Олга Радова Каранастас е професор, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Академията на Науките на Република Молдова.
Монографията й "Път към себе си: аспекти от историята, културата, демографията, етнографията, етногенезиса на гагаузите" претърпя вече две издания. Предците и са преселници от Каварна.
Интервю на Георги Коларов

Как оценявате резултатите от референдума в Гагауз ери?
Почти 70,5% от избирателите се явиха пред урните. 94,5% от тях подкрепиха присъединяването на Гагауз Ери към Митническия Съюз, в който засега членуват Руската Федерация, Република Беларус и Казахстан и се готви приемането и на други бивши съветски републики. За присъединяване към ЕС се изказаха само 2,7%.
В случай, че Република Молдова (съставна част, от която засега все още е Гагауз Ери) завърши своята евроинтеграция с членство в ЕС, за обявяване на независимост от нея гласуваха почти 98%, против - по-малко от 2%. Налице е яснота на мнението и единство на позициите на гагаузкия народ. Това беше отбелязано и от международните наблюдатели както от България, така и от Полша, Украйна и Белгия. Както каза нашият башкан (президент) Михаил Формузал: „такова единство на гагаузите не е имало през последните 20 години!"

Какво следва оттук-нататък?
Ние, гагаузите, държим на нашата идентичност и едновременно с това, трезво оценяваме геополитическите и геоикономическите реалности. Оттук-нататък са нужни грамотни юридически и политически действия от наша страна и от страна на нашите приятели и симпатизанти. Уверена съм, че ще постигнем нашите интеграционни цели.
През тази година се навършват 200 години от влизането на Бесарабия в Руската Империя след освобождението и от османско робство. Тогава, в началото на 19 век, след края на руско-османската война от 1806-1812г., се е състоял Народен Събор на гагаузите в село Кипчак. Там всички присъстващи гагаузи са дали клетва за „приемане на вечно поданство на Руската империя!"
Гагаузите, по историческото си право на културно наследство, по правото на предците си и на основата на съвременната ситуация в международните отношения, имат право и изявиха желание да влязат в Митническия Съюз на Русия, Беларус и Казахстан.

Одобрявате ли предложението на българския историк Костадин Костадинов за обмен на територии и население между Румъния, след обединението и с Молдова, и България?
Той смята че „българите в Молдова както българо-езичните, така и туркоезичните (гагаузите) са незаобиколим от румънска страна фактор, по време на напълно вероятния процес на присъединяването на Молдова". Затова предлага размяна на население, разбира се, на доброволни начала: двете молдовско-български общности да се преселят в средна Добруджа, между сегашната българо-румънска граница и канала Черна вода - Кюстенджа. Тази територия трябва да бъде отстъпена на България, като компенсация за българската етническа територия в Молдова - и двете области заемат приблизително 3000 кв.м площ.
Не виждам защо българите и гагаузите трябва да се преселят от Молдова в Добруджа? Те живеят на земите на своите близки прадеди и се смятат за коренно население тук! Точно обратното, трябва да им се осигури свобода на придвижване.

Ще се отрази ли гагаузкият пример на положението в Украйна?
„Молдавската" Гагауз Ери напомня на „украинската" Република Крим по своето свободомислие и инициатива. Нашият пример е важен и завладяващ за югоизтока на Украйна. Надяваме се в бъдеще да се обединим с нашите сънародници, живеещи в тези сегашни украински области, в рамките на Митническия Съюз.

В книгата си проследявате историята на гагаузския народ като съвършено независима от този на българския и характеризирате гагаузите като тюркски народ, който не е част от българската нация. Отричате също така наличието на българско национално самосъзнание сред гагаузите и тук е налице разминаване с реалността. Даже някои ваши колеги - гагаузски историци, смятат българския език за роден и си признават, че са с българско самосъзнание. На българската общественост ще бъде интересно да се запознае с вашите аргументи.
Българско самосъзнание съществува само в тези гагаузски семейства, където са налице смесени бракове. От такива произхождат и някои мои колеги. А там, където са налице чисти гагаузски семейства, самосъзнанието на хората е гагаузско.
Изобщо, въпросът за националното самосъзнание е геополитически. По чисто геополитически причини гагаузите в момента са разтерзани между Турция, Гърция, Русия, Украйна, Румъния и България и всяка една от тези страни се стреми да ги асимилира. Някъде това се отдава, на друго място ние оказваме отпор на асимилацията.

Как се отнасяте към факта, че в България огромното мнозинство от гагаузите се чувстват преди всичко принадлежащи към българската нация и едва след това към гагаузската етнографическа общност?
Вследствие асимилаторската политика на балканските държави към националните малцинства, в това число и гагаузите, значителна част от тях са асимилирани. Налице са гагаузи-българи, гагаузи-гърци и други. Само старото поколение е запазило остатъци от своята родова памет и принадлежността си към гагаузския етнос.

Все пак отричате ли наличието на обща история на двата народа?
В моите трудове разглеждам общата история на гагаузите и българите. В течение на векове те са живели съвместно и историята им се пресича. Изследователите са доказали, че в етногенезиса на гагаузите влизат множество компоненти, включително и тюрко-българите, преселили се на тази територия под ръководството на хан Аспарух, преди да се смесят със славяните и да бъдат асимилирани от тях. Гагаузите са запазили спомени за тези събития в своята родова памет. Това е една от причините в началото на 19 век да се идентифицират като българи. Другата е меркантилна - привилегиите, обещани на българските преселници в Бесарабия и конкретно в Буджак. Сега обаче за нашия народ на преден план е съхранението на неговата самобитност и култура, на неговото национално битие. Има изследователи, които, основавайки се на неизбежността на глобализацията, поставят под съмнение моите и на моите колеги усилия. Аз обаче твърдо съм решена да доведа изследванията си до край.

Част от вашите предци са пристигнали в Гагауз ери от Каварна. Какво искате да предадете на вашите далечни роднини, живеещи в България?
Много ги обичам и когато пътувам през България и Македония чувствам енергетичната връзка, топлината, която се излъчва от тази земя! Нали гагаузите са се преселили от североизточна България, Тракия и Македония!

Вие много активно сътрудничите с турските научни и образователни институции.
Република Турция отделя много средства за издаване на книги за образование на нашите деца на гагаузски език. В Комрат е създаден с част от тези средства молдовско-турски лицей "Мустафа Кемал Ататюрк". Това е голяма помощ за нас.
Още през 1991г. аз участвах в първата молдовска научна експедиция на турска територия. Средствата отново бяха отделени от турската държава. През 2007г. ръководих молдовска научна експедиция в османските архиви. Едновременно с узнаването на много тайни от историята на нашия народ, успях да усвоя османския език и писменост и да работя с документите от османския период, да ги разшифровам и да ги превеждам на съвременен турски и на руски език. Беше много трудно, но необикновено интересно!
Там намерих любопитни факти от живота на всички етноси, населяващи Югоизточна Европа. Успях да съставя историко-географски карти на разселването на гагаузите из целия Балкански полуостров до достигането им до територията на Буджак, където основно живеят в момента - южната част на Република Молдова и югозападната част на Одеска област на Украйна. Установих, че в края на 18 и началото на 19 век гагаузите вече компактно са били заселили южните части на Бесарабия. Административно - териториалното деление, проведено през 1940г. ги разделя и една част попада в наново образуваната Молдавска ССР, а друга в Украинската СССР. Тъй като и двете републики са в състава на СССР, прокарването на границата между тях (сега държавна граница между Украйна и Молдова) няма съществено значение за гагаузския народ.
Обучението на гагаузските деца в училищата е на руски език и това спомага за съхраняване на етно-културното единство на гагаузите. Обаче сегашното компактно разположение на гагузския народ в две различни държави - Молдова и Украйна, с времето може да доведе до възникването на етно-културни различия, в това число в етническото съзнание, психология, манталитет.
Гагаузите - учени, писатели, поети, военни, специалисти от различни сфери на народното стопанство на Украйна и Молдова, а така също и в други страни (в това число и България) активно участват в развитието на тяхната икономика, наука и култура. В днешно време гагаузите, участвайки в живота на различни народи, виждат необходимост от съхранението и развитието и на своята култура.

Какво ще ни кажете в заключение?
Вярвам че държавниците от Балканите и Югоизточна Европа ще проявят разум и мъжество и ще позволят на гагаузския народ да осъществи културното си обединение.