Ансамбъл „Зорница" навършва тази есен 25 години. През този четвърт век Емил Генов, създател и художествен ръководител на ансамбъла, е посветил стотици млади хора в тайнството на българските народни танци. И днес над 60 човека се събират няколко пъти седмично, за да се учат, за да се забавляват и за да пазят жив духа на българския фолклор.

С много настроение и всеотдайност те улавят магията и я предават на публиката си у нас и по света. С танци от различните етнографски области „Зорница" са очаровали почитателите на танцовото изкуство в Германия, Турция, Франция, Италия, Гърция, Полша, Македония, Словакия, Израел, Холандия, Сърбия, Испания, Молдова Тунис, Кипър...

През отиващото си лято ансамбълът спечели първо място на Международен фолклорен фестивал „Златен карамфил" в Ялова (Турция). Взе участие и в Международния фолклорен фестивал „Интеграция" 2007 в Познан (Полша).

За фестивалите, ансамбъла и чувството да бъдеш пръв разговаряме със Славка Каракушева.

Каква е тайната на ансамбъл „Зорница"? Какво обединява толкова хора с различни интереси?

Има някаква тайна определено. Трудно ми да го обясня с думи. Това е една емоция, една еуфория. В ансамбъла има хора с различни професии - проектанти, уеб-дизайнери, преводачи, юристи, историци... Студентите идват от различни университети - Софийски университет, УНСС, Лесотехнически университет, ВИАС, Технически университет... Повечето от нас нямат хореографско образование. Но ежедневието ни е пропито от една допълнителна емоция. Всички посвещаваме своето свободно време на ансамбъла. Хората могат да бъдат щастливи и да живеят и без тази емоция... Но веднъж опитали я, не могат да се откажат от нея, не могат да забравят, има някакъв дух, някаква атмосфера вътре в ансамбъла. Тя е между хората...В отношенията помежду им. Научаваме се - бавно и полека, или с бясна скорост, да правим нещата заедно, да танцуваме заедно - рамо до рамо, ръка за ръка, крак до крак. Научаваме се да пътуваме заедно, да общуваме, да плачем заедно и заедно да крещим от радост. Неописуемо е с думи, тази атмосфера не може да се докосне, да се помирише, да се види. Тя може да се усети... и то само "от върте" в ансамбъла. Някои го наричат работа в екип, но това звучи твърде слабо за емоцията, която аз описвам.

А как може човек да стане част от вас? Какви са условията за приемане на нови танцьори?

Има едно, единствено условие- да го искаш със сърцето си. Тогава нещата се подреждат сами. Няма някакви формални или официални условия, няма нужда хората да са танцували предварително. Необходимо е просто да са млади и истински да искат да се занимават с това, защото само тогава ще издържат на темпото. Няма кастинг. Който иска е добре дошъл. Веднъж започнал е необходима воля и постоянство. Повечето хора дори не знаят какъв потенциал носят в себе си.

Съвсем скоро се завърнахте от Международния фолклорен фестивал „Интеграция" 2007 в Полша. Вие ли бяхте единственият ансамбъл, представящ България?

Да, „Зорница" представи страната ни. Останалите участници бяха от Украйна, Русия, Палестина и домакините - Полша.

С какво се представихте по време на шестте фестивални дни?

Шопска сюита, женски шопски танц, видински танц, "Северняшка импресия" и "Тракийска младост".

На 15 август всички участници посетихме катедрала и присъствахме на служба по случай празника Успение Богородично. В катедралата всяка група изпълни песен на родния си език. Ние изпяхме "Полегнала е Тодора".

Всяка вечер беше посветена на една от страните участнички. Събирахме се заедно всичките групи и съответната страна представяше своята култура или организираше игри. Фестивалът няма конкурсен характер. На всеки един концерт обаче, публиката трябваше да гласува. На финалния концерт обявиха победителите. Победител бе Русия, но разликата между тях и нас бе много малка.

Последната голяма награда, с която бе оценен ансамбъл „Зорница" е „Златният карамфил" в Турция? Какво се случи там?

"Златният карамфил" е фестивал, който се провежда всяка година в гр. Ялова. Тази година участваха девет страни- България, Йордания, Колумбия, Швеция, Южна Корея, Босна и Херцеговина, Румъния, Словакия и Мексико. За конкурсната вечер всички участници трябваше да подготвят програма в рамките на 07-11 минути и с нея се представиха пред международното жури. Това, което се случи, не може да се опише с думи. Трудно е да стане и със снимки. Просто спечелихме. Трети останаха Колумбия, втори - Мексико. Първо място спечели България. Така е на подобни фестивали- публиката, журито, другите групи, те няма да запомнят името на ансамбъла, те ще запомнят това, че България е спечелила фестивала през 2007 г.

А колко подготовка бе необходима за това „просто спечелихме"?

Всяка седмица- 2 пъти, 3 пъти, 4 пъти в седмицата. Толкова, колкото е необходимо. Това публиката не го вижда и не трябва да го вижда. За публиката трябва да остане само магията от тези 7 минути под светлините на прожекторите, тези 7 минути на синхрон.

Това ли е най-важно- синхронът? Какви бяха критериите, по които се оценяваха ансамблите и защо, според теб, спечели именно „Зорница"?

Критериите се деляха в 4 основни групи: музика, костюм, разположение върху сцената и самия танц като изпълнение. Важно беше всеки да разбере, че не оценяваме фолклора- това дали ни харесва или не. Оценяваше се самото изпълнение. Журито беше съставено от девет човека - по един представител на всяка страна. Това гарантира, че ще бъде максимално обективно и безпристрастно. Защо спечели „Зорница"? Ето какво написа местен вестник: "Ансамбълът от България, който се представи преди последните в конкурсната програма-Румъния, бе наблюдаван с възхищение от всички участници. Изпълнението се отличаваше с невероятен синхрон и естетични фигури и заслужено получи пълна оценка от членовете на компетентното жури".

Кой танц впечатли толкова силно пресата, останалите участници и журито, естествено?

Танцът, който избрахме за конкурсната вечер беше Шопска сюита. Това не бе случайно, шопският танц по принцип е бърз, с много настроение, с бързо темпо. Шопският танц винаги вдига публиката на крака, създава настроение.

Танци от кои фолклорни области представихте в рамките на фестивала?

Бяхме избрали само две - тракийска и шопска и бяхме подготвили по 2 танца и от двете.

А в репертоара на ансамбъла кои фолклорни области са представени?

Северняшка, Добруджа, шопска, тракийска и пиринска. Това, което представяме не е автентичния фолклор, той е обработен, пригоден за сцената. Така не са танцували нашите баби по селата. Днес фолклорът е приведен в лесен за възприемане вид, в спектакъл за сцена, но това го прави достъпен за хората.

Кой определя танците, които подготвяте?

Има един човек в този ансамбъл, който е причината и за съществуването му. Той е създателят, той е човекът, който ни учи не просто да танцуваме, а да го правим заедно. Той е ядрото. Емил Генов е човекът, който създава и/или поставя танците в ансамбъла. Той определя и кои танци ще се танцуват при различните концерти и фестивали.

Какво предстои на „Зорница" в най- близко бъдеще?

През октомври предстои пътуване до Люксембург. През ноември пък ще организираме юбилеен концерт в София, когато честваме 25 годишнината от създаването на ансамбъла.