Обект на Вашите журналистически разследвания са най-често т. нар. „маргинални социални типове". Как избирате кой да бъде цел на работата Ви?
Като видя някой "т.нар. маргинален социален тип", просто му задавам няколко въпроса - така ги избирам.
По важно е кой го няма в моята продукция. Нямо го онзи, който нарича другите "маргинални социални типове". Няма го защото е скучен, неефективен и глупеещо-радостен от това, че не е маргинален социален тип.
Има съдби по лоши от смъртта. И това не са съдбите на моите герои. Това са съдбите на политиците у нас и на тези, които ги смятат за звезди.

Какво е мнението Ви за разследващата журналистика в България? Съществува ли истинска такава у нас и по какво можем да я различим като качествена ?
Няма разследваща журналистика и няма да има. Много е скъпа. Някой трябва да плати за истината повече, отколкото за лъжата - тогава вече ще има и истинска журналистика въобще.
Засега, понеже сме бедни като хора и държава, имаме пари да плащаме на всеобщата лъжа и кривда. Истината е скъпо удоволстви. Скъпа като трюфел, дефицитна като съвест.

От скоро се изявявате и като преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ. Смятате ли, че сред бъдещите български журналисти има хъс и желание да създадат стойностна журналистика?
Някои имат. Някои нямат. Смятам, че не им се преподава журналистика, а по-често им се предлага теоретичен курс за трудната и непосилна професия, която се нарича "дръжка за микрофон".
Казвам го не за да обидя колеги преподаватели, а защото виждам какво пристига при мен като продукция на ФЖМК, като стажанти.

Известно, е че Вие сте ангажиран с редица сериозни криминални случаи, като трагедията в Лим и убийството на сестрите Белнейски. Защо според Вас тези трагедии трябва да продължават да се доизясняват?
За да не се повтарят. Ще повторя - за да не се повтарят.

Неразкрити убийства има по целия свят. Какво е мнението Ви за поръчковите убийства в страната, които почти никога не се изясняват?
Мнение за поръчковите убийства аз нямам. Но има яснота - срастването на държава и мафия изважда справедливостта от човешкото уравнение. Нарушен е общественият договор.
Жертвите на поръчковите убийства са просто няколко пренебрегнати клаузи в обществения договор.У нас обаче той е подписан между чиновник и бандит, а не между фикцията "република" и гражданина на републиката.

Вие сте част от създаването на кампанията за освобождаването на задържаните в Либия медици. Как ще отговорите на обвиненията, че тази инициатива граничи с популизма и желанието да се преекспонира темата, за да бъдат оправдани истински виновните за случая?
Цел на кампанията е да извади на светло всеки виновен за либийската криза. Това е записано в учредяването на фонда в помощ на нашите медици. Спекулации по темата, че кампанията "Не сте сами" иска да прикрие Костов са спекулации на хора без работа.
А всеки, който не прави нищо, но дава оценка на правещите докато си клати краката, трябва да бъде бит с пръчка по петите. Дълго.

Вие често популяризирате дейността на авторите от „Бърза литература". Какво е мнението Ви за настоящата българска литература?
Тя е „ъндър канстракшън". Няма доставки на мечти от Русия, бави се спояващият материал от завода на американската мечта, европейските тухли ги бива повече за доклади, не за литература, българската трудолюбива ръка се е изпедерастила и препродала, така че на строежа на новата българска литература повече се пие, отколкото пише.
Имаме и технически проблем - архитектурните планове за нашата нова българска литература са взети от западни образци и руски класици. Но основата е направена от наши класици с дялан камък, гредоред, стилистично е решена като сграда с малки стаички, може би килии, и въпреки някои революицонни решения в тази сграда няма вътрешна тоалетна.
Покривът е направен от прогнил социалистически реализъм, в който още живеят литературни прилепи, вампири, кукумявки и сови, които не са това, което са.
Значи доста осран таван. Затова трябва да махнем покрива преди да продължим да дострояваме тази вечна конструкция.