Руският президент Владимир Путин демонстрира за пореден път своите намерения да продължи да кара света да гадае какви са неговите идеи за Украйна.

Очевидната ескалация на насилието в източната част на Украйна доведе до опасения, че настоящият конфликт ще се разшири отвъд боевете между силите на правителството в Киев и сепаратистите, въпреки че данните сочат, че Москва не планира голяма намеса.

Според докладите числеността на войските, които участват в новата серия военни учения близо до източната украинската граница възлиза на около 40 000 души. Въпреки, че това показва, че Русия е в състояние да разположи значителни наземни части, наличните войски не са достатъчни, за да покорят една толкова голяма страна, колкото Украйна. Путин обаче запазва възможността за ограничена операция, за да се дебалансират украинските военни и вероятно дори да създаде сепаратистка държава.

В петък украинското правителство потвърди, че е използвало артилерийски огън срещу руски военни автомобили, които са влезли на нейна територия. Москва веднага отрече, че нейни бойни средства са били замесени.

Това опровержение бе донякъде подкопано на следващия ден, когато новият лидер Александър Захарченко, на самозпровъзгласилата се "Донецка народна република", заяви във видео, публикувано от бунтовниците в интернет, че сепаратистите са получили подкрепа от 1200 войници, специално обучени в Русия и 150 бронирани превозни средства. В допълнение конвой от камиони, превозващи руска "хуманитарна помощ" остана на границата в очакване на споразумение между Москва и Киев.

В реч в Ялта предишния ден Путин изненада публиката със заявки за желанието му да прекрати конфликта в източната част на Украйна. Може би по-показателно е, че речта не беше предадена на живо както обикновено. Президентското изявление бе излъчено в редактирана съкратена форма. Това вероятно е било нареждането на Путин, за да предотврати критиките, че е смекчил позицията си за Украйна.

Малко преди изявлението на Путин в Ялта, заместник-председателят на руската Дума Владимир Жириновски известен с крайно националистическите си позиции публично призова за повторно връщане на имперския статут на Русия и за промяна на позицията на Путин от президент на „върховен лидер".

Въпреки че Путин даде да се разбере в Ялта, че коментарите на Жириновски не отразяват официалната политика, стратегията на руската политика остава последователна. Кремъл остава готов да приеме влошаването на отношенията със Запада като цена, която си струва да бъде платена, за да защити своите интереси.

Путин постигна висок обществен рейтинг за агресивната си политика в Украйна въпреки съгласувания международен натиск. Неговата реч в Ялта може да се тълкува или като истински опит да успокои международната общност, или като добре изчислена маневра за отвличане на вниманието от продължаващото прикрито предоставяне на помощ на бунтовниците.

Путин се опасява, че ако Русия приеме споразумение за настоящата криза, това ще намали опциите за неговата политиката в бъдеще. Руският президент и неговия вътрешен кръг са решени да обединят максимално бившите съветски републики и да устоят на посегателството от страна на Запада.

В стремежа си за създаване на "Евразийски съюз", Путин  постигна споразумение с Беларус и Казахстан и се надява също така да привлече Киргизстан, Таджикистан и Армения. Украйна обаче, остава ключова. Путин заяви, че е казал на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., че "Украйна дори не е държава" и въпреки че, "част от нейната територия е в Източна Европа, по-голямата част от нея е дар от Русия".

За момента западните държави трябва да се надяват, че чрез дипломатически натиск ще разубедят Москва от допълнителна намеса. НАТО изрази своята тревога от последното "нахлуване" от Русия, а Белият дом определи този ход като "изключително опасен и провокативен". Освен да предоставят икономическа и невоенна помощ на украинската армия страните от НАТО не могат да направят много, за да помогнат на Украйна. По-нататъшни действия срещу Русия ще включват по-големи санкции и изключване от международни организации.

На срещата на върха на НАТО във Великобритания следващия месец ще бъде обсъдено споразумение за нови мерки, като например изпращането на мисии за военно обучение, за да помогнат на Украйна, въпреки че, ще мине известно време преди тази помощ да предприеме практическа форма.

Ако има воля от страна на големите сили за де-ескалация на конфликта всички страни трябва да работят усилено за възстановяване на доверието. Администрацията на Обама многократно твърди, че обещанията на руското правителство да помогне за овладяване на сепаратистите са били придружени от повече нелегални оръжейни доставки за бунтовниците.

Чувството, че кризата се засилва се подсилва и от значителните победи на украинската армия през последните седмици. Правителството в Киев твърди, че тя е готова да елиминира последните останки на сепаратистката съпротива в източните градове на Донецк и Луганск.

Ако Путен иска да повиши залозите в Украйна, тогава той не може да позволи бунтовниците да бъдат победени. Има надежда, че известният напредък може да е резултат от преговорите в неделя между министрите на външните работи на Русия, Украйна, Германия и Франция в Берлин.

Въпреки успокояващите думи на Путин в Ялта, поради дълбоките съмнения за намеренията на Русия в Украйна, всеки дипломатически опит за умиротворяване на настоящата ситуация ще бъде продължителен и изпълнен с препятствия.