Цветан Цветанов: В момента е най-голямото използване на службите за политически цели

Бившият вътрешен министър и председател на предизборния щаб на ГЕРБ, Цветан Цветанов, пред News.bg

Представихте евролистата на ГЕРБ за изборите през май, какви ще са основните ви козове?
Не бих казал основни козове. На първо място много важно е да има европейски дебат, да има толерантност в кампанията и възможност българските граждани да припознаят своите листи, за които да гласуват. Най-важното от този дебат, който би се водил в една нормална демократична държава като политика и кампания, е действително да могат хората да се възползват от конституционното си право да гласуват. Когато имаме висока избирателна активност, това означава, че нашите представители от тези 17 евродепутати, които ще представляват България в Европейския парламент, ще бъдат представителите на по-голямата част от българските избиратели. Представете си, че 25% от гласоподавателите изберат тези 17 депутати, това няма да е справедливо спрямо всички български граждани, които живеят в страната.

Отказвате да коментирате кандидатурата на Делян Пеевски за евродепутат, но въпреки това не може да нямате свое обяснение какъв знак е това към българските граждани, към политическите формации, предвид, че Делян Пеевски е лицето, което стана повод за масовите протести от лятото?
Много по-различна е ситуацията от предишното решение, което взе парламентарното мнозинство и настоящата, когато всяка една партия решава кой да бъде кандидат за евродепутат. Но това също трябва да бъде много ясен знак към българските граждани - дали ние сме съгласни с това, което ни се предлага от политическите партии, или всички ние трябва да гласуваме и да гласуваме за тези, които биха могли реално да ни представляват в Европейския парламент. Затова казах, че ако имаме висока избирателна активност над 65%-70%, това означава, че ДПС ще вкара само 1 депутат. Когато има ниска избирателна активност, знаем, че ДПС и БСП правят една много силна кампания в смесените региони и в ромските махали, там, където има нисък социален статус.
В деня за гласуване аз смятам, че всеки един ще може да си направи равносметка кой е избрал депутатите в Европейския парламент. Ако в Столипиново, ако в ромската махала в Кюстендил, където Мая Манолова много добре работи, защото предлага явно може би социална политика, избирателната активност е 85%-90% и ако приемем, че в големите областни градове тя е около 20-25%, нали разбирате какво е съотношението. Няма как да се спечелят тези гласоподаватели с политика, или с послания, или с предложена перспектива за европейското ни развитие.

Изненада ли ви оттеглянето на Моника Панайотова, която е едно от позитивните лица на ГЕРБ и като депутат, и като евродепутат?
Ние сме дискутирали много с Моника. Тя имаше своята номинация от много структури в страната. Но и тя самата, за да избегне всякакви спекулации и интерпретации, каза защо не желае да участва в тази европейска кампания. Тя има свои професионални ангажименти към нейната докторантура и сме се съобразили с нейното искане.
Затова пък Андрей Новаков, Георг Георгиев, които заемат място в листата ни смятам, че са едни млади, перспективни лица и млади хора с огромен потенциал.

Какво според вас се обърка при операцията в Лясковец?
Най-неприятното при операцията в Лясковец е, че българското общество беше заблудено с представянето на информацията от МВР. Видяхте, че парламентарното мнозинство избяга от създаването на анкетна комисия, защото от подобна анкетна комисия щеше да излезе истината. Щеше да има възможност да се говори с всички, които са имали пряко отношение по планирането и по реализирането на тази операция, както и с местната власт и с всички представители на институции, които са сигнализирали или са се притеснявали от това, което може да се случи.

Ще бъдат ли наказани действително тези, които провалиха операцията, според вас?
Не. За мен тук трябваше да има много ясна отговорност, която трябваше да бъде поета от главния секретар. Смятам, че когато се планира една операция, когато участва Специализираният отряд за борба с тероризма, единственият, който координира дейността с другите останали служби е главният секретар. В този случай видяхте, че утвърденият план за реализацията на тази операция е подписана от него по предложение на полицията и на СОБТ. Прехвърли се вината върху един служител, за който казаха, че отишъл да снима на своя воля. Точно в тази анкетна комисия щеше да стане ясно, че този служител не е отишъл на своя глава. Полицията в София е разпоредила да се направи заснемане, за да могат да направят съответното планиране. Никой обаче не е знаел, че тази операция ще бъде проведена на следващия ден, защото за тази операция се е разбрало вечерта, 12 часа преди нейната реализация.

На тези служители им е било разпоредено да отидат там и да снимат?
Вие смятате ли, че някой служител ще отиде да си снима някъде, без да му е разпоредено. Имаме прикриване на информация. Ние искахме да разберем дали тази операция е заснета със съответната камера. Практиката в СОБТ е при всяка една операция всичко да се заснема. Доколкото зная, има разпореждане на прокуратурата и операцията действително е заснета.
Ако погледнем всичко това, което е било направено, ще се види, че има стрелба с халосни патрони пред вратата, за да могат да проникнат колегите през терасата, след което е ранен един от командосите, не е прекратена операцията, не са се изтеглили, им автори ранен и едва тогава започва евакуацията.
Това, на което също е изключително важно да се даде отговор е дали тези служители, които проникват през терасата, имат ли щитове в тях. Оказа се, че те са били само с каските и с лекото въоръжение. Главният секретар Светлозар Лазаров не отговори на подобен въпрос, а каза, че въоръжението в СОБТ е по щат. Но има разлика дали е лекото или тежкото въоръжение. Ако този щит не е бил там, защо се е наложило някой друг да го подава? Дали някой е напускал зоната, която му е била определена, за да даде този щит? Къде е бил лекарският екип, който трябва да подсигурява винаги една такава операция? Кой е човекът, който оказва първа помощ на пострадалите полицаи? Да не се окаже, че е точно този служител, който го изкарват виновен? Но това са неща, които няма как да ги знаем в тези детайли, защото ръководството на МВР избяга от тези отговори.

Какво научихте от вътрешния министър Цветлин Йовчев на закритото заседание по случая „Орлин Алексиев"? И тук версиите се разминават. Главният прокурор каза, че е имало съдебна поръчка от 2010?
Това, което Йовчев имаше възможност да прочете, са информации и данни, голямата част от които можеш да събереш от всички открити източници, било то от съответните регистри на фирмено отделение, където можеш да направиш справка кой с кого има съвместна фирма в годините назад.
Затова казвам, че ако трябваше да се върви по тази логика, тогава може би трябваше внимателно да прочетат тази справка, анализ, която беше направена като журналистическо разследване на в-к Капитал и схемата, която беше дадена на днешен вицепремиер, от настоящото правителство, съпруга на лидер на БСП, които под една или друга форма ги вписват, че имат нещо общо с фирми на Евелин Банев-Брендо. Но това е несериозно, ако излезеш и твърдиш подобни неща.
Искам специално да подчертая, че позицията на главния прокурор в тази ситуация е изключително правилна. Той много добре каза, че оперативни данни са едно, но пътят, който се извървява до събирането на доказателства, които могат да бъдат годни за един съдебен процес, е съвсем различно. Много могат да бъдат интерпретациите, много могат да бъдат тълкуванията, но фактите трябва да са достатъчно, за да може да се върви към образоване на досъдебно производство.
Самият факт, че при тази операция все още няма задържано лице, няма повдигнато обвинение, означава, че това е опит за създаване на нещо, което да бъде „Костинброд" 2. На днешните управляващи, на управляващото мнозинство им трябва нещо, което да бъде точно с такъв заряд, с такъв импулс, за да могат действително да намалят тази избирателна активност, която за тях е страшна.
Днешните управляващи най-много се притесняват от високата избирателна активност. Има ли висока избирателна активност, държавата ще бъде много по-демократична, институциите ще бъдат много по-устойчиви и законодателството, което се приема ще бъде много по-прогнозириуемо и ще бъде с устойчив елемент в дългосрочен план, както за бизнеса, така и за инвестициите, така и за нашите партньори от Европейския съюз.

Реформата в службите за сигурност се забави, остана на заден план, въпреки обещанието на управляващите, които дадоха заявка още от лятото на 2013 да продължат реформата. Вашият коментар?
Аз искам да ви върна в 2011 година и 2012 година. Ние провокирахме дебат за сектор „Сигурност" и за специалните служби. Това, което направи президентът Плевнелиев през 2012 е да има дебат на КСНС с всичките парламентарно представени партии, с всичките директори и представители на съответните институции, които имат пряко отношение към подобно законодателство и функциониране на службите за сигурност. Вие видяхте, че беше изработен един законодателен пакет, който беше Военна информация, за НРС, за НСО и това, което поискаха тогавашните парламентарно представени партии от опозицията - да има устройствен закон.
Ние възприехме това. Постигнахме политически консенсус на този съвет при президента. Този законодателен пакет мина на първо четене, след като имахме обществено обсъждане, след като имаше обсъждане в съответните експертни общности. Всички ние очаквахме, че ще бъде приет в рамките на 41 НС. Поради предсрочното прекратяване на мандата, това беше отложено. През май 2013 ПГ на ГЕРБ внесохме точно този законодателен пакет, който искахме да намери място в законодателната програма на този парламент в самото начало. До ден днешен това не е видяло бял свят.

Защо? Защо се оставят службите на заден план?
Вие видяхте каква реформа беше направена. Христо Бисеров, Сергей Станишев и Лютви Местан предложиха законодателна промяна, която да бъде само и единствено за един човек, който трябваше да бъде назначен. Всичко това, което се случи и със спонтанните си протести българските граждани дадоха своето несъгласие за начина, по който управляващите искат да монополизират една департийна, деполитизирана институция.
Това, което направиха с изваждането на ГДБОП - една успешна работеща структура в системата на МВР, която беше призната за последните 4 години от всички евро атлантически партньори - прехвърлянето на тази успешна структура с полицейски функции към контра разузнавателната структура в сектор „Сигурност" ДАНС. Ето тук вече беше оформен огромният дефицит, който в момента витае в сектора за сигурност. На това имаме недобра оценка от Европейската комисия, имаме намаляване на информационния обмен с Европол два пъти, имаме липса на съвместни разследвания с Европол и европейските ни партньори по знакови операции.
Нека ви припомня, че директорът на Европол Роб Уейнрайт идваше в България, след като бяха направени реализациите в Долно Съхране за печатницата за фалшиво евро. Това беше фалшиво евро, което се произвеждаше в тази печатница и се разпространяваше в над 24 държави от ЕС.
Нека си припомним оцетния анхидрид, който беше задържан - общо 21 тона. Нека да ди припомним това, което направихме с Кокаинови крале, това, което направихме с фалшивите кредитни карти, операциите Шок, Шок 1и Шок 2. Това са знакови операции, които са със съществено участие на Европол като координация и нашите европейски партньори и американските ни партньори.
Първите ми срещи като министър бяха с нашите евроатлантически партньори. Тогава си казахме, че ние не трябва да имаме тайни един от друг, защото нашата основна цел е да противодействаме на тежката трансгранична организирана престъпност. Днес информационните файлове, които са в Европол, дават възможност да противодействаш на тази мобилност, която я има организираната престъпност. Защото в ЕС граници няма и затова ние трябва да сме кооперативни.

Кое според вас е по-добре за службите - да има единен разузнавателен център, който да координира службите или те да са оперативно самостоятелни?
На първо място в сектора за сигурност не трябва да се правят реформи, когато дойдеш на власт, без да се съобразяваш с никого. Секторът за сигурност е сектор за сигурност на цяла България, на всички български граждани и не трябва да се възприема като сектора на дадена политическа формация или на даден човек.
Това, което ние сме се стремили да правим, въпреки че имахме достатъчно депутати, за да прокарваме всякаква идея, е да се съобразяваме с общественото мнение. За пример ще посоча интерфейса, връзката с мобилните оператори за разпечатките. Имаше обществено неодобрение и съмнение за злоупотреба с данни и ние веднага извикахме мобилните оператори, прекратихме възможността за такава връзка с МВР и мобилните оператори, но въведохме за тежки престъпления в срок до 2 часа те да дават информация, за да дадем пълната гаранция на обществото, че няма да има заиграване в тази посока. Това, от което също винаги сме се ръководили, е да има дебат. Трябва да има обществен и политически консенсус.
Затова ние в момента правим подготовка за провеждане на кръгла маса за сектор „Сигурност", на която ще присъстват представители от Европа, ще я направим с нашите партньори от фондация „Ханс Зайдел", с нашите партньори от „Мартенс център". На тази кръгла маса ще дискутираме точно тези теми, свързани със сектор „Сигурност".
Но законодателните промени, внесени в НС в Закона за МВР абсолютно няма да отговорят на това, което обществото очаква. На първо място те ликвидираха конкурсното начало. След това се раздробява сектора за сигурност. ГД „Полиция" искат да я направят на ГД „Криминална полиция" и ГД „Охранителна полиция". Когато ги обединявахме тези две структури в нашите реформи, това беше съгласувано с ЕК и беше отчетено в доклада 2011, че това е интеграционен процес, който дава възможност за интегритет на службите за сигурност.
Когато създадеш тези две отделни звена в областните дирекции те са на едно място, което означава, че ще има две разпореждания, които понякога може и да си противоречат. Охранителната и криминална дейност са взаимно свързани. Някой трябва да ги координира, а няма кой по-добре да ги координира, ако те не бъдат в едно. Знаете как беше преди с пожарната безопасност и гражданска защита. Обединихме ги, защото знаехме, че това е добро.
Имаше случаи, когато възникне дадено бедствие или дадена ситуация, на която трябва да реагират тези екипи, на един сигнал реагират няколко екипа-един на пожарната и един на гражданска защита. Сега тези дейности се координират, те са едно цяло и има много по-голяма възможност да обезпечиш много повече обекти, ако има необходимост в един и същи период.

Защо според вас в годините на прехода така и не се решава въпросът? Използват ли се службите за политически цели?
В момента е най-голямото използване на службите за политически цели. Това ще бъде доказано във времето, когато и самите служители ще започнат да говорят. Защото в момента те са подтиснати от това, че ще загубят работата си, от това, че все пак трябва да се съхранят, а и техният глас в момента никой няма да го зачете.
Това, което аз направих като министър на вътрешните работи е да дам цялата оперативна свобода на тези оперативни служби. Няма как да имаш резултат, ако налагаш мониторинг отгоре и държиш тези служби в подчинение на някой, който трябва да даде някаква санкция. Обменът с нашите евроатлантически партньори беше увеличен точно на това основание.
Министърът няма отношение към оперативната работа. Оперативните служби в Европа, оперативните звена в Европол трябва да имат постоянен, ежедневен контакт с оперативните звена в България. Точно затова ефективността беше много голяма, защото тази оперативност я имаше в реално време.
Тази координация в реално време сега я няма. Всичко отива по пирамидата нагоре, стига до съответния председател на ДАНС или директор, където започва да се цензурира дадена оперативна информация.
Има случаи, за които аз съм запознат от наши партньори. На това, което те са поискали, им се дава това, което задоволява днешната политическа конюнктура. Всичко това се знае. Самият факт, че преди този обмен е бил в реално време, а сега се осъществява в рамките на 10-15-30 дни, то тази информация вече не е от съществено значение, когато трябва да се реагира на момента.