Политическият психолог Димитър Гронев пред News.bg

Изненадан ли сте от резултатите на предсрочните парламентарни избори и от фрагментирането на НС с един рекорден брой от 8 партии? И кое е по-лошо като следизборен извод - фрагментираният вот или изключително ниската активност?
Не искам да се правя на оригинален, но нищо не ме изненада. Така се е получило. Това, което е интересно, е за избирателната активност. Преди доста време с Вас си говорихме за едни протести, които започнаха февруари миналата година, след това се трансформираха и продължиха. Може да се предполага, че негласуващите за някаква партия, в някаква своя част, са хора, които отхвърлят системата. Не я приемат и то не в смисъл на отделни корекции - ето, партиите предлагат различни варианти, а те отхвърлят цялата система. Има и апатични, разбира се. Има и хора, които са великолепно информирани, които са политизирани, но не намират това, което им се предлага, за достатъчно или адекватно. Това, което ни предстои очевидно, е усилване на антисистемните настроения, както наблюдаваме в много страни - антиглобалисти, националисти.

Как конфигурацията от 8 партии ще се отрази на оформянето на нов кабинет, има ли изобщо шанс за съставяне на такъв, след като вътре има такива конфликтни партии като БСП с АБВ и ГЕРБ, Атака с НФСБ, ВМРО с ББЦ?
Ако това са политици в истинския смисъл на думата - с подготовка, с необходимия опит, те би следвало да не вършат някои неща, а след като са ги свършили, да направят необходимите корекции. Виждам например, че Борисов променя тона, готов е да подаде ръка. А Станишев го няма и заместникът му Миков направи нещо добро, поздрави победителя и каза, че е готов да разговаря.
Има един капан, хубав капан, в който влязоха всички партии. Капанът е „я да седнем да разговаряме за националните приоритети". Като се закрепят с едно конституционално мнозинство от три четвърти тези приоритети, много трудно можеш да промениш нещо, а и кой е този, който ще тръгне да се самоубива, като каже „не съм съгласен". Когато се говори за тия приоритети и когато има различия, то тривиалното политическо решение е не механичен сбор от някакви предложения, а някакво ново качество. „Това, което приехме, не е нито мое, нито твое". Така имаш оправдание и пред собствения електорат. Формите може да са различни - да бъде коалиционно правителство, правителство на малцинството, но в рамките на националните приоритети.

Кой и как трябва да формулира тези национални приоритети, около които да се търси обединение? И точно в навечерието на консултациите между осемте партии, които почват от понеделник, вие какво бихте посъветвали партийните лидери?
В такива случаи според мен всяка една сериозна партия, а такива са всички, си е подготвила тези приоритети. Експертите трябва да обосноват пред ръководствата на партиите какъв е пълнежът на отделните приоритети. Трябва обаче да не се нарушава политическата рамка.
Пак казвам - в моята област съветът е, че печели този, който протегне ръка. Много по-силно щеше да е например, ако Михаил Миков беше казал: „Да се наспим и предлагам на победилия да седнем и да видим какво правим и правим ли нещо". Който вземе инициативата, той печели.

Реална ли е заплахата от нови предсрочни избори и как биха се отразили?
Това е хубава тема за пред общественото мнение, а за самите партии е „я да си налягаме парцалите, че знаем ли какво може да стане". Нови избори крият опасност за всеки поотделно.

Още от момента, в който започнаха да излизат резултатите на паралелното преброяване и стана ясно, че партиите ще бъдат толкова много, се заговори за този германски модел на широка коалиция. Какъв е механизмът той да бъде евентуално приложен в нашата действителност?
Няма нищо невъзможно, той може да се приложи, но въпросът е добре ли е да се направи такава широка коалиция. Ако питате политиците, те казват какво по-хубаво от това да имаме национално съгласие. Има привърженици, дори в червените среди, на една такава теза, има и противоположната гледна точка. Когато се говори за такава широка коалиция, не трябва да се забравя, че по този начин биха могли да бъдат отстранени всички други, които са склонни да се глезят, както виждаме Реформаторския блок.
Има един особен критерий в такива случаи - ето, Вие споменахте за предсрочни избори. Винаги в такива случаи отчиташ общественото мнение, правиш прогнози и преценяваш плюсовете и минусите от твоето управленско решение. При опасността от нови предсрочни избори трябва много да внимаваш какво ще кажат онези, които са гласували за теб. Затова и днес има пленум на БСП с идеята за вътрешнопартийно допитване какво да се прави с ГЕРБ.

Много от социалистите във вечерта на изборите казаха, че хората са отредили на БСП мястото на опозиция в парламента. Ако левицата остане в такава роля, има ли формации в парламента, на които тя може да разчита за работа в екип?
По отделни проблеми - сигурно. А някакво негласно обединение също е възможно. Каноните изискват първо да се каже, че ще бъдат конструктивна опозиция, подкрепяща всичко позитивно, което мнозинството извършва.

При евровота си говорихме с Вас, че на БСП й е нужен взрив отвътре за промяна. Все още ли това е формулата на успеха за столетницата?
Да, добрият вариант беше цялото ръководство, Станишев и всички останали да изчезнат, да отстъпят, за да се получи нещо ново като знак за избирателя. Това нещо не стана. В момента наблюдаваме варианта, който Михаил Миков формулира много добре в девиза си „Бързай бавно". Този вариант в най-щастливото си развитие за БСП може да доведе до някакво плато - паднахме и оставаме дотук, пък после да има някакво леко развитие.
Той обаче може да бъде освежен с някакви, макар и частични, промени, например в Изпълнителното бюро. Говори се,че такива ще настъпят някъде през ноември. След това да се подготви конгрес, нови делегати за конгреса. Все пак депутатите ще са 39. Вината не е на новия председател, това е просто рефлексия от епохата „Станишев".

Прекалено тежко наследство ли се оказва, че получи Михаил Миков?
По резултата се вижда. Говорете с който и да е член на БСП и първата реакция ще е ужас, шок, как можаха. Всичко се стоварва върху Станишев, справедливо или не, не искам да коментирам. В момента едва ли ще намерите някого, който да каже добра дума за Станишев.

След изборите за Европейския парламент социалистите се оправдаха за слабия си резултат с теч на гласове към АБВ. Продължи ли това явление и на тези избори?
При АБВ независимо от замисъла им, за който гадая, се получи един прилив към тях на хора от БСП. Много хора и до ден днешен не вярват на тая ляво-центристка ориентация на АБВ, а ги определят като „нашите хора, които ония там ги изгониха и направиха голяма грешка". Има прилив на млади хора при тях, но през тези години въпреки спада има такъв прилив и към БСП.

Същото ли важи и за партията на Татяна Дончева?
Татяна Дончева не ми е много ясна. Като впечатление остава това да е различна, но не от БСП, а от ръководството на БСП, от курса на БСП.

Ако БСП реши да потърси диалог под някаква форма с АБВ в парламента или да им подаде ръка поне за определени цели, има ли изобщо полза Георги Първанов да приеме, или именно разграничаването от левицата му донесе депутатски мандати?
В момента и БСП, и АБВ са парламентарно представени партии, това определя еднаквата им тежест. Може и едната да подаде ръка, може и другата, те са равнопоставени, доколкото са на ниво парламентарно представени. А доколко е добре това да стане отговорът е „да, при определени условия" - някакви неща, които са съществени за левия спектър. Да се сливат обаче не виждам. Между другото, всички, които са гласували за БСП и за АБВ, са се надявали, че ще вземат да се разберат, като нищо не пречи при различия да се обособят в отделни течения.

След като се оказа, че БСП се запази едвам като втора сила водейки по-малко от процент пред ДПС и е с повече от 50 % гласове назад от ГЕРБ, много от социалистите обявиха, че хората са ги наказали заради управленските решения от последната година и заради коалицията с ДПС. Наказателният вот ли ги срина до тези 15.41%, или има и други причини?
Когато предложиш на хората някакво управление, то се оценява със задоволяване на някакви жизнени потребности и интереси, това управление не се приема, колкото и умело да се представя в пропаганден план. С това управление, което БСП предложи със своя мандат и с добрата антидейност срещу него от тези протести, БСП си получи онова, което трябваше да си получи при тази тенденция надолу. В БСП през годините винаги се е поощрявал колективизмът, винаги се казваше „ние". При Станишев тия неща дразнеха.

„Аз" формата ли отблъсна електората?
Ами според мен формата, да. Това държание на Станишев и идеята, че партията се движи и от неформален кръг около ръководството. Всичко това се наслагва.

Откъсна ли се част от червеното твърдо ядро, периферията ли намалява, или като цяло ниската избирателна активност спъна БСП с толкова проценти? Демотивира ли се левият избирател?
Електоратът на БСП очаква лява политика. Когато се правят отклонения от това, което той очаква като лява политика, става разминаване. Очевидно има разминавания между нагласите на членовете и симпатизантите. Каква беше например тая история с Вигенин и отиването му в Украйна? Ми това е все едно да се изплюеш в лицето на целия си електорат.

В този ред на мисли трябва ли левицата да промени своите послания към избирателите и губи ли се това клише, наречено „автентично ляво" от образа на партията?
Автентичното ляво, за което се говореше много по време на предизборната кампания, е някаква дилетантска приумица на някого, който е имал възможността да го наложи. По оста има лявоцентристки, комунистически, радикални леви движения, всичко това е ляв спектър.
Посланията отдавна са измислени. Това, което трябва да направи левицата, е просто да прегледа какво се е случвало в редица страни и да избере нещо, което няма да дразни общественото мнение.