Иконописецът Йордан Опиц бе осъден на десет години затвор от Софийски градски съд, заради това, че на пети февруари 2007 година е прострелял смъртоносно Мариан Янчев, който заедно с негов приятел редовно обирали художника и негови съседи.
В последствие присъдата беше намалена с три години и в момента Опиц изчаква решението на върховните съдии.

5 години след инцидента докъде стигна делото в съда?
За втори път отива на Върховен съд. Това е решението на градския и на апелативния съд и сега ВКС върна всичко отначало, като изрично е записано, че има нарушаване правата на човека за неизбежна самоотбрана.
Има нещо, което е целенасочено срещу мен, не знам какво е, не знам от кого е. Изрично са посочили господата от Върховния съд, че имам право да задавам въпроси на свидетели, на вещи лица. На мен даже не ми дадоха да кажа как се казвам.
В градския съд можеше да обърнат повече внимание на думите на моя адвокат, на моите думи. Там говорят предимно адвокатите на майката на Мариян - дебелия Марковски и един друг Колев. Нарекоха ме убиец, престъпник, обвиниха ме в неуважение на съда.
А вещите лица нищо не могат да докажат. Това е един обикновен газов пистолет. Използвал съм го като ходя на лов само да вдигаме шум. Всичко е прекалено объркано, не знам къде съм, не знам защо съм.
Един въпрос задавам на цялата общественост, на цялото правосъдие в България - защо аз трябва да опера пешкира на правосъдието пред Брюксел, за да ни приемат в Шенген. Аз не мисля, че съм сбъркал нещо.
Най-интересното е, че в съда вярват на всички, но не и на мен. Ето ви разпечатките на починалия Мариян Янчев. На 26 години, 92 пъти задържан, 2 условни присъди, 3 години ефективно лежал в затвора.
Едно време казваха бандити, но крушата не пада по-далече от дървото - срещу баща му също има производства за хулиганство. Другият свидетел - Владимир Миндев, над 30 пъти е задържан. В съда вярват на него, не вярват на мене, не вярват на сина ми, не вярват на Илия Цоцин (известен наш актьор, б.р.), вярват на айдуците.
Не знам в какво общество живеем. Плюем полицията, не трябва да се плюе полицията - тя не е слънце, та да огрее навсякъде. В момента, в който ме арестуваха момчетата от 5-то РУП се държаха много човешки с мен - свърших цигарите, донесоха ми, бях отделно от другите престъпници. В следствието също - свестни, млади момчета, културни. Тези хора не са лоши хора. Пак казвам - тази полиция не трябва да се плюе, има нещо за плюене. Не знам какво е.

Вашият случай предизвика сериозна дискусия относно това къде са пределите на тази неизбежна отбрана?
Ами къде са? Навсякъде. Това момче скочи с една 40-сантиметрова отвертка срещу мен. Адвокат Марковски и адвокат Колев казваха: „Не бе, това е някаква отвертчица." Никой не обърна внимание, когато донесоха двата кашона с веществените доказателства пред градския съд. Моят адвокат - Илиян Василев, попита бащата на Мариян - „Познавате ли тази отвертка." „Познавам я." „А тия ножове - „Ами той си ходеше с тях." Е, какво правят тези инструменти във вашия син - Ходил е някъде на ремонт. Излиза, че той е много добър в ремонтите. И затова има условни присъди, затова е обявяван два пъти за общодържавно издирване.
Много добре знаете как се създава един дом - тръгва се от нулата. И в един момент се явява един кретен - наркоман без образование, разбива вратата, влиза вътре и краде. Той морал има ли? Дошли от някъде си Янчевите - бащата алкохолик. В съда се засичаме в тоалетната и нашият човек си пие водка.
Майката си има някакъв любовник - той демонстрира мускули - с ланци, през зимата с едно късо яке, и в съда става и започва да ми крещи - затвор. Никой не му прави забележка. А в момента, в който аз си отворя устата да кажа нещо - ти мълчи. То мълчанието е злато, ама аз станах много златен. Не вярват на сина ми, вярват на престъпника - на Миндов, който го водеха в съда е вериги на ръцете и краката.
Има много несъответствия и въпроси. Аз се чудя защо Марковски не е адвокат на някой свестен човек, а винаги защитава престъпниците. Но това е за пари. Е, аз няма пари. Получавам по-малко от 157 лева инвалидна пенсия. Те искат 200 хиляди лева. От къде, за какво. За какво трябва да плащам аз. За да се стигне до това пред Апелативния съд Марковски да каже: „Е, айде хората да вземат някой лев."
И още нещо, един мой приятел, Пламен Димов, който работеше в Пирогов ми каза, че Мариян е починал. Но никъде не се казва къде е починал. Един път се казва, че е починал в линейката, а друг път - в Пирогов. Никъде не пише къде е починал. Нещо е замазано...
Белята стана в 16.30 часа след обяд, а Мариян пада в 17.45 часа пред кафенето „Ванака." Час и 15 минути къде е бил? Аз стрелям от метър и половина, не знам дали съм го уцелил, защото не съм се мерил - кьорав съм с едното око.
Пистолета ми беше в задния джоб на дънките незареден. В момета, в който той тръгна срещу мен, го извадих и гръмнах. Той се обърна и побягна - при тези наранявания - сачмата е преминала през коженото яке, риза, пуловер, фланелка, кожа, подкожна тъкан, сърце, бял дроб, диафрагма, черен дроб, дебело черво и засяда в левия хълбок. Чудя се, тази сачма, която е 4.5 мм през 9 мм дуло как може да има такава мощ.
Донесоха един фалшив документ пред Градския съд за майката, издаден от Военна болница. Адвокатът ми поиска да го види и установи, че това не е официален документ от военна болница. На следващия етап малкият Марковски казва на майката, че ще се постарае да намери оригинален документ. Да, но аз имам 5 оригинални документа за моите заболявания и никой не им обръща внимание.
След инцидента Миндов беше пуснат за общодържавно издирване и са го намерили пред Руската църква, дрогиран до козирката - почти мъртъв, лекували са го в някаква болница и оттам в затвора. Сега е тихичък, кротичък.
Никога не съм му опирал пистолет  в главата му. Това, което е написал той, то е под давление на някого, защото нещата не съвпадат. Когато гръмнах с пищова и оня побягна, аз си отключих вратата и влязох вътре. Там бяха сина ми Борис и Илия Цоцин, след това слезе и Лазар Иванчев, който беше обран предния ден от същите и си позна шалчето на врата на Миндов.
Признавам си, Миндов го ударих два пъти с пищова в главата, за да миряса малко. После дойдоха и полицаите.

Според адвокатите на майката на Мариян Янчев, вие сте прекъснал полета на една птичка, която щяла да свие гнездо?
Да, да. Според тях аз съм прекъснал полета на една птичка, аз съм го разстрелял като заек на пусия. На последното съдебно заседание пред Апелативния съд адвокат Колев каза, че на мен ми е генетично да убивам, аз съм бил такъв простак, влизал съм с оръжие в църквата.
Аз съм служил 3 години във флота като водолаз и имам 3 дни арест, защото командирът ме хвана, че рисувам икона. Другото ми наказание е, че ме изключиха от комсомола през 1968 година. Ето това са ми наказанията за целия ми живот. Цял живот съм работил за тая държава, цял живот... и сега професионален убиец.

Как от иконописен се превърнахте според българското законодателство в убиец?
Ами как, според дознателя Мирослав Георгиев, който тогава беше младши дознател, а в момента е главен разследващ полицай. С делото се е зае също младши прокурор .Ето по този начин хората търсят как да се издигнат. Този Георгиев се е занимавал с кокошкарски работи и в един момент - имаме убийство и то умишлено.
Вярвайте ми не съм убил и един глиган досега. Ловът не е средство за препитание, ловът е вид спорт и като се съберем бивши колеги от телевизията, седнем, хвърлим пушките настрана. Имало е случаи, в които дори не сме гърмели във въздуха.
Като се прибираме, купим телешко и го носим на приятелите и казваме, че е сърна. Колко пъти са яли свинско и аз има казвам, че е глиган. Последният път бяхме на лов в Родопите, малко преди да стане тази беля. И тогава съм използвал този газов пистолет да стрелям във въздуха. После не съм.
И още нещо много интересно - отивам в съда след 6 месеца „домашен арест" за промяна на мярката за неотклонение. Връщам се и засичам Борислав Георгиев (разследващия дознател, б.ред.) с двама непознати от 5-то районно и правят следствен експеримент. Той няма право да прави такъв експеримент без мен, без адвокати. Но той го направи.

След „белята", както нарекохте инцидента от 5 февруари 2007 година, обирите продължиха ли?
Всеки ден обири. Няколко дни след белята обраха професор Беларева. Нямат страх. По-миналата и миналата година ми обраха пак апартамента, като вторият път беше 40-сти юбилеен обир. Да не говорим за мазетата. Не знам, просто не знам какво да правим.

Какво предприема полицията, има ли задържани за тези обири?
Полицията в интерес на истината реагира. В момента, в който им се обадим, идват. Вършат си работата, снемат отпечатъци, изпоцапаха цялата къща. Но задържани няма. Как да го задържат някакъв гастрольор. Аз се опитах да задържа един и 5 години ходя по съдилищата, трябва да ме вземат на щат там.

А вие чуствате ли се виновен?
Не чувствам вина, разберете и това го казвам пред цялата българска общественост - аз нямаше да стрелям, ако в скока той не беше тръгнал срещу мен. Тогава видях, че има отвертка в лявата ръка. Веществените доказателства го доказват това.
Марковски тръгва да ми обяснява, че тя била кръстата отвертка и да ме напада и да ме муши, няма да бъде с такива поражения както, ако била плоска. Защото плоската била с острие, пък кръстата не знам си какво. Никой от разследващите полицаи не дойде да направи снимки на дупката от черчевето, която има горе.
3 пъти ходя да ми правят изследвания - психологически и психиатрични. Викаха ме на разпит от-до - как дядо ми се е оженил за баба ми, за баща ми, за чичо ми. Майка ми пиела ли е, каква е била, баща ми пиел ли е, какъв е бил, аз пиел ли съм и какъв съм бил. Колко пъти съм наказван - отговарял едно и също.
В крайна сметка стигат до заключението „той е изключително интелигентен, знаел е какво прави и го е гръмнал нарочно." Има връзка с психолози, съдебни психиатри и дознателя. Те няма да работят един срещу друг, те ще работят заедно срещу мен. Той (дознателят, б.ред.) ме е нарочил. И тези младши дознател и младши прокурор аз се явявам едно трамплинче в кариерата им.

Как се промени животът ви след инцидента?
За 5 години аз пуша по 4 кутии цигари на ден. Животът, ако не е работата ми, която страхотно обичам, аз ще полудея. Едно време в това ателие имаше и музика, и песни, идваха хора, а сега никой - сега идват само най-близките ми приятели. Сега съм сам.
Има нещо, което е страшно. Всички говорят за чл. 12 от Наказателния кодекс - „Неизбежна самоотбрана", но този член наяве го няма. И ако има някакъв съд в България, това е само Върховният съд. Това са хора, които ще седнат, внимателно ще прочетат всичко и ще си кажат решението.
Най-интересното е, че в апелативния съд всичко е преписано едно към едно от градския, но са ми намалили наказанието от 10 на 7 години. Значи вече не съм по член 115, щом ми дават 7 години. Но не пише какъв. Всичко е преписано едно към едно, само е сменена датата и съдебния състав. Чудя се какво става.
Докато бях в следствения арест на Г.М.Димитров за 72 часа бяха събрани над 700 подписа в подписката „Свобода за художника Йордан Опиц" Творческата ми характеристика я признаха от втория път, но никой не я е отворил да види какво има в нея. Никой обаче не вижда тези неща. Слуша се само другата страна.

Според вашите съседи и приятели вие сте герой. Чувствате ли се като такъв?
Да не дава Господ човек да е герой като мен. Най-интересното е, че два дни преди този фатален 5 февруари бяха убили един таксиметров шофьор и седмица по-късно имаше митинг и кметът Бойко Борисов казва:
„Взимайте пример от художника." Е, какъв пример да вземат хората. Да ги правят на маймуни в съда. Аз вече нямам собствено аз. Аз не знам кой съм, аз съм подсъдим, аз съм престъпник, убиец. Аз не мога да спя. Нямам думи.
Аз съм защитавал живота и собствеността на другите хора, най-накрая и своя живот. Но пак ви казвам, не съм го убил аз. Сачмата, която е намерена в трупа на Янчев била сходна с другите патрони, които са иззети от мен и ги били изстреляли. Едно значи сходни, друго е еднакви.
Друго интересно е, че на якето на Мариян няма барутни отлагания, което е несъвместимо. Да стреляш от метър и половина по някой, то целият барут трябва да бъде по якето. Направените натривки на ръцете ми показват, че аз имам, а той защо няма. Значи не съм го гръмнал аз.

Вярвате ли в Господ?
Вярвах, но вече много не вярвам. Надявам се новото правителство, които са мъжки момчета, да направят нещо и съдебната система малко да се оправи. Много говорят срещу премиера, че не трябвало така да говори. Много хубаво се държи, много хубаво си говори, даже е нежен.
Преди време дойде един човек и купиха за него една икона „Свети Георги Победоносец". След няколко дни идва човекът, който я взе и ми носи една картичка с неговия лик, която сложих в рамка, с надпис „На Данчо с благодарност."
Дали изпитвам вина - каква вина да защитиш себе си. Защитаваш държавата, защитаваш правото на тази държава. Друго не съм мислил.

Една инстанция ви дели от това да лежите 7 години в затвора или делото да бъде върнато отначало. Все пак сте на преклонна възраст, как се подготвяте психически за това решение?
Аз съм си дърт - на 63 години съм. Яд ме е, че цял живот съм мислил за тази държава и че цял живот съм работил за доброто на тази държава. Всичко съм правил така, че да се гордеем, че сме българи и в един момент... за благодарност, айде чичо Данчо в пандиза. Сега да видим новите, дано да пооправят нещата.
Аз убиецът, професионалния. Защо не ми кажат, че съм убил и Луканов и бай Миле съм гръмнал, щом съм такъв стрелец. Смешно е.
Но на 63 години плаче ми се, реве ми се. Някой път ми е идвало да си сложа край на живота. Но не може. Пак казвам, не защитавам себе си, а защитавам честта на България.
Нямам думи. Болно ми е. 90-та година ме каниха да работя и живея в Швейцария. Аз казах като бай Ганьо: Майната й на Швейцарията, ще построим този блок, ще си имам ателие. Сега се гледам в огледалото и си викам: Простак, защо не си остана в Швейцария.
Животът ми отиде. По-добре да ме беше наръгал с отвертката, ще минат 5 години Задушници и щяха да ме забравят хората. Но щяха да ме запомнят като Данчо художника, а сега - Данчо Опиц убиецът.
Надявам се, че ще се оправим, де. Не аз, аз съм като водата на оня язовир, дето заля село Бисер - отече. Бутнаха дигата, отиде водата.
Ако ме осъдят и вляза в затвора, я изкарам два месеца, я не. Искат да убият мене, и сина ми, който също е художник. И той няма да изкара и така ще затрият една цяла фамилия.
Какво да направя. Взех си „Моторни песни" на Вапцаров и си чета. Много ми харесва „влязох в затвора, събрах се с хора и станах човек."