Възмущението от ужасната съдба на 298-те невинни пътници на полет MH17 накара западните лидери да приложат любимия си подход за принуждаване на бандитски държави към по-добро поведение.

Санкциите по отношение на Русия са насочени към ключови фигури около президента Владимир Путин и засягат конкретни сектори на руската икономика, които са свързани с американски и европейски партньори.

Русия сега попада в групата на държави като Беларус и Зимбабве, които са включени в списъка на 27 държави, групи и отделни лица със санкции на Министерството на финансите на САЩ. Страните членки на ЕС имат също обширни черни списъци.

Преди 95 години президентът на САЩ Удроу Уилсън предложи световните санкции като алтернатива на войната. Той заяви "Една бойкотирана нация е капитулирала нация."

През 1919 г., това изглеждаше по-правдоподобна и желана алтернатива от използването на сила или загуба на време за дипломация. Оказа се много по-лесно да се налагат санкции, отколкото да се постига успех. Те отделяха повече време да хапят и обикновено не постигаха предначертаните цели.

Ако санкциите работеха, дори и бавно, династията Ким нямаше да оцелее като наследствен владетел на Северна Корея, където западните санкции започнаха да бъдат налагани през 1950 година. Братята Кастро в Куба оцеляха след наложени санкции от страна на САЩ в течение на 52 години. Семейство Асад са сравнително новодошли в черния списък, но управляват Сирия под американските санкции от 1986 г. Саддам Хюсеин не беше свален след 13 години всеобхватни санкции, които бяха наложени след 1990 година.

Понякога санкциите провокират държавата, на която са наложени, както се случи с Япония през 1941 г. в отговор на англо-американското петролно ембарго. Предвид на факта, че министър-председателят и Хилъри Клинтън, която е потенциален президент на САЩ, сравниха Русия с нацистка Германия е трудно се очаква, че икономическите санкции ще променят поведението на Путин. Но война с държава, която притежава ядрено оръжие също не е опция.

Привържениците на санкциите ще посочат за пример Иран. Иранците се ангажираха в сериозни преговори, свързани с тяхната ядрената програма, поради парализиращите международни санкции, ще кажат те. Да, Иран се предаде, но най-вече, защото Русия и Китай съвместно със Запада оказаха натиск върху Техеран. Ако Кремъл реши да отговори на западните санкции асиметрично, той може да подаде ръка на Иран и да ни създаде по-големи проблеми.

Русия може да избегне икономическа война със Запада, но тя може и да ни накара да платим цената за това по други начини и на други места. Оттеглянето на НАТО от Афганистан ще бъде достатъчно трудна операция, но ако Русия ни откаже да ползваме нейните железници и въздушно пространство, отстъплението от Кабул може да стане много трудно.

Но нека да не пренебрегваме капацитета на Русия за икономическо отмъщение. В горещите летни дни е лесно да се забрави, че старият съюзник на Кремъл, „Генерал Зима" се задава на хоризонта. Доставките на газ за Украйна вече са затворени и Киев трябваше да спре топлата вода в много високи сгради от съветската епоха. Преди пет години краткото спиране на доставките на руския газ, който минава през Украйна за Западна Европа разтресе европейската енергийна индустрия. Но от тогава нищо не е направено за енергийната сигурност, освен провеждане на конференции, където се генерира само горещ въздух.

Негодуванието на Путин, спрямо това, което той счита за „своеволие на запада" не трябва да се възприема като сприхавост. То може да се използва, за да се положат основите за сериозни разговори, преди санкциите, които ще „окажат натиск", за които призова Дейвид Камерън, които могат да ни доведат до ръба на икономическа война.

Ако си спомним, че санкциите са работили най-добре срещу режими, които се срамуват, че са изключени от Запада (като Южна Африка), тогава може би трябва да си помислим за произхода на Путин - Санкт Петербург, оригиналният "прозорец към Запада" на Русия. Освен, ако той реши да обърне гръб и да се обърне на изток към Китай, като естествен съюзник.

Путин иска да бъдат взет на сериозно и да бъде възприеман като равен. Дори когато празнуваше анексията на Крим на пищна церемония в Кремъл, руският президент отдели време, за да напомни на публиката за твърденията и негодуванието на западното двуличие. По неговите думи негодуванието и руският империализъм мотивират неговата политика. От неговата гледна точка Западът избягва Русия, а не обратното.

Цяло поколение руснаци след края на Студената война се е интегрирало със Запада, особено в Западна Европа. Всеки в Лондон е свикнал да слуша руска реч, но не само от мега-богати олигарси, които съставляват стотиците хиляди руснаци, които живеят тук. Обикновените руснаци също могат да си позволят да посетят Западна Европа. Безспорно най-богати руснаци държат не само пазара на недвижими имоти в Лондон, но и голяма част от сектора на услугите - от художествени галерии до обществени училища.

Налагането на санкции на богати руснаци е опасно. Под прикритието на моралното възмущение от свалянето MH17 или други недостатъци на Кремъл, стои и негодувание срещу чужденците. Обвинението, че Кремъл вече е разорил компанията  на Михаил Ходорковски ЮКОС по политически причини е от централно значение за западната критика за липсата на върховенство на закона в Русия.

Но сега привържениците на така наречените "умни санкции" - изземване, или блокиране на активите на видни руснаци, като начин за оказване на натиск върху Путин - изглежда възприемат подобни методи.

Един век по-късно след Първата световна война, може да си припомним как великите сили упорстваха с по-малките съюзници, а не отстъпваха в името на общия интерес. Участието във война на думи, подкрепени от драматични декларации за санкции може да бъде психологически удовлетворяващо, но отказът да се ангажираме в преговори, за да се сложи край на украинската криза е знак за политическата импотентност, а не сила.

Ситуацията в югоизточната част на Украйна е отчайваща. Изминаха месеци без Москва и Запада да се изслушат взаимно. Може би не съществува взаимно приемливо компромисно решение на украинския конфликт, но обсъждане на възможностите може да отвори път към мира.

Помните ли как в Босна Западът и Русия се обединиха, за да подтикнат страните към компромис. Нека да не налагаме ембарго върху дипломацията.