Иван Гранитски пред news.bg. Разговорът се проведе след срещата между български интелектуалци и членове на Светия синод начело с председателстващият синода, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Предмет на дискусии на днешната среща бе изработването на съвместна концепция,която да ограничи насилието в българските училища и въвеждането на вероучението ,като учебен предмет от следващата учебна година.

Господин Гранитски, не смятате ли, че ескалирането на насилието в българските училища, а и насилствените действия, извършени от млади, направо да кажем, непълнолетни хора, е пряк резултат от "заболяването" на българското общество през последните години. В такъв случай въвеждането на вероучението ли ще се окаже най-ефикасното "лекарство", което ще "излекува" българските младежи от злобата и омразата?
Наистина само то не е достатъчно, но е едно от силните лекарства. Ние полагаме усилия, но трябва да имаме разбирането на политиците, за да постигнем обща хармония в обществото. Голямо е значението на православната църква, вярата, традициите на нашия народ, които му помогнаха да преодолее редица исторически превратности.

Какво още е нужно, може би цялостна национална стратегия за решаване на проблема с насилието сред младежите. Там къде ще бъде вашата роля?
Необходими са усилията на цялото общество да се изработи, макар бавно и трудно, стратегия, важна брънка във веригата на която ще бъде вероучението.
Колкото до това къде ще бъде нашата роля в този процес, смятам, че нашата основна задача ще бъде във възпитанието на младежите в дадени ценности. Само по този начин можем да спрем насилието.
Когато един човек е възпитан от малък в идеали и има ценности, няма да посегне да убива съученика си.
Очевидно е, че тези деца, които са посегнали да убият, не вярват в нищо, иначе не биха го направили.

В момента вероучението е свободноизбираема дисциплина. Ако бъде прието вашето предложение да се изучава като учебен предмет в училище, тогава задължителен предмет за изучаване ли ще стане? Знаете, че хората се съобразяват, когато нещо е задължително, но същевременно отношението им става формално. Така ли ще бъде и с вероучението?
Смятам, че преди всичко трябва да се обърне внимание на качеството на преподаването. То ще определи отношението към предмета. Колкото до това дали трябва да бъде задължителен предмет за изучаване, думата има Министерството на просветата и науката.
Въпреки всичко смятам, че в храма не трябва да се ходи по задължение, а да ти идва отвътре.