Арабистът и историк Хайк Самсонян пред news.bg

Каква е ролята на армията във вътрешнополитическия живот на Сирийската арабска Република?
Тя е изключително важна и до идването на власт на Хафез Ал Асад през 1970г., и след това. През посочената година той идва на власт чрез военен преврат. Дотогава е министър на отбраната и командващ ВВС. Завършил е Московската Военно-Въздушна Академия и се е учил да пилотира на МИГ-ове.
Този преврат е последният в съвременната история на сирийската държава. Първият е през 1949г. - почти веднага след обявяването на независимостта и войната с Израел през 1948г. Оглавява го Хосни Заим. Следващият преврат е през същата година, оглавен от Сами Генауи. Третият е отново тогава, начело с Адиб Шишикли (и тримата са кюрди, или полукюрди).
През 1951г. отново Адиб Шишикли прави преврат и става диктатор на Сирия, оставайки на власт до 1954г.
През 1958г. Сирия и Египет създават Обединената Арабска Република (ОАР). Тя съществува до 1961г., когато Сирия, след поредния преврат, начело с Хайдар Кузбари, излиза от нея. Това обединение има полувоенен характер. През същата година преврат прави и Абдел Карим Нахлауи.
Превратът през 1963г. довежда на власт Арабската Социалистическа Партия БААС, начело с християнина Мишел Афлак и евреина Салах Ед Дин Бейтар (по това време алауитът Хафез Ал Асад все още учи в Москва). Тримата създават прословутия Военен Комитет.
Искам специално да отбележа, че по това време в сирийската армия има и много генерали-арменци: Арам Караманукян, Албер Киледжан, Грант Малоян и други. Съвсем доскоро противовъздушната отбрана в Сирийската Арабска Република се командваше от генерал Аветик Арсланян.

Как оценявате дейсвията на сирийската армия в сегашната криза?
Сирийската армия защитава страната срещу въоръжената офанзива на опозицията. След като има военен конфликт, е логично да има и жертви. За разлика от предишната армия, до периода на управлението на баасистите, сегашната не работи по поръчка отвън и не е свързана с колониалистите.
Аз съм живял там достатъчно дълго и знам, че тази армия и това правителство обезпечават мира и стабилността в държавата. Президентът провежда реформи, но за да ги довърши, има нужда от край на въоръженото противопоставяне. Ако те бъдат успешни и дадат резултати, в страната ще се възстанови стабилността и тя ще продължи да се развива напред.
Сирия не е толкова бедна, там също има нефт. Правителството прави всичко възможно да вдигне жизненото равнище на мнозинството от населението. Разбира се винаги ще има и недоволни - все пак Хафез Ал Асад управляваше 30 години, а синът му Башар Ал Асад вече е на власт 11 години! Естествено е това да не се харесва на всички. Аз съм сигурен, че ще бъде намерен компромис, въпреки че разногласията в обществото ще останат.

Каква роля играят в конфликта етнорелигиозните противоречия в сирийското общество и каква е ролята на значителното по численост и влияние арменско малцинство?
Тези дни във втория по големина сирийски град Алепо, където е съсредоточено арменското малцинство, се проведе панахидата по повод на гибелта на 26-годишния войник от сирийската армия Виген Айрапетян. Друг млад арменец е отвлечен от бойци от опозицията, които искат 50 000$ за освобождаването му.
Вълната на насилието за съжаление достигна и до Алепо. Въоръжените терористи ограбват и разрушават арменските магазини и ресторанти. Техните отряди са съставени изключително от местните сунити, които изпитват ксенофобия към християните.
Наскоро в манастира на селището Кафр Бенуи беше убит православният свещеник Василий Насар. Това не е първият терористичен акт срещу местното християнско население. Издигат лозунга: "Християните в Бейрут, алауитите в гроба".
Сирийските арменци симпатизират на алауитите. Те са наясно, че ако падне режимът на Башар Ал Асад, в Сирия ще дойдат на власт радикалните ислямисти. Тогава няма да има нито толерантност, нито демокрация.
Освен арменците, християни са още асирийците. Има и арабска християнска общност. В Сирия живеят също така кюрди, черкези, чеченци, исмаилити и други мюсюлмански малцинства. Те също са заплашени от вълната на тероризма и не искат правителството да падне.
Конкретно арменците са твърдо на страната на баасистите. И до, и по време на династията Асад общността се развива и размножава. Пълноценно функционират арменските църкви и училища. И другите малцинства живеят нормално и всичко им е наред, но при арменците просперитетът е по-голям, отколкото на останалите.
Сега те са много притеснени от още един факт - въоръжената опозиция е въоръжавана и дислоцирана на територията на Република Турция. Това значи, че ако вземе властта, геноцидът срещу арменците може да продължи и на сирийска територия. Затова са готови за съпротива срещу терористите.

Ако все пак това се случи, готова ли е Армения да защити своята диаспора в Сирия?
Да, министър-председателят Тигран Саркисян заяви, че арменското правителство внимателно наблюдава развитието на събитията в Сирия и е готово да реагира. От своя страна, директорът на Агенцията по миграцията Гагик Еганян обяви че нашата страна е готова да даде убежище на всички сирийски граждани, които пожелаят, независимо дали са етнически арменци, или не.