, че не го познавам, и че единствената връзка е на ССИ със „СКАТ", са наши членове - кабелни оператори, които по определено време са били в договорни отношения с тази телевизия и са излъчвали програмата й.
Тогава той беше по-скоро развеселен, отколкото притеснен и ми разказа, че няколко пъти Сидеров е ходил при Министър-председателя и го е убеждавал, че Петров иска да го свали от власт. Смешно твърдение, но намери почва сред управляващите
Вторият момент е раздутата легенда за политическото инженерство на Петров и РЗС. Има хора от публиката, които напълно сериозно вярват, че РЗС е създадена от Алексей Петров, забравяйки че тази партия се появи преди отминалите президентски избори и че първият й председател се казваше Георги Евдокиев Марков.
Мога да ви уверя, че Петров би се презирал сам себе си, ако е създал политическа партия, която да вкара в парламента само един човек, когото той да познава. Имам пред вид разбира се д-р Атанас Семов.

Хората имат пред вид възхода на тази партия.
Е, ако който и да е от ССИ, се беше занимавал да подрежда възхода на тази партия, нямаше да има само един член на ССИ - Атанас Семов, на избираема позиция. Впрочем, Атанас Семов напусна Консултативния съвет на ССИ, след като влезе в парламента и беше избран за негов заместник председател.

Откъде идва напрежението между лидера на Атака и Алексей Петров?
Не се наемам да коментирам, но знам, че през последните месеци отношението на Сидеров към Петров е много враждебно, може би заради преекспонираните отношения между Петров и Яне Янев.
Аз не съм се разграничил от Алексей Петров, но много отдавна съм се разграничил от Яне Янев. И съм го направил в своя блог, където ясно съм отговорил на въпроса за евентуалното ми сътрудничество с Янев, както впрочем и с Атака.
Никой не си даде труда да обърне внимание, че хората, срещу които той (Янев, б.р.) размахваше някакви папки, после си имаха сериозни проблеми по въпроси, които бяха различни от обвиненията на Янев. Особено показателен е примерът с Мургина.
Аз мисля, че никой не е изнасял информация от ДАНС, за да я даде на Янев, а къде интуитивно, къде все пак подсещан от някого, той знаеше кои хора ще станат мишени. Примерно, не е никак трудно да се досетиш, че след като Христо Ковачки прави партия, може бързо да стане обект на данъчни и други проверки.

Малко след ареста, стана ясно, че Петров има огромна сума неплатени данъци, което не може да не ни напомни за делото срещу Христо Ковачки.
Според мен изобщо не трябва да се правят каквито и да е аналогии по случая с Алексей Петров и този с Ковачки. За Петров аз съм да голяма степен сигурен, че обвиненията за укрити данъци ще отпаднат.
Основание за това ми дава известен ми факт - той има преписка с данъчните за ДДС, което се начислява върху доходи на физически лица над 50 000 лева.
Между НАП и Петров има чисто технически спор. Следователно няма как да бъдат укрити данъци, по които се води кореспонденция.

В продължение на два дни вие влязохте в остър спор с една от най-големите медийни групи в страната и влязохте в особена форма на кореспонденция с министъра на вътрешните работи. От къде у вас това вътрешно убеждение, че в крайна сметка не се борите за някаква неправилна кауза, че не сте, примерно, подведен, че смятате един човек да речем за невинен или поне не толкова виновен?
Аз пак казвам, че не съм адвокат на Алексей Петров. Но продължавам да твърдя, че има достатъчно фактори, които създадоха агресията на властта, която е силно мотивирана от впечатлението, че Петров се меси в политиката и е тяхна опозиция.
Петров отвори една сюжетна линия, давайки интервю, в което казва, „Бойко, свали лихвите" и заявявайки публично, че е негов опонент.
Той започна да му опонира по чисто икономически въпроси и оттук нататък започнаха големите му неприятности. Към подозренията лично към него се прибавиха и някои от действията на ССИ.
След изявлението за свалянето на лихвите при нас започна работа по проблема за възможността държавата да въздейства на търговските банки по пазарен път. Хората знаеха, че ние търсим модел, при който да се даде възможност на държавата да бъде пазарен играч а не администратор, и че разглеждаме Българската банка за развитие като потенциален инструмент.
Пак нашето „бълбукане" около лихвите е нервирало определени среди сред търговските банки, там всеки има какво да губи при промяна на поведението на държавата на кредитния и въобще на банковия пазар.
СИБанк може да загуби своите парични потоци, които на всяко обработено платежно нареждане вече носят по 3,50 лв.
Други три банки имат да губят над един милиард депозити на държавни предприятия.
Един вестник, близък до властта, намери справка, която министър Дянков е назначил още през август миналата година, за това коя банка каква част от депозитите на държавните предприятия държи.
След това, един депутат, когото аз лично не познавам, но ми стана много симпатичен с действията си - Кирчо Димитров от Синята коалиция от Сливен, отправи питане към вицепремиера за същите тези депозити, и получи следния отговор:
„Има голяма концентрация на тези депозити. 60 на сто от парите са в три банки - Корпоративна банка, Инвест банк и ЦКБ".
Ние не сме целили някоя банка да „лъсне" като място, където се държат депозитите на държавните предприятия, при най-ниски лихви - на т. нар. „овърнайт депозити", но очевидно това беше написано на сметката на Петров и на ССИ.
Не случайно ни атакува вестникарската група на Ирена Кръстева, която е тотално кредитирана от Корпоративна търговска банка. Спечелили сме си още вргове.
Прибавете към всичко това личното отношение на вътрешния министър Цветанов към Петров. Всеки човек в България, който чете вестници, знае защо министър Цветанов мрази Алексей Петров.
Той обаче не е прав за адреса на своето негодувание, защото в-к „Галерия", чиито публикации създадоха тази конфронтация не е собственост на Алексей Петров и той не ръководи редакционната му политика. Това е фактическото положение, но мисля че никой не може да убеди вицепремиера, че се заблуждава.
Всяка една негова реплика през първите дни на акция „Октопод"започваше с „няма нищо лично". Тези постоянни уверения само потвърждават обратното твърдение.

Има ли фирми, членки на ССИ, които след арестите са се оттеглили?
Нищо чудно да има някой, който да е отрекъл за връзка със ССИ. Стресът е огромен. Хора от провинцията буквално се оплакват - при тях идвали хора и ги питали - абе какви сте вие - измамници, перачи, рекетьори ? Няма нищо чудно някой да се е огънал.
Върху хора и фирми от ССИ е оказван натиск, който съвсем не е от журналистическо естество. Съответните служби и ведомства са положили усилия в тази насока и затова аз съм сезирал Министър председателя и представям документ по този въпрос - писмото ми до него с входящ номер от 02 февруари 2010 г.
ССИ има над 2000 члена с повече от един зает, 25 действуващи браншови организации, има 104 регионални офиса, има и над 10 общини, които членуват в него. В ССИ има 852 фирми с повече от 10 души по данни от последното преброяване. Над 80 000 са работниците, които работят във фирми - членове на ССИ.
Вестник „Телеграф" твърди, че притежавал автентичен списък на фирмите в ССИ, които били около 100, които той е проверил. Като всички такива играчи на дребно, те просто са взели списъка на председателите на общински организации на ССИ, който е публикуван в интернет - там са дадени 104 имена с адреси.

Името Ви беше намесено в системата за пране на пари чрез фирми на ССИ...
Аз мога да каза, че съм човек, който няма кой знае какво имущество, шофьорска книжка нямам, автомобил нямам, апартаментът ми е 63 квадрата и е ипотекиран.
Единственото нещо, което притежавам е моята добра репутация.
Управител съм в две фирми от цитираните, не съм техен собственик. В една съм член на съвета на директорите и също нямам собственост в нея.
Фирмата, на която наистина съм собственик никъде не е цитирана, тъй като тя няма и година история, и едвам е направила 100 000 лв. оборот.
Когато бях поканен да работя в ССИ, съвсем не съм се хвърлял напред с главата. Аз дойдох през пролетта на 2003 и се съгласих да се обвържа със ССИ чак след 6 месеца, през които внимателно съм наблюдавал какво става в тази организация - каква е ролята на председателя на съюза, каква е ролята на изпълнителния директор, на секретаря, с какво се занимава Съюзът като цяло.
Приходи от ССИ почти нямам. Но това, което ССИ ми е дал като възможности за натрупване на практически опит и за научно развитие е огромно. Затова никога няма да си изкривя душата да кажа нищо лошо за тази организация.

Имате ли контакт с Петров след ареста, бил ли сте на свиждане в Националното следствие?
Не съм ходил на свиждане на Алексей Петров. Мисля, че не би му било много приятно да му се ходи на свиждане точно в този момент и не знам каква е процедурата за самото посещение.