За това до колко са защитени земеделските ни земи от градушки, как можем да спрем унищожителното им падане и не на последно място за това - има ли заделени пари за подобна защита и достатъчни ли са те, News.bg разговаря с изпълнителния директор на Агенция „Борба с градушките" към Министерство на земеделието и храните (МЗХ) инж. Николай Николов

Инж. Николов, нека на първо място да разкажем каква е работата на Агенция „Борба с градушките". Какви усилия страната ни полага за защита на земеделската продукция от падането на градушки?
Изпълнителна агенция „Борба с градушките" защитава територия от 17 000 кв. километра в територии, които са силно градобитни. В Северна България това са Видин, Монтана, Враца и Плевен. В Южна България - Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. Тези региони не са избрани случайно, тъй като те още от създаването на агенцията през 1968 година са били от най-градобитните и от най-обширно обработваемите площи.
Важно е да се отбележи, че когато има по-малко обработваеми площи със земеделска продукция, то не е икономически изгодно да осигуряваме такава противоградна защита. Изчисленията в подобен случай показват, че не се оправдават средствата, които ще бъдат вложени за градозащитата, с това, което ще бъде изкарано от тази земеделска продукция.
През последните десет години обаче се наблюдава промяна на климата и на местата, където падат градушки. Чувствително са засегнати вече и райони в Хасковска, Ямболска и Бургаска област, както и земите на изток от град Плевен. Това са територии със силно и интензивно земеделие, като се отглеждат предимно зеленчуци и овощни дръвчета.

А какво точно представлява защитата, която вие оказвате?
Изпълнителната агенция „Борба с градушките" разполага с три доплерови радара, които са единствените в Европа. Такива се използват в Канада и САЩ. Важна подробност е, че те са модернизирани от 2007-ма година насам. С тези радари нашите специалисти от полигоните наблюдават процесите и при необходимост подават команди до ракетните площадки за изстрелване на противоградни ракети. Тези ракети се изстрелват от наземни установки. В пунктовете инженерите и физиците наблюдават облаците, разрязват ги, определят точната позиция, на която да бъде изстреляна ракетата и избират коя ракетна площадка ще има най-голям процент успеваемост. Агенция „Борба с градушките" разполага с 9 командни пункта и 200 ракетни площадки.

До колко противоградната ракета може да предотврати падането на градушка?
За съжаление до момента в света няма такъв метод, който да е за 100 % защита. През последните години с фирмата производител на ракети извършихме подобрение на използваните от агенцията противоградни ракети. През изминалата 2014 година, когато градобитността на територията на Балканите бе интензивна, от 17 млн. декара, които защитаваме, имахме поражения едва върху 63 хиляди декара. Това е по-малко от 1% щета и говори за добра успеваемост.

Как стои въпросът със защитата от градушки над населените места? Всички все още пазим спомена за пораженията от силната градушка в София през лятото на 2014-та година.
Агенция „Борба с градушките" не извършва защита над населените места и дори не изстрелваме ракети в посока на населени места. Агенцията е създадена със задача да защитава земеделските земи. Причината е фактът, че работим с ракетен способ. Няколко закона, сред които и Законът за взривните вещества и боеприпасите обаче забраняват използването на такъв тип ракети над населените места, тъй като има реална опасност остатък - парчета от ракета - да падне в населено място.
Все пак има начин да се противодейства на градушките и над градовете. Той обаче е доста скъпо удоволствие. На олимпиадата в Китай например беше направен такъв сериозен проект, в който бяха осигурили безоблачно време. Следователно, при подобен метод е възможно да се осигурява защита и над градовете, но за съжаление все още това е доста скъпо. Изчисленията показват, че за да имаме готовност за защита на град като София за цяла година би струвало около 40-50 млн. лева.

Със сигурност обаче и за защитата на земеделските земи са ви необходими значителни средства. С какво финансиране разполага агенцията, какъв е механизмът за отпускането му и можем ли да обобщим - заделя ли държавата достатъчно пари за борба с градушките и съответно защита на земеделската продукция?
Принципът, по който работим, е следният - в края на всяка година, ако в бюджета на Министерство на земеделието и храните има излишък, агенцията успява да използва част от него и закупува противоградни ракети за допълване на резерва в нашите складове за предстоящата година. През декември 2014-та година обаче се видя, че такъв излишък няма и нови ракети не бяха закупени.
Така се стигна до факта, че в началото на сезона за борба с градушките - 3 май, ние имахме зареденост от 1700-1800 ракети в складовете, което на практика е нулево зареждане. Минималната зареденост на ракетна площадка е от 20 до 30 противоградни ракети, а напомням, че ние разполагаме с 200 такива площадки. Поради тази липса на резерв агенцията успя да сключи договор с фирмата производител и доставчик на противоградни ракети, който не беше финансово обезпечен. Така тя ни достави 5700 ракети, ние запълнихме складовете си и започнахме нормално сезона. И тези количества обаче започват да привършват, две-трети от тях вече са изстреляни срещу градушки. Средната зареденост сега на ракетните площадки е под 15 бройки.
Механизмът, който е определен по закон за финансиране на работата ни и съответно за закупуването на противоградни ракети е ние, чрез МЗХ, да подадем искане за отпускане на пари към междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Тя има отделени средства за превенция, следователно ние се възползваме от тази опция и подаваме всяка година искания. И така в началото на месец май подадохме искане към въпросната междуведомствена комисия за 4,4 млн. лева, с които да бъдат заплатени ракетите, които вече бяхме взели. Тази комисия обаче все още не е сформирана, вече трети месец, и ние нямаме възможност да заплатим на фирмата ракетите, които взехме, използваме и дори вече привършват. Не е възможно да получим нови противоградни ракети от фирмата, тъй като не сме заплатили старите.
Следователно има реална опасност да не можем да довършим активния сезон по градозащита. Ако свършат ракетите в складовете, ще бъдем принудени да пренасочим и да свием дейността в момента, в който останем под критичния минимум - под 7-8 ракети на ракетна площадка. В този случай не е възможно да се извършат въздействия. Изводът е, че има огромен риск пред реколтата на земеделците.

А няма ли заложени предварително разпределени пари за противодействие с градушките?
Не. В бюджета на агенцията не се залагат предварително средства за закупуване на ракети. За първи път в проекто бюджета за 2015-та година ние подадохме искане и бяхме заложили 4,5 млн. лева за закупуване на противоградни ракети. Бяхме заложили отделно и капиталови средства за разширяване на територията, но тези средства не бяха одобрени в Народното събрание и съответно не бяха включени в бюджет 2015. Отново повтарям, че никога не е имало предварително определян бюджет за противоградни ракети. Ние няма и как да планираме колко ракети ще ни трябват. През 2014 година имаше много силни процеси и изстреляхме 14 500 ракети, през 2012 година - 2800, апрез 2013-та - 5100.

Няма ли някакъв вариант и механизъм за предварително осигуряване на бюджет, който да ви позволи спокойно да защитавате земеделската земя на страната ни?
Тази година започнахме с ръководството на МЗХ да разработваме нова стратегия и да търсим начини за финансиране и за разширяване на територията, която защитаваме. Вижда се, че наистина има много райони, в които не извършваме градозащита и земеделците търпят огромни загуби. Преди около две седмици започнахме преговори за съставяне на работна група, която да намери вариант за финансиране. В нея ще влязат и представители на земеделските браншови организации.
Единият от обсъжданите варианти е създаването на Гаранционен фонд, в който земеделците да внасят определена вноска. Със същата сума да участва и държавата с 50%. Говори се за около 2 лева на декар, което на практика е изгодно за земеделците.
Ние от няколко години насам получаваме от общини, от земеделски организации и от отделни земеделски производители молба за разширяване на територията. В 90% от писмата е записано, че те самите желаят да си заплащат подобна услуга, само и само да бъдат защитени. Заради това започнахме тези преговори, направихме една икономическа обосновка за това какви са възможностите в българското законодателство да се направи това нещо.
Европейският опит показа, че най-доброто е именно създаването на подобен Гаранционен фонд. Така или иначе и в момента държавата дава средства за обезщетяване на пропаднали площи на земеделски производители, като отделя за това около 100-150 млн. лева.. Идеята ни е да разширим територията на защита, а това можем да го направим само чрез финансиране.
Ако в един такъв фонд съберем по 2 лева от всеки земеделец, ще бъдат събрани около 72 млн. лева. Ако толкова отдели и държавата, това са 140 млн. лева годишно. Когато се съберат във фонда, ние ще кандидатстваме за финансиране към него и спокойно ще можем да извършваме превенция и защита на по-голяма територия. Идеята е още на ниво работна група, в рамките на месец - два да се излезе с решение. По европейското законодателство такъв Гаранционен фонд не може да бъде иницииран от държавата, а само от земеделски производители и именно заради това в работната група ще има представители на земеделците.

Нека да се върнем отново към фирмата, от която агенцията купува ракетите. Предвид разказаното по-горе, тази фирма на добра воля ли си дава продукцията?
Тази фирма има доверие, но все пак има и отговорност за спасяване на продукцията. До момента не е имало такъв момент ние да не си заплатим ракетите.