Главният редактор на московското списание „Проблеми на националната стратегия" на Руския Институт за Стратегически Изследвания (РИСИ), Аждар Куртов, пред news.bg

Вашият институт се опитва да се занимава и с руско-българските отношения. Как виждате тяхното развитие? Ще се решат ли сегашните проблеми между Москва и София, в духа на дружбата ни?
Както се казва, „един стар приятел струва колкото двама нови". Ние сега преминаваме през период, когато външни играчи успяха да скарат славянските народи.
Последният пример е реверсът на руски газ от Словакия към Украйна. Това е абсолютно недопустимо.
С България в последните години също се наблюдават повече проблеми, отколкото решения. Имаше много надежди за реализация на съвместните енергийни проекти. Обаче на България й подсказаха отвън да се откаже от тях. Макар че някои от вашите съседи постъпват по-мъдро. Трябва да разберете, че старите тръбопроводи приключват срока си на експлоатация. И са нужни нови.
От ЕС ни създават проблеми, а не разбират, че газът е наш, а там остават без него. Ние сме най-голямата по територия страна в света и имаме всичко, от което се нуждаем. Имаме общи граници с цяла Азия. И ако нашите традиционни партньори не искат да си сътрудничим, не е нужно.
Русия винаги има алтернативни варианти за развитие и избор на партньори. Европа обаче няма.

Какви са резултатите след 18 години примирие в кървавата гражданска война в Таджикистан и какви изводи можем да си направим за бъдещето?
Както е казал Хераклит, „всичко тече, всичко се изменя". Тогава властта в Душанбе беше слаба и затова се принуди да направи компромис. После президентът Емомали Рахмон тръгна по пътя на останалите си колеги от Централна Азия - установи авторитарен режим, преследва опонентите си.
Всичко започна много по-рано: според споразумението за примирие 1/3 от местата в държавните структури трябваше да бъдат дадени на опозицията. В началото така и стана. После започна чистка срещу тях. Причината е, че те не се справяха с работата си. Защото, не е едно и също да си военен командир и граждански администратор. За второто се искат много различни качества, каквито не притежават повечето военни. Освен това, Партията за Ислямско Възраждане в Таджикистан беше единствената разрешена в структурата на ОНД. В другите постсъветски републики е забранена.

Какви основни поражения нанесе гражданската война на таджикския народ?
Преди всичко, човешките жертви. Войната доведе до гибелта на 100 000 таджикски граждани. Тогава населението на страната беше 6 500 000, сега е 8 500 000. А можеше да бъде много повече.
Разорено беше народното стопанство. Държавата загуби 18% от съвкупния си обществен продукт. Преди това, заедно с Туркменистан, бяха най-бедните бивши съветски републики. Сега именно на Таджикистан се пада тази незавидна позиция. Страната е планинска и планините й са много високи. Там е много трудно да се строи каквото и да било. Те заемат 93% от площта и. Много е малко селскостопанската земя. Без коопериране с Руската Федерация, не могат да построят нищо. Почти всички национални малцинства емигрираха. От руснаците останаха само възрастните хора.
Таджикистан на практика е скаран с всички свои съседи. Особено тежък е конфликтът с Узбекистан. Всъщност, гражданската война се изрази в сблъсъци на различни райони на страната, включително и тези, където живеят узбеки. Трябва да се има предвид, че таджиките са предимно исмаилити. Това не е сунитско течение на исляма. Смята се за шиитско. Лидерът му е Ага Хан Четвърти.
Северната част на страната опира във Ферганската Долина. Там населението се занимава предимно с търговия и беше забогатяло. Това стана една от причините за войната. На бедните таджики не им харесваше да имат богати съседи. Тогава узбекският президент Ислам Каримов подкрепи колегата си Емомали Рахмон. С негова помощ, таджикските правителствени сили успяха да превземат столицата Душанбе и да прогонят ислямистите. Узбекистан помогна с финанси, оръжие и т.н. В Таджикистан бяха въведени колективните сили на ОНД. Те и досега охраняват границите с Афганистан и Китай. Тогава Рахмон наистина зависеше от Каримов. Обаче, последният реши да го третира като марионетка. Не се получи и сега отношенията са обтегнати.
След войната свързаните с Рахмон местни узбекски военни командири бяха отстранени и сега се крият в Узбекистан. Този факт допълнително ожесточава конфликта. Известно е дори, че двамата президенти често публично си изясняват отношенията в достатъчно остра и невъзпитана форма.
Формалният повод е древната принадлежност на Бухара и Самарканд към иранската цивилизация и сегашното им местонахождение на узбекска територия (таджиките са иранци, узбеките - тюрки) и смесеното население в тези области. Рахмон заплашва по телевизията, че скоро ще ги превземе.
Много са сложни и отношенията на Таджикистан с Киргизстан. Основният проблем в района е за водните ресурси. Навремето в СССР имаше единен стопански комплекс, включително и в сферата на хидростроителството. Когато СССР беше разрушен, започнаха конфликтите. Не спират и досега.
По този повод, Каримов също намеква за военна намеса. А в Узбекистан живеят 31 000 000 и имат силна армия. Като отмъщение за спирането на водата, той разрушава ж.п. линиите, водещи към Таджикистан, прекъсва транспортните коридори.
Всъщност, войната с ниска интензивност никога не е спирала. В основата на конфликтите лежи фактът, че границите в Централна Азия имат малко общо с местоживеенето на различните народи. Почти, както в Африка след деколонизацията. И макар, че народите там са близки в културно-цивилизационен план, проблемите не се решават.

Вашите статии са превеждани и печатани в най-сериозните български вестници и списания. В тази връзка съм чувал различни предположения за Вашия произход. Каква е истината?
Роден съм и съм израсъл в Москва. Майка ми е рускиня. Баща ми е текинец, или както е по-известното наименование „ахалтекинец" - най-войнственото и влиятелно племе в Туркменистан. Те единствени в Централна Азия са служели в царската армия. Живеят в Южен Туркменистан на границата с Иран. Затова да се търси етногенезисът им е спекулативно занятие. Все пак, ако вашият хан Аспарух е бил перс, или тюрк, значи имаме нещо общо.